Национални катастрофи

Национални катастрофи в българската историческа наука е сборно понятие за изключително неблагоприятните последици от мирните договори след Втората балканска и Първата световна война, които разкъсват България на няколко части.

Първа национална катастрофа

Настъпва след Втората балканска (Междусъюзническата) война. Букурещкият мирен договор (България, Румъния, Гърция и Сърбия) отнема от България огромни области населени с българи, извоювани през войната — Вардарска, Егейска Македония и Южна Добруджа. Цариградският мирен договор пък отнема Одринска Тракия. Последиците от договорите са ужасяващи — Южна Добруджа, която е житницата на България, е отнета и това води до криза в стопанството. Освен това от отнетите територии идват хиляди бежанци.

Втора национална катастрофа

Тя е последствие от Първата световна война. Договорът в парижкото предградие Ньой сюр Сен взима от България извоюваните през войната територии, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Освен това силно е ограничен броят на въоръжените сили на страната — 20 000 доброволци в армията, 10 000 за жандармерията и 3000 погранична стража. На България са наложени репарации в размер на 2250 000 златни франка.

Трета национална катастрофа

Според някои изследователи след Втората световна война България претърпява Трета национална катастрофа. Тогава тя се оттегля от анексираните от нея Македония, Поморавие и Западна Тракия. Освен това страната попада де факто под съветска военна окупация и е принудена по-късно да изплаща репарации на Съюзниците. Същевременно тя е принудена да се бие срещу дотогавашния си съюзник - Третия райх, като не ѝ е признат дори статут на съвоюваща нация. След подписването на Парижкия мирен договор в страната е въведена тоталитарна комунистическа система на държавно управление.