Бойко Рашков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бойко Рашков
български юрист
Бойко Рашков пред журналисти
Бойко Рашков пред журналисти

Роден

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Право
Област Наказателен процес
Образование Софийски университет
Работил в Юридически Факултет при УНСС
Известен с Бивш директор на НСС
Политика
Депутат
XXXIX НС   

Бойко Илиев Рашков е български юрист и университетски преподавател по право. Бил е директор на Националната следствена служба, назначен с Указ на Президента през 1995 г. Също така е заемал поста заместник-министър на правосъдието от януари 2008 г. до май 2009 г., от 2013 г. до декември 2018 г. е председател на Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бойко Рашков е роден на 28 септември 1954 г. в благоевградското село Огняново. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет.

От 1980 г до 1981 г е стажант-съдия в СГС.

От 1981 г. до 1992 г. е следовател в Районна следствена служба в София, а от 1992 г. зам-директор на НСС, а от 1995 г. директор на НСС, до 2001 г (като през 1998 г е преименувана на Специализирана Следствена Служба).

Доктор по право от 1993 г.

През 2001 г. е избран за народен представител в 39-о Народно събрание от Българска социалистическа партия, където е и член на правната комисия и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, до 2005 г.

От 2005 г до 2008 г е ръководител на отдел в НСС.

В периода януари 2008 г. до месец май 2009 г. е заместник-министър на правосъдието[2].

От юни 2009 г. до ноември 2009 г е избран от Народното събрание за председател на Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства.

От 2009 г до 2013 г е следовател в НСС.

От 27.12.2013 г. е избран от Народното събрание за председател на Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства, длъжност с 5-годишен мандат, която изпълнява до 27.12.2018 г.

Наред с това развива и активна научна дейност в Юридическия факултет при УНСС, където от 2012 г е доцент по наказателно-процесуално право. В същия факултет е избран за ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ от 2016 г.[3]

От 12 май 2021 г. е служебен министър на вътрешните работи и заместник министър-председател.

Владее френски и руски език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България