Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в страната ще доведе до участието на България във войната и до нова национална катастрофа[2].
Поемайки властта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на Великите сили, да осъществи националното обединение[2].
↑ДВ. Указ № 21 от 22 януари 1935 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.
↑ абвгЦураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 182-184.
52-ро правителство на България
.svg){kind=small}