Правителство на Александър Малинов 2
| Правителство на Александър Малинов 2 | ||||
 31-во правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Александър Малинов | |||
| Народно събрание | 166 / 203
| |||
| Сформиране | 5 септември 1910 | |||
| Разпускане | 16 март 1911 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | Демократическа партия | |||
| Министри | 8 | |||
| ~ мъже | 8 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XIV ОНС | |||
| ||||
Второто правителство на Александър Малинов е тридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 7 от 5 септември 1910 г.[1] на цар Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява страната до 16 март 1911 г., след което е наследено от правителството на Иван Евстатиев Гешов.
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]През 1910 г. цар Фердинанд I посещава Петербург с цел сключване на съюзен договор срещу Турция. В него България постига твърде изгодни позиции при бъдещето разпадане на Османската империя (дори да получи Одрин). За да подпише договора обаче, Русия поставя като предварително условие сключване и на българо-руско споразумение.[3]
Започналите дипломатически сондажи за съюз със Сърбия се провалят поради неприетия от българската страна принцип за разделяне на Македония. Въпреки не успеха при опитите за сключване на българо-руски договор, българският владетел търси подкрепата на Русия в бъдещата война за национално обединение. С тази цел през март 1911 г. царят възлага на русофила Иван Е. Гешов – ръководител на Народната партия, да състави ново правителство.[3]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, оглавен от Александър Малинов, е образуван от дейци на Демократическата партия.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 8 министри:[3]
В краткия си период на водене не са правени промени.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]- 17 декември 1910 – Обнародван е закон за Българска централна кооперативна банка, учредена през март следващата година с цел да развива и осигурява развитието на стопанските кооперации чрез кредитиране и застраховане.[4]
- 5 февруари 1911 – Доминираният от Демократическата партия парламент гласува предложените от кабинета Малинов изменения в Търновската конституция, включително пълномощия за царя и правителството да сключват тайни международни договори (член 17) и съкращаване на мандата на Обикновеното народно събрание от 5 на 4 години (член 86). Промените са утвърдени пет месеца по-късно от V ВНС, при управлението на Народната и Прогресивно-либералната партия.[5]
- 17 февруари 1911 – Царят утвърждава избирателен закон, с който се въвежда пропорционална система на мястото на мажоритарната от последните тридесет години (на първо време само в Пловдивски и Търновски окръг).[6][7]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВ. Указ № 7 от 5 септември 1910 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 194 от 5 септември 1910 г.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 27 февруари 2015 г.)
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 100-103.
- ↑ „Доклад до Негово величество Фердинанд I“, цар на българите, по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол (1887–1912) от Министерския съвет. София, Държавна печатница, 1912, с. 306-307 (отлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“, посетен на 27.02.2015)
- ↑ Георгиева, Станка. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет 2008 г., том 47, серия 5.2, с. 157-164 (достъп 27 февруари 2015 г.)
- ↑ Статистика на изборите за народни представители на ХV-о Обикновено народно събрание. София, Държавна печатница, 1914, с. V Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine. (Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт, посетен на 27 февруари 2015 г.)
- ↑ Даскалов, Румен. Българското общество 1878–1939. Том 1. София, ИК Гутенберг, 2005. ISBN 954-9943-96-8. с. 176.
.svg){kind=small}