Направо към съдържанието

Ливади (дем Пидна-Колиндрос)

Ливади
Λιβάδι
— село —
Манастирът „Свети Илия“
Манастирът „Свети Илия
Гърция
40.5004° с. ш. 22.4388° и. д.
Ливади
Централна Македония
40.5004° с. ш. 22.4388° и. д.
Ливади
Катеринско
40.5004° с. ш. 22.4388° и. д.
Ливади
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПидна-Колиндрос
Географска областСолунско поле
Надм. височина195 m
Население183 души (2021 г.)
Пощенски код600 61
Ливади в Общомедия

Ливади или Вулчища (на гръцки: Λιβάδι, катаревуса Λιβάδιον, Ливадион, до 1953 година Βούλτιστα, Вултиста или Βουλιστά, Вулиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.

Селото е на 195 m надморска височина[2] северозападно от Колиндрос (Колиндър) и югозападно от Мелики. Край селото е манастирът „Свети Илия“.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Вълчища е село Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вълчища (Valtista), Китроска епархия, живеят 150 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вълчица е село в Берска каза и в него живеят 42 гърци християни.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вилчица (Viltchitza) живеят 35 гърци.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вълчища остава в Гърция. В 1953 година селото е прекръстено на Ливади.

Населението произвежда жито и се занимава частично и със скотовъдство.[6]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 103[6] 106[6] 150[6] 173[6] 191[6] 315[6] 309[6] 301[6] 243[6] 307 235 183
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 270. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  6. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 271. (на македонска литературна норма)