Колиндрос
| Колиндрос Κολινδρός | |
 Демархията (кметството) в Колиндрос | |
  Колиндрос  Колиндрос  Колиндрос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пидна-Колиндрос |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 205 m |
| Население | 2103 души (2021 г.) |
| Покровител | Димитър Солунски[1] |
| Пощенски код | 600 61 |
| Официален сайт | www.kolindros.gr |
| Колиндрос в Общомедия | |
Колиндро̀с или Колиндър (на гръцки: Κολινδρός, в местния диалект Κουλιντρό, Кулиндро̀) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 7 km югозападно от Либаново (Егинио) и на 71 km югозападно от Солун.[2] На около километър от селото се намира манастирът „Свети Атанасий“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Георги“, строена в ΧVIII век, до 1920 година е катедрала на Китроската епископия и е паметник на културата.[3] „Свети Димитър“ също е паметник на културата.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колиндрос (Kolindros), Китроска епархия, живеят 2100 гърци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война Колиндрос остава в Гърция. След 1923 година турското население на селото се изселва в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени 167 семейства или 627 души гърци бежанци.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Думциос[6] | Ντούμσιος | Рахи | Ράχη[7] | река на Ю от Колиндрос, приток на Топоница[6] |
| Топоница[6] или Тепоница | Τεπονίτσας | Керасиес | Κερασιές[7] | местност на Ю от Катахас[6] |
| Толоичкар[6] | Θολοϊτσκάρ | Ипсома | Ύψωμα[7] | възвишение на ЮИ от Колиндрос (208 m)[6] |
| Абдураман[6] | Άρδουραμάν | Айниколас | Άϊνικόλας[7] | възвишение на СИ от Колиндрос и на ЮЗ от Либаново[6] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 3165[2] | 2824[2] | 3023[2] | 3368[2] | 3358[2] | 3638[2] | 3021[2] | 4016[2] | 3732[2] | 3629 | 2822 | 2103 |
В 1961 година на километър южно от Колиндрос е регистрирано селището Капсалос (Καψαλός) със 180 жители, което в следващите преброявания от 1971, 1981 и 1991 година се води без жители.[8] Това е бивш военен лагер, като днес там е разположен Колиндроският стадион и Колиндроският открит театър.
Населението традиционно се занимава главно със земеделство и частично със скотовъдство.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Колиндрос
Агапий Врачански (1790 – 1849), епископ на Враца- Аристидис Георгакопулос (Αριστείδης Γεωργακόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос през 1907-1908 година, участва в Балканската война в четата на Гарефис и е ранен при Ляновери[9]
- Василиос Михаилидис (Βασίλειος Μιχαηλίδης), гръцки андартски деец от трети клас[9]
- Георгиос Зорбас (1867 - 1942), първообраз на главния герой в романа „Алексис Зорбас“, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Димитриос Курелас (Δημήτριος Κουρέλας), гръцки андартски деец, четник убит през 1904 година в сражение с турци[9]
- Елевтериос Теологидис (Ελευθέριος Θεολογίδης), гръцки андартски деец от първи клас, секретар и касиер на местния комитет, връзка с Малеас[9]
- Михаил Саманис (Μιχαήλ Σαμάνης), гръцки андартски деец, четник при Малеас, участва в нападението над Апостол Хаджигогу[9]
- Николаос Нанос (Νικόλαος Νάνος), гръцки андартски деец, четник при Мазаракис, загинал в борбите в Ениджевардарското езеро[9]
- Сотириос Нанос (Σωτήριος Νάνος), гръцки андартски деец, брат на Николаос Нанос и четник при Г. Петру, ранен и пратен в затвор за 2 години[9]
- Христина Папатеодору, гръцка учителка и революционерка
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Μαμέλη-Πολύζου, Κλ., „Ιστορία του Κολινδρού“, Θεσσαλονίκη 1972.
- Πολύζου-Μαμέλη, Κλεοπάτρα, "Ιστορία του Κολινδρού, με ευρύτατη επισκόπηση γεωγραφική ιστορική εθνολογική της Πιερίας", Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 29 януари 2018. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 275. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/68005/1640/22-10-1981 - ΦΕΚ 698/Β/13-11-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2014. Посетен на 26 октомври 2014.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182, 185. Посетен на 10 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 273. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 133. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||
