Иван Гюзелев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Гюзелев
Български просветен деец и философ

Роден
Починал
6 октомври 1916 г. (на 72 г.)
Професия просветен деецфилософ
Политика
Партия Либерална партия
(1879-1884)
Депутат УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   
Семейство
Деца Богдана Гюзелева-Вулпе

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Иван Недев Гюзелев е български просветен деец, математик, политик и философ идеалист.

Той е един от основоположниците на гимназиалното образование по физика в България, министър на народното просвещение (1880) и дългогодишен председател на Върховната сметна палата (1880–1894)[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гюзелев е роден на 24 юни 1844 г. в Габрово, тогава Османска империя, в семейството на местен търговец. Получава първоначално образование в родния си град. През 1860 г. следва в Херсонската духовна семинария в Одеса. През 1867 г. завършва семинарията, а през 1871 г. – Физико-математическия факултет на Новорусийския университет. От 1871 до 1876 г. е учител по математика и физика в Априловската гимназия в Габрово, като е един от авторите на учебната програма в училището. Там обзавежда и първият учебен кабинет по физика в страната. Уредите за него Гюзелев поръчва от Австрия. Те пристигат с кораб по Дунава и са освободени с големи усилия на Свищовската митница[2][3].

Още през далечната 1873 г., Гюзелев съставя и издава учебници по геометрия и физика. След неуспеха на Априлското въстание Дряновският манастир е разрушен, а заедно с него и част от физическите апарати. Властите конфискуват телеграфния апарат. На 9 май 1876 г. Гюзелев е арестуван заедно с още 90 габровци. Като „ербап-комита“ Гюзелев е затворен в отделна килия и обвинен, че е използвал телеграфния апарат за връзка с въстаниците[4][3]. От Цариград идва специална комисия, състояща се от един професор по физика, телеграфен техник и правителствен чиновник и установява несъстоятелността на обвиненията. След застъпничеството на руския посланик в Цариград и ходатайството на габровци Иван Гюзелев е освободен[3].

След Априлското въстание за кратко е учител по физика и математика в Лясковската семинария[1].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1878 г. живее в София, където през 1879 г. е народен представител и секретар в Учредителното събрание. От 1880 г. е министър на народното просвещение в правителството на Драган Цанков, а между 1880 до 1894 г. – председател на Върховната сметна палата, редактор на „Църковен вестник“ и сп. „Задружен труд“ и основател на Чиновническото застрахователно дружество в България. Дописан член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките)[3] от 1875 г. и действителен от 1884 г.[5].

Оттегля се от политическия живот и умира на 6 октомври 1916 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гюзелев е баща на първата българска композиторка Богдана Гюзелева-Вулпе (1878–1932).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гюзелев е носител на Орден „Света Ана“ и „Свети Александър“ – V-та степен (1888), ІV-та степен (1889) и ІІІ-та степен (1900).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Кратка елементарна геометрия. 1873.
  • Програми на габровските училища. 1873.
  • Ръководство към физиката. 1874.
  • Начална алгебра. 1893.
  • Аксиомите в геометрията. 1894.
  • Основите на геометрията. 1894.
  • Теория на доказателствата. 1895.
  • Стойността на теориите във физиката. 1901.
  • Елементите на познанието. 1904.
  • Светът като продукт на познанието. 1907.
  • Елементарно ръководство по изчисление премиите и резервите при жизнезастрахованието. 1911.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • С. Арменски, Иван Гюзелев. Български математици. София, Изд. на Народна просвета, 1987.
  • М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева. Основоположници на обучението по физика в България. София, Изд. на Народна просвета, 1988.
  • 100 години Българска Академия на Науките (1869–1969). София, Изд. на БАН, 1969.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Инджов, Емил. Иван Гюзелев. Габрово, Издателство "ЕКС-ПРЕС", 2016, с.156. ISBN 978-954-490-497-5

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Арменски 1987, с. 21-24.
  2. Борисов 1988, с. 293-361.
  3. а б в г Цураков 2008, с. 17.
  4. Ташев 1999, с. 131-132.
  5. БАН 1969, с. 175.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Физика“         Портал „Физика          Портал „Политика“         Портал „Политика