Агапий Врачански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агапий Врачански
Αγάπιος Βράτσης
православен духовник

Роден
Агапий Врачански
1790 г.
Починал
5 октомври 1849 г. (59 г.)

Агапий Врачански (на гръцки: Αγάπιος Βράτσης, Агапиос Врацис) е висш православен духовник, епископ на Враца, новомъченик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Агапий е роден в солунското село Колиндър около 1790 година.[1] Според Зина Маркова вероятно е българин.[2] Назначен е за врачански епископ в 1833 година. Епископ Агапий съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.[2]

В памет на майка си Евгения, радетелка на девическото образование, Агапий изпраща Анастасия Димитрова в Калоферския девически манастир да се учи при Райно Попович от 1840 до 1841 година и след това подпомага финансово откриването на първото българско светско девическо училище от Димитрова в Плевен. След това подпомага и откриването на девическо училище и във Враца в 1843 година.[2][3] Спонсорира откриването на първото училище в родното си село Колиндър.[4] В 1848 година подпомага възстановяването на църквата „Възнесение Господне“.[5] Подпомага и разпространяването на преводите на Райно Попович.

Агапий влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на Димитраки Хаджитошев Александър, Замфираки и Теодораки.[6][7][8] В един сръбски вестник се появява обширна дописка, описваща неморалните деяния на Агапий, която привлича вниманието на българската общественост. Освен с неморалното си поведение Агапий настройва врачани срещу себе си и с активната си намеса в общинските работи и особено в учебното дело. Поради големите си заслуги към него, Агапий се стреми да го ръководи еднолично, заради което се сблъсква с градските първенци. Агапий отказва Петко Славейков да бъде назначен в селищата на епархията му и го прогонва от Плевен, но врачанската община го наема против владишката воля.[9]

Агапий е убит от турчин на 5 октомври 1849 година.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος
  2. а б в Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
  3. „Спомен за началото. Зората на девическото образование в България“, в: „Учителско дело“, Година XCXIX Брой 24 (3578), 29 юни 2006 г.
  4. Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 29.
  6. История на България, том 5, София 1985, стр. 320.
  7. Борис Йоцов. „Петко Рачев Славейков“
  8. Юрдан Трифонов. „Спомените на П.Р.Славейков за първото му затваряне и първата му песен против гръцките владици“
  9. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
  10. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 25.
Тимотей врачански епископ
(1833 – 5 октомври 1849)
Партений
     Портал „Македония“         Портал „Македония