Направо към съдържанието

Палеостани

Палеостани
Παλαιόστανη
Изглед към Палеостани
Изглед към Палеостани
Гърция
40.4183° с. ш. 22.4633° и. д.
Палеостани
Централна Македония
40.4183° с. ш. 22.4633° и. д.
Палеостани
Катеринско
40.4183° с. ш. 22.4633° и. д.
Палеостани
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПидна-Колиндрос
Географска областПиерийска равнина
Надм. височина340 m
Население292 души (2021 г.)
Пощенски код600 64
Палеостани в Общомедия

Палеостани или Пальостани (на гръцки: Παλαιόστανη, Παλαιόστανη, Παλαιοστάνη) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 340 m надморска височина в северната част на Пиерийската равнина северозападно от Катерини и южно от Колиндрос.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Палеостани е гръцко село в Катеринската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Палеонестени (Paléonesteni), Китроска епархия, живеят 240 гърци.[2]

В църквата „Света Параскева“ работи зографът от Кулакийската школа Митакос Хадзистаматис, който изписва иконата на Свети Николай (1863), както вероятно и царските двери (1865), от които е запазена само дясната вратичка.[3]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година са регистрирани 200 души, от които 109 бежанци.[1]

Населението традиционно произвежда житни култури и се занимава и с краварство.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Палеостани на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цам Лимери[4] Τσάμ Δημέρι Рахи Ράχη[5] възвишение на СЗ от Кастания (282 m)[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 252[1] 421[1] 200[1] 591[1] 547[1] 682[1] 709[1] 663[1] 612[1] 546 444 292

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 282. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
  3. Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014.
  4. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1074. (на гръцки)