Правителство на Петко Каравелов 1
| Правителство на Петко Каравелов | ||||
|---|---|---|---|---|
 4-то правителство на България |
||||
| Период | ||||
| Сформирано | 28 ноември 1880 | |||
| Разпуснато | 27 април 1881 | |||
| Личности и партии | ||||
| Председател | Петко Каравелов | |||
| Партия(и) | Либерална партия | |||
| Държавен глава | Александър I | |||
| Първоначален състав | ||||
| Министри | 4 | |||
| ~ мъже | 4 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Избори | 1880 | |||
| Назначено от | 2 Обикновено Народно събрание | |||
|
||||
Първото Правителство на Петко Каравелов е второ правителство на Либералната партия и четвърто начело на Княжество България. Назначено е с Указ № 735 от 28 ноември 1880 г.[1] на Александър I Батенберг[2] и управлява страната до наследяването си на 27 април 1881 г.[1] от правителство на Казимир Ернрот[3].
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Новото правителство продължава активната законодателна дейност на своите предшественици. Приети са „Закон за българското поданство“ и „Закон за подобрение положението на земеделческото население по господарските и чифликчийските земи“. Допуснатите грешки при разрешаването на редица стопански проблеми, както и противоречията в партията на либералите по отношение практиката на управление отслабват политическото ѝ влияние в страната. Окончателно се обособяват две либерални течения – умерено и крайно[3].
Във външната политика на Каравеловото правителство изпада в международна изолация. Рязко се обтягат българо-турските отношения във връзка с опитите на кабинета да провежда независима политика. Силното руско влияние в България и нерешените въпроси по жп линията Русе-Варна (в нея са инвестирани значителни английски капитали) стават причина Великобритания да застане в подкрепа на турските земевладелци при разрешаване на поземления въпрос. Възползвайки се от противоречията между либералите и от смъртта на император Александър II, княз Александър I Батенберг извършва държавен преврат и възлага на ген. Казимир Ернрот да образува служебно правителство[3].
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът, оглавен от Петко Каравелов, е образуван от членове на Либералната партия (умерени и крайни либерали) и руски генерал начело на военното министерство.
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 5 министри[3].
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Петко Каравелов | Либерална партия | |
| външни работи и изповедания | Никола Стойчев | Либерална партия | |
| вътрешни работи | Драган Цанков | Либерална партия | |
| народно просвещение | Петко Славейков | Либерална партия | |
| финанси | Петко Каравелов | Либерална партия | |
| правосъдие | Петко Каравелов (упр.) | Либерална партия | |
| военен | Казимир Ернрот | военен | |
Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]
от 17 декември 1880[редактиране | редактиране на кода]
- Петко Р. Славейков освобождава просветното министерство и преминава в вътрешните работи. Народното просвещение оглавява Михаил Сарафов.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| вътрешни работи | Петко Славейков | Либерална партия | |
| народно просвещение | Михаил Сарафов | Либерална партия | |
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 10 декември 1880 – Закон за съдене на министрите урежда подвеждането на представителите на изпълнителната власт под отговорност в случай на измяна или злоупотреби. Използван е за преследване на бивши министри през 1903 и 1910-1913 година.[1]
- 17 декември 1880 – Обнародван е първият избирателен закон на Княжество България[4], въвеждащ мажоритарна система за следващите тридесет години.
- декември 1880 – В нарушение на конституцията Народното събрание предоставя законодателни пълномощия на кабинета. Според решението на парламента издадените от правителството закони са валидни само за мандата на Каравелов и при последващо утвърждаване от депутатите.[5][6]
- януари 1881 – Инициатива на българското правителство пред силите-гарантки на Берлинския договор за въвеждане на реформи в османска Македония пропада.[5]
- 1 март 1881 – Народоволци убиват руския император Александър II.[7] С наследника му Александър III в Русия надделяват привържениците на самодържавието, които са против Търновската конституция и управлението на либералите в България.[8]
- 27 април 1881 – Княз Александър Батенберг и военният министър Казимир Ернрот извършват държавен преврат. Правителството на Каравелов е свалено от власт, а малко по-късно е установен Режимът на пълномощията.[7]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Радев, Симеон. „Строителите на съвременна България“. Том 1. София, Български писател, 1990 г.
- Стателова, Елена и др. „История на България“. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 1 март 2015)
- ↑ ДВ. Указ № 334 от 24 ноември 1879 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 1 декември 1879 г.
- ↑ а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 20-22.
- ↑ Стателова 1999, с. 21.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 23-24.
- ↑ Радев 1990, с. 245.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 27-28.
- ↑ Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 63
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}