Чавдар Червенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чавдар Червенков
Роден
31 май 1941 г. (1941-05-31) (76 г.)
Полит. партия БКП (до 1989)
Занятие български офицер, разузнавач, генерал-лейтенант, политик
Портал  Портална икона   Политика


Чавдар Вельов Червенков е български офицер, военен разузнавач, дипломат и политик.[1]

Той е началник на РУ-ГЩ (службата за военно разузнаване) през 1991 – 1992 г. и министър на вътрешните работи през 1994 – 1995 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чавдар Червенков е роден на 31 май 1941 г. в София в семейството на занаятчия. Баща му, родом от с. Петрич, Софийско, е завършил занаятчийско училище и до 1952 г. работи като шивач, а до пенсионирането си в Управление „Строителство по транспорта“, като от 1944 г. е член на БКП и има медал „За участие в Отечествената война“. Майка му първоначално е домакиня, а после работи като санитарка в балнеотерапевтичната поликлиника в София. По-малката му сестра, завършила Полувисшия телеграфопощенски институт, известно време е техник в Телефонната палата в София, а впоследствие работи като оператор в Радио „София“.

Червенков завършва средно образование (политехническо училище) през 1959 г. и през есента е приет за курсант в Висшето народното военно училище (ВНВУ) „Васил Левски“ в Търново. Завършва ВНВУ през 1964 г. с квалификация танкист техник и гражданска специалност инженер по двигатели с вътрешно горене. Същата година сключва граждански брак с Лидия Донева. Имат две дъщери.

В периода 1964-1971 г. служи в танкови войски в гарнизон Бургас. През септември 1971 г. е преместен във военното разузнаване, като до август 1972 г. е слушател в 11-месечен курс на Школата за подготовка на кадри (ШПК) при РУ-ГЩ на БНА. От 1 септември 1974 г. до 1977 г. е слушател във Военната академия „Георги Раковски“ в София. Два пъти е награждаван за отличен успех и завършва със златен медал.

От 1978 до 1982 г. е военен аташе в Брюксел.[2]

В периода 1982-1984 г. е обучаван във Военната академия „Климент Ворошилов“ на ГЩ на ВС на СССР в Москва. От 1984 до 1987 е заместник-началник на отдел „Европа, Америка и НАТО“ на служба „Информация“ при РУ-ГЩ, а от 1987 е началник на отдел „Военнополитическа и военностратегическа обстановка“ на същата служба.

От септември 1990 г. е началник на Инспекция „Разоръжаване“ в МО, от края на август 1991 г. до края на годината е началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (ГЩ) на Българската армия, а от януари 1992 г. - на Управление „Разузнаване и сигурност“ на ГЩ и заместник-началник на ГЩ. Освободен от длъжност с указ от 2 март 1993 г. и уволнен от действителна военна служба с указ от 1 декември 1993 г.

В периода декември 1993 - юли 1999 г. е посланик в Тунис, като от 7 октомври 1994 до 26 януари 1995 г. е министър на вътрешните работи в назченото от президента Желю Желев служебно правителство на Ренета Инджова.[2] В правителството на Иван Костов е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната Бойко Ноев (2000 – 2001). От 2003 г. е главен експерт на Програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията и работи по различни проекти в сферата на сигурността.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 738-758.
  2. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 738-758.