Стефан Бобчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Бобчев
български юрист и политик
Стефан Бобчев, Рилски манастир, 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
Стефан Бобчев, Рилски манастир, 1896 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
8 септември 1940 г. (87 г.)
Право
Работил в Върховен административен съд на Източна Румелия
Дирекция на правосъдието на Източна Румелия
Софийски университет
Свободен университет за политически и стопански науки
Известен с Основател и първи ректор на УНСС[1]
Политика
Партия Народна партия
Депутат I ОНС   III ВНС   VIII ОНС   IX ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   
Правителство на Иван Гешов министър на народното просвещение (1911 – 1912)
Стефан Бобчев в Общомедия

Стефан Савов Бобчев е български юрист, публицист, и политик от Народната партия. Един от инициаторите е за създаване на Висше училище (Софийския университет) в София, след Освобождението, както и инициатор за създаването на днешния Университет за национално и световно стопанство. [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Бобчев е роден на 2 февруари (20 януари стар стил) 1853 г. в град Елена.[3] Брат е на Илия Бобчев и Никола Бобчев.

Женен е за Екатерина, сестра на известния български политик Теодор Теодоров.

От 1868 г. учи във Военномедицинското училище в Цариград. В столицата става председател на Българското благодетелно братство „Просвещение“, което по настояване на Бобчев купува къща в Топкапия и я преустроява в параклис.[4] През 1872 година става председател и на Македонската дружина, която през 1873 година заедно с Иван Куцаров го изпраща на мисия за инспекция на българското учебно дело в Македония.[5]

През май 1876 г., след Априлското въстание, емигрира в Одеса, а оттам в Букурещ.[3] Там той е редактор на вестник „Стара планина“, издаван два пъти седмично в Букурещ (19 август 1876 г. – 2 август 1877 г.). Пише под псевдонима С. Бежан. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на в-к „Руский мир“.[6] Назначен е за чиновник за особени поръчения в администрацията на Временното руско управление.[3] Впечатленията си от войната публикува в изданията: Руско-турска война 1877 – 1878 г. Очерци и разкази, Вт., 1879; Руско-турската война според неиздадени документи, С., 1881; Хроника на Руско-турската война, Сл., 1881.[7]

В края на войната Бобчев заминава за Москва, където през 1880 г. завършва право. След връщането си в България се установява в Пловдив, където става съдия и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. След това е депутат (1883 – 1884) и директор на правосъдието (1884 – 1885) на Източна Румелия. От 1881 г. е дописен, а от 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). След Съединението работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886 – 1889).[3]

Статуята на акад. Стефан Бобчев пред УНСС

След 1894 г. Стефан Бобчев се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 г. се установява за постоянно в София. Тук той става основател и председател (1901 – 1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели, а през 1903 – 1940 г. е председател на Славянското дружество. През 1902 – 1935 г. преподава история на правото и църковно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Бобчев е дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910).[3]

През 1911 – 1912 г. Стефан Бобчев е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Евстратиев Гешов. През 1912 – 1913 г. пълномощен министър на България в Русия. Бобчев е убеден русофил и след отставката си със статиите си в пресата продължава опитите да склони българския политически елит и общественост към съюз с Руската империя в Първата световна война.[8] За дейността си от този период е съден от Третия държавен съд през 1923 г.

През 1920 г. Стефан Бобчев е един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) и остава негов директор до 1937 г.[3] През този период се изявява като радетел за академично сътрудничество между славянските висши училища.[9]

Стефан Бобчев умира на 8 септември 1940 г. в София.[3]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пътувание около света“ (1873)
  • „Руско-турската война“ (1877)
  • „История на българския народ“ (1881)
  • „Письма о Македонии и македонском вопросе“ (1889)
  • „Преглед на българския печат 1884 – 1894“ (1894)
  • „Сборник на българските юридически обичаи“ (в три части, 1896 – 1915)
  • „Старобългарски правни паметници“ (1903)
  • „Крумовото законодателство“ (1907)
  • „История на българското право“ (1910)
  • „Каноническо право“ (в две книги, 1919)
  • „Най-нова политическа и социална история на света (1789 – 1920)“ (1921)
  • „Славянският свят преди и след световната война“ (1923)
  • „Българско обичайно наказателно право“ (1927)
  • „Черковно право“ (1927)
  • „Страници из моята дипломатическа мисия в Петроград (1912 – 1913)“ (1940)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Алманах на УНСС. София, 2010.
  • ВЕЛЕВА, Л., ПИПОНКОВА, Л. Стефан Бобчев 1853 – 1940. София: Издателски комплекс УНСС, 2014. ISBN 978-954-644-552-0.
  • ВЕЛЕВА, Л. Свободният университет и славянското научно сътрудничество (1920 – 1940). Исторически преглед, 2016, Т. 72, №1 – 2, с. 98 – 107. ISSN 0323 – 9748.
  • ГЕНОВ, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София: Изд. „Наука и изкуство“, 1978, с. 302.
  • Освободителната война 1877 – 1878. София: ДИ „Петър Берон“, 1986, с. 48.
  • САЗДОВ, Д. Стефан Савов Бобчев и участието на България в Първата световна война (1914 - 1918 г.). В: България - Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето. Варна: ВВМУ, 2018, с. 213-223. ISBN 978-619-7428-27-8. Available from: http://www.naval-acad.bg/wp-content/uploads/2018/06/Pros_WW1_213_223.pdf
  • ТАШЕВ, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История, сайт на УНСС.
  2. Алманах на УНСС. София, 2010.
  3. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 56 – 57.
  4. Велева, Лиляна, Лиляна Пипонкова. Стефан Бобчев 1853 – 1940. София, Издателски комплекс УНСС, 2014. ISBN 978-954-644-552-0. с. 80.
  5. Велева, Лиляна, Лиляна Пипонкова. Стефан Бобчев 1853 – 1940. София, Издателски комплекс УНСС, 2014. ISBN 978-954-644-552-0. с. 81.
  6. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с.48.
  7. Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 302.
  8. САЗДОВ, Д. Стефан Савов Бобчев и участието на България в Първата световна война (1914 – 1918 г.). В: България – Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето. Варна: ВВМУ, 2018, с. 213 – 223. ISBN 978-619-7428-27-8. Available from: http://www.naval-acad.bg/wp-content/uploads/2018/06/Pros_WW1_213_223.pdf
  9. ВЕЛЕВА, Л. Свободният университет и славянското научно сътрудничество (1920 – 1940). Исторически преглед, 2016, Т. 72, №1 – 2, с. 98 – 107. ISSN 0323 – 9748.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]