Българска сбирка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Българска сбирка“
Информация
Основаване 1894 г.
Първи брой януари 1894 г.
Закриване декември 1915
Последен брой
Номер
декември 1915 г.
бр. 10 (222)
Периодичност месечно
Тираж 1700
Държава България
Език български език
Главен редактор Стефан Бобчев
Михаил Маджаров

„Българска сбирка“ е българско месечно списание за книжнина и обществени знания. Излиза в София и Пловдив в периода 18941915 г., с прекъсване през 1913 г.[1] През 1899 г. излиза 2 пъти месечно[2].

В списанието се помества художествена литература, литературна критика, обществено-политически статии, мемоари, известия за културния живот в България и по света, политически прегледи. Публикуват се множество материали за славянските страни.[1] Публикуват се исторически спомени на Петър Карапетров и Илия Блъсков. В политическо отношение е близко до Народната партия.[2]

Редактори са Стефан Бобчев и Михаил Маджаров. Сътрудничат Иван Вазов, Константин Величков, Антон Страшимиров, Николай Ракитин, Пенчо Славейков, Стоян Михайловски, Цанко Церковски, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Теодор Траянов, Георги Стаматов, Димчо Дебелянов, Петко Тодоров.[1] През 1899 г. в списанието е публикуван за първи път разказът на Иван Вазов „Една българка“ с първоначално заглавие „Челопешката гора“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1242.
  2. а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 125.