Направо към съдържанието

Зина Маркова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зина Маркова
български историк
Родена
Починала
10 май 2004 г. (63 г.)

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работила вИнститут по история при БАН

Зина Костадинова Маркова е български учен, професор доктор на историческите науки.[1]

Зина Маркова е родена на 23 юли 1940 година в Пловдив. В родния си град завършва гимназия „Иван Вазов“. Продължава обучението си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където през 1964 година завършва история. Две години учителства в Смолян. Печели конкурс за редовен аспирант в Института по история при БАН, където работи повече от 30 години. Специализира в Русия и Франция.

Зина Маркова се оформя като изследовател на културната и политическата история на възрожденската епоха. Тя е автор на няколко десетки монографии, студии, статии, докуметални сборници, в които разглежда духовната и обществената будност на българите, съпротивата срещу чуждия политически и духовен гнет, западноевропейските идеи и влияния върху българското общество и други. Венец в проучванията, като учен историк са монографиите „Българското църковно-национално движение до Кримската война“ (1976), „Българската екзархия 1870-1879“ (1989) и „Четата от 1868 година“ (1990).

Умира на 10 май 2004 година в Париж след продължително и тежко боледуване.

  • Българското църковно-национално движение до Кримската война. Издателство на Българската академия на науките, София, 1976.
  • Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. Съставители: Стателова, Елена и Зина, Маркова, Издателство Отечествен фронт, София, 1979.
  • Българската екзархия 1870-1879. Издателство на Българската академия на науките, София, 1989.
  • Четата от 1868 година. Издателство на Българската академия на науките, София, 1990.