Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Никола Мушанов
Flag of Bulgaria.svg 48-о, 49-о, 50-о правителство на България
Общи
Държавен глава Борис III
Председател Никола Мушанов
Сформиране 7 септември 1931
Разпускане 19 май 1934
Първоначален състав
Коалиция ДП, БЗНС Врабча 1, НЛП, РП
Министри 10
~ мъже 10
~ жени 0

ArrowLeftNavbox.svg
Малинов 4
ArrowRightNavbox.svg
Георгиев 1

Първото, второто и третото правителство на Никола Мушанов са четиридесет и осмо, четиридесет и девето и петдесето правителство на Царство България, назначени с Укази № 7, № 3 и № 3 от 7 септември 1931 г.[1], 12 октомври 1931 г.[2] и 31 декември 1932 г.[3] на цар Борис III. Управлява страната до 19 май 1934 г., след което е наследено от първото правителство на Кимон Георгиев.

Снимка от заседание на Народното събрание. Цар Борис III и министри от правителството на Никола Мушанов, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В съответсвие с предизборната си програма кабинетът дава пълна свобода на печата. През 1932 г. е обявена амнистия, която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата борба (БЗНС „Александър Стамболийски“). В същото време Народното събрание гласува нова добавка към „Закона за защита на държавата“. Запазени са старите структури на полицията и Обществената безопасност, продължава безкомпромисната борба срещу комунистите[4].

Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ завършват с частичен успех – на проведената през 1932 г. конференция в Лозана. България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През три годишното си управление на Народния блок настъпват редица промени сред политическите сили в страната. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на фашистката идеология в обществения живот възниква Национално социално движение на бившия министър-председател професор Александър Цанков, което за крато време спечелва голям брой гласоподаватели. Привържениците на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг „Звено“, както и някои младежки организации – Съюзът на българските национални легиони, Българската родна защита и др[4].

С надеждата за връщане на Западна Тракия в българските предели, външната политика на Народния блок дава приоритет на връзките с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношението между двете страни отново охладнява поради влизането на Югославия в т.нар. Балкански пакт (Румъния, Гърция и Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определени ѝ от Ньойския договор[4].

В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в селското стопанството мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. д-р Мушанов подава оставката на кабинета[4].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Никола Мушанов, е образуван от политически дейци на „Народния блок“ (Демократическата партия, БЗНС „Врабча-1“, БЗНС „Димитър Драгиев“, БЗНС „Стара Загора“, Радикалната и Националлибералната партия).

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 10 министри.[4].

министерство име партия
министър-председател Никола Мушанов Демократическа партия
вътрешни работи и народно здраве Александър Гиргинов Демократическа партия
външни работи и изповедания Никола Мушанов Демократическа партия
народно просвещение Константин Муравиев БЗНС Врабча 1
финанси Стефан Стефанов Демократическа партия
правосъдие Димитър Върбенов Националлиберална партия
война Александър Кисьов военен
търговия, промишленост и труда Георги Петров Националлиберална партия
земеделие и държавни имоти Димитър Гичев БЗНС Врабча 1
обществени сгради, пътища и благоустройство Георги Йорданов БЗНС Врабча 1
железници, пощи и телеграфи Стоян Костурков Радикална партия

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 7 септември 1932[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
обществени сгради, пътища и благоустройство Вергил Димов БЗНС Врабча 1

от 31 декември 1932[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
правосъдие Никола Мушанов (упр.) Демократическа партия
търговия, промишленост и труда Димитър Гичев БЗНС Врабча 1
земеделие и държавни имоти Константин Муравиев БЗНС Врабча 1
народно просвещение Димитър Гичев (упр.) БЗНС Врабча 1

от 19 януари 1933[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
народно просвещение Атанас Бояджиев Националлиберална партия
правосъдие Йордан Качаков Националлиберална партия

от 5 май 1934[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
железници, пощи и телеграфи Никола Мушанов (упр.) Демократическа партия

от 9 май 1934[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
война Атанас Ватев военен

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 7 от 7 септември 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 129 от 8 септември 1931 г.
  2. ДВ. Указ № 3 от 12 октомври 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“.
  3. ДВ. Указ № 3 от 31 декември 1932 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 224 от 2 януари 1933 г.
  4. а б в г д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 172 – 178.