Национални катастрофи

Национални катастрофи в българската историческа наука е сборно понятие за изключително неблагоприятните последици от мирните договори след Втората балканска и Първата световна война, които разкъсват България на няколко части.

Първа национална катастрофа

Настъпва след Втората балканска (Междусъюзническата) война. Букурещкият мирен договор (България, Румъния, Гърция и Сърбия) отнема от България огромни области населени с българи, извоювани през войната – Вардарска, Егейска Македония и Южна Добруджа. Цариградският мирен договор отнема Одринска Тракия. Последиците от договорите са ужасяващи – Южна Добруджа, която е житницата на България, е отнета и това води до криза в стопанството. Освен това от отнетите територии идват хиляди бежанци.

Втора национална катастрофа

Тя е последствие от Първата световна война. Договорът в парижкото предградие Ньой сюр Сен взима от България извоюваните през войната територии, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Освен това силно е ограничен броят на въоръжените сили на страната – 20 000 доброволци в армията, 10 000 за жандармерията и 3000 погранична стража. На България са наложени репарации в размер на 2 250 000 златни франка.

Трета национална катастрофа

Според някои изследователи след Втората световна война България претърпява Трета национална катастрофа. Тогава тя се оттегля от анексираните от нея Македония, Поморавие и Западна Тракия. Освен това страната попада де факто под съветска военна окупация и е принудена по-късно да изплаща репарации на Съюзниците. Същевременно тя е принудена да се бие срещу дотогавашния си съюзник – Третия райх, като не ѝ е признат дори статут на съвоюваща нация. След подписването на Парижкия мирен договор в страната е въведена тоталитарна комунистическа система на държавно управление.