Правителство на Драган Цанков 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Драган Цанков
Flag of Bulgaria.svg 3-то правителство на България
Период
Сформирано 26 март 1880
Разпуснато 28 ноември 1880
Личности и партии
Председател Драган Цанков
Партия(и) Либерална партия
Държавен глава Александър I
Първоначален състав
Министри 6
~ мъже 6
~ жени 0
Хронология
Избори 1880
Назначено от 2 Обикновено Народно събрание
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Климент 1
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Каравелов 1

Първото правителство на Драган Цанков е първо правителство на Либералната партия и третото начело на Княжество България. Назначено е с Указ № 135 от 26 март 1880 г.[1] на княз Александър I Батенберг[2] и управлява до 28 ноември 1880[2], след което е наследено от първото правителство на Петко Каравелов[3].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Опирайки се на пълното мнозинство на Либералната партия в парламента, правителството на Цанков регламентира и изгражда из основи съдебната власт и финансовата администрация. Финансовият министър Петко Каравелов организира Сметната палата и статистическо бюро и прокарва закони за гербовия сбор, десятъка и запазване на други данъци от османско време.[4][5] Под натиска на руски банкери, правителството внася в парламента законопроект за превръщане на БНБ в акционерно дружество, но по-късно го оттегля, за да запази контрол върху кредита в страната[6][3].

Най-острите вътрешнополитически проблеми пред правителството са свързани с отнемането на собствеността на турските земевладелци, прокудени по време на Руско-турската освободителна война, и продължаващите оттогава размирици сред турското население в източните части на Княжеството (Ескиджумайско и Провадийско). Двата проблема водят до напрегнати отношения със сюзерена – Османската империя[7][8], влошени допълнително след като българското правителство се присъединява (в нарушение на васалния си статут, регламентиран с Берлинския договор) към Международната телеграфна агенция[9][3].

При Цанков, през май 1880, Княжество България приема първата акция за съединение с Източна Румелия. Дипломатическите сондажи в Лондон и сред останалите Велики сили обаче дават отрицателен резултат и правителството се отказва от идеята[9][3].

Правителството на Цанков е поставено под двоен натиск от Австро-Унгария и Русия за реализирането на алтернативни проекти за железопътни линии. Руският проект за линия от София до Дунав (Свищов или Русе) е отхвърлен[6] в полза на довършването на железницата от Цариград за Централна Европа в отсечката между Вакарел и сръбската граница, която българската държава е задължена да построи съгласно Берлинския договор. Разногласия с Австрия относно маршрута и правото на експлоатация на планираната жп линия и недостиг на пари спъват строежа[9][10][3].

Отношенията между Виена и либералите се развалят окончателно, след като, противно на обещанията на княз Александър I Батенберг, българският делегат на преговорите в Галац гласува против проекта на правилник, предоставящ на Австро-Унгария контрола върху корабоплаването по Дунав. Вследствие от този конфликт, в края на ноември 1880, князът принуждава министър-председателя Цанков да подаде оставка[11][3].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Драган Цанков, е образуван от членове на Либералната партия и руски генерал начело на военното министерство. Програмно той отразява интересите на различни слоеве от българската дребна и средна буржоазия, обединени от общи демократични идеи. Не така обединени са партията на либералите, която се откроява на две основни течения: Умереното, ръководено от Драган Цанков, склонно към политически компромиси с консерваторите и друго течение, което обединява крайните либерали на Петко Каравелов и Петко Славейков. Те твърдо устояват либералните принципи и програмата за развитието на българската държава. Основен момент във външната политика става идеята за националното обединение на крайните либерали[3].

Между двете течения посредничи малка група радикално настроени либерали, ръководени от Стефан Стамболов и Захарий Стоянов.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Министерският съвет се сформира от 6 министри и един министър-председател[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Драган Цанков Либерална партия  
вътрешни работи Георги Тишев Либерална партия  
външни работи и изповедания Драган Цанков Либерална партия  
народно просвещение Иван Гюзелев Либерална партия  
финанси Петко Каравелов Либерална партия  
правосъдие Христо Стоянов Либерална партия  
военен Павел Плеве (упр.) военен  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 3 парил 1880[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
военен Александър Тимлер (упр.) военен  

от 4 април 1880[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
военен Казимир Ернрот военен  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

1880[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 март 1880 – Два месеца след изборната победа на либералите княз Александър Батенберг назначава правителство начело с лидера им, Драган Цанков.[12]
  • 26 април 1880 – Народното събрание дава на военния министър Казимир Ернрот извънредни пълномощия, с които генералът се разправя с турските чети в Източния Балкан.[13]
  • 10 май 1880 – Парламентът гласува закон за административното деление на Княжеството, с който губерниите, установени при Временното руско управление, са премахнати, а броят на окръзите е сведен от 31 на 21.[14]
  • 2 юни 1880 – Приет е закон за устройството на съдебната власт в Княжество България, регламентиращ функциите на мировите съдии, окръжните и апелативните съдилища, Върховния касационен съд, прокуратурата и следствието.[15]
  • 4 юни 1880 – Обнародван е закон за въвеждане на българския лев като официална парична единица.[16]
  • 24 ноември 1880 – Правителството прокарва през Народното събрание Закон за подобряване на състоянието на земеделското население в господарските и чифлишките земи. Селяните, които обработват земите, получават безплатно право на собственост. Държавата трябва да плати компенсации на избягалите турски собственици. Либералите не успяват да изпълнят закона.[8]
  • 25 ноември 1880 – Със Закон за вземане на новобранци в българската войска, обнародван на тази дата[17], се въвежда всеобща задължителна военна повинност.[2]
  • 28 ноември 1880 – Драган Цанков отстъпва министър-председателския пост. Сформирано е правителство на Петко Каравелов.[18]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ДВ. Указ № 135 от 26 март 1880 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 36 от 29 март 1880 г.
  2. ↑ а б в Ангелова, Й. и др. „Българските държавни институции 1879–1986“ Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine., Енциклопедичен справочник, С., 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 28 февруари 2015)
  3. ↑ а б в г д е ж з Цураков 2008, с. 16 – 19.
  4. ↑ Радев 1990, с. 206, 243 – 244.
  5. ↑ Стателова 1999, с. 21.
  6. ↑ а б Радев 1990, с. 242 – 243.
  7. ↑ Радев 1990, с. 210 – 212, 224 – 225.
  8. ↑ а б Саздов 1995, с. 37.
  9. ↑ а б в Стателова 1999, с. 22 – 23.
  10. ↑ Радев 1990, с. 221 – 224.
  11. ↑ Радев 1990, с. 233 – 239.
  12. ↑ Стателова 1999, с. 20.
  13. ↑ Радев 1990, с. 212.
  14. ↑ Георгиев 1994, с. 238.
  15. ↑ Даскалов 2005, с. 98.
  16. ↑ Георгиев 1994, с. 501.
  17. ↑ Зафиров, Димитър (ред.). История на българите. Том 5: Военна история. София, Издателство „Знание“, 2007. ISBN 9545287527, с. 349
  18. ↑ Радев 1990, с. 238 – 240.
     Портал „България“         Портал „България“          Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Правителство_на_Драган_Цанков_1&oldid=10708741“.