Партений Пелагонийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Партений
Παρθένιος
гръцки духовник
Роден
Починал

Партений (на гръцки: Παρθένιος, Партениос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в източнотракийското село Ираклица. Служи като архидякон на митрополит Дионисий II Ираклийски (1830 - 1848) и като директор на Великата народна школа.[1]

На 26 октомври 1849 година Партений е избран за врачански епископ и същата година ръкоположен, като на катедрата във Враца замества мъченически убития епископ Агапий.[2] На практика обаче епархията се управлява от протосингела българин Доротей, който иска да заеме епископската катедра. На негова страна са и врачанските първенци братя Александър и Тодораки Хаджитошеви (Хаджиеви), които благодарение на големите си връзки в Търновската епархия, на която е подчинена Врачанската епископия, и в столицата, успяват да постигнат целта.[3] В 1852 година Партений е обвинен в злоупотреби и насилия и на е принуден да подаде оставка, а на негово място е назначен Доротей.[4][1]

На 1 април 1854 година като бивш врачански Партений е назначен за херцеговски митрополит.[5] Преди да отиде до новата си епархия, на 8/17 ноември 1854 година е избран за митрополит на Янинската епархия.[1][5][6][7] В 1869 година замества Венедикт Византийски като пелагонийски митрополит.[8] Прилепската българска община отказва да признае Партений за митрополит и установява близки връзки с новооснованата Битолска българска община.[9] Партений заема битолската катедра до 2 октомври 1876 година, когато подава оставка поради старост.[1][10]

Умира в Битоля през октомври 1976 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Πελαγωνείας κυρός Παρθένιος, (;-1876). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 април 2020 г.
  2. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά 8. 1937. σ. 135.
  3. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
  4. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 142.
  5. а б Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 149. Посетен на 7 септември 2014.
  6. Ο ναός του Αρχιμανδρειού. // e Γιάννινα. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  7. Ἄνθιμος Ζ´. // Οικουμενικόν Πατριαρχείον. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  8. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София, 1916, стр. 38.
  9. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 4. Църковно-националните борби в Пелагонийска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  10. Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies. σ. 25. Посетен на 3 септември 2014.
Агапий врачански епископ
(16 октомври 1849 – 5 октомври 1852)
Доротей
Йосиф херцеговински митрополит
(1 април 1854 – 17 ноември 1854)
Григорий
Йоаникий янински митрополит
(17 ноември 1854 – 26 май 1869)
Софроний
Венедикт пелагонийски митрополит
(26 май 1869 – 2 октомври 1876)
Матей
     Портал „Македония“         Портал „Македония