Михаил Такев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Такев.

Михаил Такев
Михаил Такев
Мандат
29 януари 1908 – 18 септември 1910
Министър-председател
  1908 – 1910 Александър Малинов
Предшественик Петър Гудев
Наследник Никола Мушанов
Роден
Починал
24 януари 1920 г. (на 55 г.)
Полит. партия Демократическа партия
Портал  Портална икона   Политика

Михаил Такев Юнаков е български майор и политик, един от водачите на Демократическата партия. Като вътрешен министър през 1918 участва активно в прекратяването на Владайското въстание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Такев е роден на 22 март (10 март стар стил) 1864 в Пещера. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. На 4 септември 1883 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, по време на Сръбско-българската война (1885) участва в боевете при Сливница и Пирот в редовете на 7 пехотен преславски полк. Заедно с юнкерите от Военното училище взима участие в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. На 27 април 1887 година завършва Военното училище с 8 випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 3 артилерийски полк. Заподозрян в участие в заговора на майор Коста Паница и на 1 юни 1890 е уволнен от армията.

Ранна политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1892 Такев завършва право във Франция, след което е адвокат в Пазарджик. След падането на Стефан Стамболов се включва в дейността на Демократическата партия, участва и в дейността на Македонската организация. На 25 юни 1895 година става председател на новоучреденото Пещерско македоно-одринско дружество.[1] През декември 1895 година е делегат от Пещерското македонско дружество на Втория, а през юли-август 1901 година на Деветия македоно-одрински конгрес.[2] Дейността на Пещерското македоно-одринско дружество обаче заглъхва, тъй като Такев живее в Пазарджик и на 2 април 1902 година на общо събрание Такев е сменен с Димитър Писарев.[3]

Атентатът от 1897[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на Алеко Константинов, Михаил Такев, Васил Рашков и др., часове преди убийството на Алеко Константинов. Източник: ДА „Архиви“

На 23 май (11 май по стар стил) 1897 година срещу Михаил Такев е извършен атентат, при който загива придружаващият го негов съпартиец Алеко Константинов. Извършителите са жители на село Радилово, които имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери с общината на Пещера.[4] По-рано същия ден Такев и Константинов участват в честванията на свети Кирил и Методий в родния на Такев град Пещера. Късно вечерта двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в Радилово. Група местни жители, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа. В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона и убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт. Присъдата на непълнолетния Салепов е заменена с 15 години затвор.

Участие в управлението[редактиране | редактиране на кода]

Такев (последният вдясно) и колегите му от кабинета на Александър Малинов през 1908 година.

След смъртта на лидера на демократите Петко Каравелов през 1903, Михаил Такев става заместник на новия председател Александър Малинов, заедно с Андрей Ляпчев. Такев участва в управлението на Демократическата партия като вътрешен министър (1908 – 1910) и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1910 – 1911). По време на Балканските войни служи като офицер от запаса в Първа армия. Отново е вътрешен министър в правителствата на Малинов в края на Първата световна война и твърдо се противопоставя на Владайското въстание в края на 1918.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

На 24 януари 1920 година, ден преди силно оспорваните парламентарни избори, Михаил Такев е убит близо до родната си къща в Пещера от анархокомуниста Георги Донски. Донски има отдавнашен личен конфликт с Такев и по това време се намира в града с група крайнолеви екстремисти. Самото убийство е извършено със съдействието на местната организация на Българския земеделски народен съюз. След кратко укриване Георги Донски се предава на полицията, но е убит при опит за бягство преди завършването на съдебния процес. За съучастие в убийството са осъдени трима членове на групата на Донски, но делото не разкрива техни връзки със Земеделския съюз и правителството.[5]

Личният му архив се съхранява във фонд 507К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 224 архивни единици от периода 1839 до 1994 г.[6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
  2. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.
  3. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.
  4. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4., стр. 87 – 93
  5. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4., стр. 151 – 156
  6. ((bg))  Михаил Такев Юнаков. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 27 август 2018 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България