Национални катастрофи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Национални катастрофи в българската историческа наука е сборно понятие за изключително неблагоприятните последици от мирните договори след Втората балканска и Първата световна война, които разкъсват България на няколко части.

Първа национална катастрофа[редактиране | редактиране на кода]

Настъпва след Втората балканска (Междусъюзническата) война. Букурещкият мирен договор (България, Румъния, Гърция и Сърбия) отнема от България огромни области населени с българи, извоювани през войната — Вардарска, Егейска Македония и Южна Добруджа. Цариградският мирен договор пък отнема Одринска Тракия. Последиците от договорите са ужасяващи — Южна Добруджа, която е житницата на България, е отнета и това води до криза в стопанството. Освен това от отнетите територии идват хиляди бежанци.

Втора национална катастрофа[редактиране | редактиране на кода]

Тя е последствие от Първата световна война. Договорът в парижкото предградие Ньой сюр Сен взима от България извоюваните през войната територии, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Освен това силно е ограничен броят на въоръжените сили на страната — 20 000 доброволци в армията, 10 000 за жандармерията и 3000 погранична стража. На България са наложени репарации в размер на 2250 000 златни франка.

Трета национална катастрофа[редактиране | редактиране на кода]

Според някои изследователи след Втората световна война България претърпява Трета национална катастрофа. Тогава тя се оттегля от анексираните от нея Македония, Поморавие и Западна Тракия. Освен това страната попада де факто под съветска военна окупация и е принудена по-късно да изплаща репарации на Съюзниците. Същевременно тя е принудена да се бие срещу дотогавашния си съюзник - Третия райх, като не й е признат дори статут на съвоюваща нация. След подписването на Парижкия мирен договор в страната е въведена тоталитарна комунистическа система на държавно управление.