Стефан Бобчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Бобчев
български юрист и политик
Стефан Бобчев, Рилски манастир, 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
Стефан Бобчев, Рилски манастир, 1896 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Право
Работил в Върховeн административен съд на Източна Румелия
Дирекция на правосъдието на Източна Румелия
Софийски университет
Свободен университет за политически и стопански науки
Известен с Основател и първи ректор на УНСС[1]
Политика
Партия Народна партия
Депутат I ОНС   III ВНС   VIII ОНС   IX ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   
Правителство на Иван Гешов министър на народното просвещение (1911-1912)
Стефан Бобчев в Общомедия

Стефан Савов Бобчев е български юрист, публицист, и политик от Народната партия. Един от инициаторите е за създаване на Висше училище (Софийския университет) в София, след Освобождението, както и инициатор за създаването на днешния Университет за национално и световно стопанство. [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Бобчев е роден на 2 февруари (20 януари стар стил) 1853 г. в град Елена.[3] Брат е на Илия Бобчев и Никола Бобчев. От 1868 г. учи във Военномедицинското училище в Цариград. В столицата става председател на Българското благодетелно братство „Просвещение“, което по настояване на Бобчев купува къща в Топкапия и я преустроява в параклис.[4] През 1872 година става председател и на Македонската дружина, която през 1873 година заедно с Иван Куцаров го изпраща на мисия за инспекция на българското учебно дело в Македония.[5]

През май 1876 г., след Априлското въстание, емигрира в Одеса, а оттам в Букурещ.[3] Там той е редактор на вестник „Стара планина”, издаван два пъти седмично в Букурещ (19 август 1876 г. — 2 август 1877 г.). Пише под псевдонима С. Бежан. По време на Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на в-к „Руский мир“.[6] Назначен е за чиновник за особени поръчения в администрацията на Временното руско управление.[3] Впечатленията си от войната публикува в изданията: Руско-турска война 1877–1878 г. Очерци и разкази, Вт., 1879; Руско-турската война според неиздадени документи, С., 1881; Хроника на Руско-турската война, Сл., 1881.[7]

В края на войната Бобчев заминава за Москва, където през 1880 г. завършва право. След връщането си в България се установява в Пловдив, където става съдия и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. След това е депутат (1883-1884) и директор на правосъдието (1884-1885) на Източна Румелия. От 1881 г. е дописен, а от 1884 година — редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). След Съединението работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886-1889).[3]

Статуята на акад. Стефан Бобчев пред УНСС

След 1894 г. Стефан Бобчев се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 година се установява за постоянно в София. Тук той става основател и председател (1901-1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели, а през 1903-1940 г. е председател на Славянското дружество. През 1902-1935 г. преподава история на правото и църковно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Бобчев е дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910).[3]

През 1911-1912 г. Стефан Бобчев е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Евстратиев Гешов. През 1912-1913 г. пълномощен министър на България в Русия. За дейността си от този период е съден от Третия държавен съд през 1923 г. През 1920 г. Стефан Бобчев основава Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) и остава негов директор до 1937 г.[3]

Стефан Бобчев умира на 8 септември 1940 г. в София.[3]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пътувание около света“ (1873)
  • „Руско-турската война“ (1877)
  • „История на българския народ“ (1881)
  • „Письма о Македонии и македонском вопросе“ (1889)
  • „Преглед на българския печат 1884-1894“ (1894)
  • „Сборник на българските юридически обичаи“ (в три части, 1896-1915)
  • „Старобългарски правни паметници“ (1903)
  • „Крумовото законодателство“ (1907)
  • „История на българското право“ (1910)
  • „Каноническо право“ (в две книги, 1919)
  • „Най-нова политическа и социална история на света (1789-1920)“ (1921)
  • „Славянският свят преди и след световната война“ (1923)
  • „Българско обичайно наказателно право“ (1927)
  • „Черковно право“ (1927)
  • „Страници из моята дипломатическа мисия в Петроград (1912-1913)“ (1940)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История, сайт на УНСС.
  2. Алманах на УНСС. 2010 г.
  3. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 56-57.
  4. Велева, Лиляна, Лиляна Пипонкова. Стефан Бобчев 1853 - 1940. София, Издателски комплекс УНСС, 2014. ISBN 978-954-644-552-0. с. 80.
  5. Велева, Лиляна, Лиляна Пипонкова. Стефан Бобчев 1853 - 1940. София, Издателски комплекс УНСС, 2014. ISBN 978-954-644-552-0. с. 81.
  6. Освободителната война 1877–1878, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с.48.
  7. Генов Цонко, Освободителната война 1877–1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 302.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]