Михаил Такев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Такев.

Михаил Такев
Михаил Такев
Мандат
29 януари 1908 – 18 септември 1910
Министър-председател
  1908 – 1910 Александър Малинов
Предшественик Петър Гудев
Наследник Никола Мушанов
Роден
Починал
24 януари 1920 г. (на 55 г.)
Полит. партия Демократическа партия
Портал  Портална икона   Политика

Михаил Такев Юнаков е български майор и политик, един от водачите на Демократическата партия. Като вътрешен министър през 1918 участва активно в прекратяването на Владайското въстание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Такев е роден на 22 март (10 март стар стил) 1864 в Пещера. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. На 4 септември 1883 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, по време на Сръбско-българската война (1885) участва в боевете при Сливница и Пирот в редовете на 7 пехотен преславски полк. Заедно с юнкерите от Военното училище взима участие в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. На 27 април 1887 година завършва Военното училище с 8 випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 3 артилерийски полк. Заподозрян в участие в заговора на майор Коста Паница и на 1 юни 1890 е уволнен от армията.

Ранна политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1892 Такев завършва право във Франция, след което е адвокат в Пазарджик. След падането на Стефан Стамболов се включва в дейността на Демократическата партия, участва и в дейността на Македонската организация. На 25 юни 1895 година става председател на новоучреденото Пещерско македоно-одринско дружество.[1] През декември 1895 година е делегат от Пещерското македонско дружество на Втория, а през юли-август 1901 година на Деветия македоно-одрински конгрес.[2] Дейността на Пещерското македоно-одринско дружество обаче заглъхва, тъй като Такев живее в Пазарджик и на 2 април 1902 година на общо събрание Такев е сменен с Димитър Писарев.[3]

Атентатът от 1897[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на Алеко Константинов, Михаил Такев, Васил Рашков и др., часове преди убийството на Алеко Константинов. Източник: ДА „Архиви“

На 23 май (11 май по стар стил) 1897 година срещу Михаил Такев е извършен атентат, при който загива придружаващият го негов съпартиец Алеко Константинов. Извършителите са жители на село Радилово, които имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери с общината на Пещера.[4] По-рано същия ден Такев и Константинов участват в честванията на свети Кирил и Методий в родния на Такев град Пещера. Късно вечерта двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в Радилово. Група местни жители, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа. В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона и убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт. Присъдата на непълнолетния Салепов е заменена с 15 години затвор.

Участие в управлението[редактиране | редактиране на кода]

Такев (последният вдясно) и колегите му от кабинета на Александър Малинов през 1908 година.

След смъртта на лидера на демократите Петко Каравелов през 1903, Михаил Такев става заместник на новия председател Александър Малинов, заедно с Андрей Ляпчев. Такев участва в управлението на Демократическата партия като вътрешен министър (1908 – 1910) и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1910 – 1911). По време на Балканските войни служи като офицер от запаса в Първа армия. Отново е вътрешен министър в правителствата на Малинов в края на Първата световна война и твърдо се противопоставя на Владайското въстание в края на 1918.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

На 24 януари 1920 година, ден преди силно оспорваните парламентарни избори, Михаил Такев е убит близо до родната си къща в Пещера от анархокомуниста Георги Донски. Донски има отдавнашен личен конфликт с Такев и по това време се намира в града с група крайнолеви екстремисти. Самото убийство е извършено със съдействието на местната организация на Българския земеделски народен съюз. След кратко укриване Георги Донски се предава на полицията, но е убит при опит за бягство преди завършването на съдебния процес. За съучастие в убийството са осъдени трима членове на групата на Донски, но делото не разкрива техни връзки със Земеделския съюз и правителството.[5]

Личният му архив се съхранява във фонд 507К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 224 архивни единици от периода 1839 до 1994 г.[6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
  2. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.
  3. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.
  4. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4., стр. 87 – 93
  5. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4., стр. 151 – 156
  6. ((bg))  Михаил Такев Юнаков. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 27 август 2018 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България