Димитраки Хаджитошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитраки Хаджитошев
български общественик
Роден
1780 г.
Починал
24 юни 1827 г. (47 г.)

Димитраки Ценов Хаджитошев е възрожденски обществен и политически деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитраки Хаджитошев е роден през 1780 г. във Враца. Произхожда от видния род на Хаджитошеви. Баща му хаджи Тошо Ценов е едър търговец и общественик. Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина. Включва се в бащината търговия, като бързо напредва. Развива търговски връзки с български търговци и фирми в Румъния, Сърбия, Австрия, Италия и Русия.

В началото на ХІХ век е най-авторитетният търговец и обществен деец на Враца и на голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Избран за епитроп на Врачанската епископия и ктитор на най-големите български манастири: Рилския, Хилендарския, Зографския и на няколко черкви. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Особени заслуги има за подпомагането на просветното и здравеопазното дело.

Повлияни от делото Софроний Врачански и начело с Димитраки Хаджитошев, откриват перспективата и за политическо освобождение, чрез водените по това време руско-турски войни. По време на Руско-турската война (1806 – 1812) се свързва с руското командване отвъд Дунав. Съдейства за преминаването на руските части в Българско. Осигурява разузнавателни сведения за разположението на турските войски и др. Подготвя българското население за подпомагане на Руските войски.

По това време Враца се издига като важен административен, търговски и просветен център. Тук през 1824 г. започва борбата на българския народ против гръцките владици в българските епархии за самостоятелна църква и Димитраки Хаджитошев е лидер на врачанската българска партия, която се противопоставя на епископ Методий Врачански и митрополит Иларион Търновски и иска появата на български владика в града.[1] Неустрашимо повежда борба срещу гръцкия митрополит Иларион Критски в Търново. Това довежда до арестуването му и убийството му на 24 април 1827 година, което е организирано под влиянието на гръцките владици.

В народното творчество се срещат песни и предания, които възпяват неговия героизъм като един от първите водачи на черковно-националното движение на българите. Започнатото от него дело се увенчава с успех след няколко десетилетия, когато е създадена Българската екзархия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попгеоргиев, Й., Град Вратца. Принос към историята му, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1904, с. 20.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Маринов, Д., Димитраки Хаджитошев, Българска сбирка, т. I, 1894, с. 432 – 447.
  • Семеен архив Хажитошеви, т. I, С., 1984.