Венедикт Византийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венедикт
Βενέδικτος
гръцки духовник
Роден
Починал

Венедикт Попов(ич) Византийски[1] (на гръцки: Βενέδικτος, Венедиктос) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Носи прякора Византийски (Βυζάντιος, Византиос), което означава, че е роден в Цариград. Друг негов прякор е Пафлагониец, а самият той пред българи разказва, че е българин от Одрин с фамилията Попов.[2]

Става нишки митрополит. От 1826 до 1830 година Венедикт е митрополит на Янинската епархия.[3]

На 14 ноември 1846 година Венедикт Византийски е избран за митрополит на Видинската епархия. Във Видин Венедикт се сприятелява с новия видински управител Мехмед Зия паша и използва това за финансово ограбване на епархията. По-късно видинчани посочват и зулмите на митрополита, освен турските като причина за въстанието в 1850 година. Българите поставят искане пред пристигналия да проучи причината за въстанието Риза паша и за „народно духовенство, говорещо езика им, вместо гърци владици и свещеници, които не знаят дума българска, но които разбират езика на парите“. В края на годината специална делегация заминава за Цариград, за да изложи пред Портата злодеянията на Венедикт и да поиска замяната му със Стефан Ковачевич, както и на владиците да се дадат твърди заплати – искане, което Портата подкрепила.[4]

Венедикт пък от своя страна се опитва да клевети българите пред властите, като се възползва от размирното време. В доклад от 19 април 1851 година Емануил фон Рьослер пише на княз Феликс фон Шварценберг във Виена:

Към тази бъркотия се присъединява сега и един четвърти смущаващ елемент, който ми се струва най-опасен. Това е намиращият все във Видин гръцки митрополит, който, използвайки разногласието между турските големци, усърдно и силно разпалва огъня на раздора. Той умее да обрисува така добре на лековерните турци революционните планове и проекти на българските християни, че те нямат какво да направят по-бързо, освен да наредят да бъдат арестувани всички лица, които митрополитът посочва като опасни.[5]

По вина на Венедикт са арестувани 19 души българи, осъдени и изпратени в Цариград. След като обаче местните българи издействат анкета, анкетьорът на Портата Мехмед Шехиб ефенди заключава, че осъдените са невинни, а виновен е владиката.[5] Венедикт напуска Видин в 1852 година.[6][2] По време на Въстанието в Северозападна България през 1850 година Венедикт Видински играе предателска роля по отношение на въстаналите.[2]

Оглавява Пелагонийската епархия[7] от 1853 до 1869 година. Там срещу него се води открита борба от страна на българите в Битоля, начело с Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Митрополит Венедикт успява да го отстрани – Джинот първоначално е изпратен във Велес, а след това е заточен в Мала Азия. Отношенията между българите в епархията и Венедикт се влошават още повече с арестуването на братя Миладинови. Венедикт по всякакъв начин се бори с българщината в епархията си и в 1864 година се стига до открит конфликт между българите и митрополита.

На 16 април 1865 година Венедикт пристига в Цариград като член на Светия синод.[8]

В 1868 година битолчани сформират българска община. Българска община има и във втория главен град на епархията – Прилеп. В същата 1868 година прилепчани се отказват официално от Цариградската патриаршия, настоявайки да им бъде изпратен български митрополит. Желанието на българите не е удовлетворено, а отговорът на Патриаршията е предаден на Венедикт, за да го прочете по време на служба. Венедикт пристига в Прилеп на 25 февруари в същата година. При нарасналото недоволство по време на службата, хората отказват да чуят съдържанието на патриаршеското послание. Венедикт отстъпва и нарежда да се довърши литургията на църковнославянски език вместо на гръцки и не споменава името на гръцкия патриарх.[9] Венедикт е наказан от Патриаршията за тази му постъпка и е понижен в берски и негушки митрополит (подчинен на солунския митрополит) и преместен в Бер.[10][11]

От 26 май 1869 година заема престола в Бер, на който остава до 2 май 1877 година, когато умира.[12][13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 25, 57.
  2. а б в Шапкарев, Кумман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 232. Посетен на 28 юли 2015.
  3. Προκάτοχοι Μητροπολίτες Ιωαννίνων. // Ιερά Μητρόπολις Ιωαννίνων. Посетен на 29 юли 2016.
  4. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 146.
  5. а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 147.
  6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά 8. 1937. σ. 134.
  7. Αθανασίου Γ. Βουδούρη, Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912), Θεσσαλονίκη 2008, σ. 53.
  8. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014.
  9. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София, 1916, стр. 32.
  10. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 4. Църковно-националните борби в Пелагонийска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  11. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 37.
  12. Αθανασίου Γ. Βουδούρη, Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912), Θεσσαλονίκη 2008, σ. 56.
  13. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´. // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 529.
Мелетий нишки митрополит
(1821 – август 1826)
Йоасаф
Гавриил янински митрополит
(август 1826 – 1830)
Йоаким
Кирил видински митрополит
(14 ноември 1846 – 1852)
Паисий
Герасим пелагонийски митрополит
(1853 – 26 май 1869)
Партений
Софроний берски и негушки митрополит
(26 май 1869 – 2 май 1877)
Прокопий
     Портал „Македония“         Портал „Македония