Константин Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Томов
български политик
Роден: 20 октомври 1888 г.
Починал: 27 април 1935 г. (46 г.)
Народен представител в:
XVIII ОНС   XIX ОНС   XXII ОНС   

Константин Коцев Томов (Коста Томов) е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е вътрешен и военен министър в правителството на Александър Стамболийски, но в края на управлението му е изключен от съюза.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коста Томов е роден на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1888 в Кунино, Врачанско. Бил е втори син на многодетно семейство. завърщва прогимназия в Луковит, гимназия в Габрово и право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Докато следва, работи като учител, за да се издържа. Отначало се увлича от социализма. Неговият съселянин и виден комунистически функционер, акад. Сава Гановски, споделя в мемоарите си: "Коста Томов беше по онова време наш учител в социализма". През 1908 преминава в редиците на БЗНС. Участва в Първата световна война, след което става главен редактор на вестниците "Земеделско знаме" и "Земеделска правда". Участва в Управителния съвет на Народен магазин, управител е на Българска кооперативна банка (1921) и председател на Съюза на цвеклопроизводителите.[1]

Коста Томов е най-младият депутат в XVIII Обикновено Народно събрание. През 1920-1921 е подпредседател на XIX Обикновено Народно събрание. След това е министър на вътрешните работи и народното здраве (1921) и министър на войната (1921-1923) в кабинета на Стамболийски. Заедно с Марко Турлаков и Христо Манолов образуват група в БЗНС, която ратува за сътрудничество на земеделците с десните политически сили. Тази дейност, както и неумението да се справи с окупацията на Кюстендил от отряд на ВМРО в началото на декември 1922 г., водят до силно недоволство сред членската маса на БЗНС. В началото на февруари 1923 е освободен от правителството и заедно с Марко Турлаков и Христо Манолов започва остра фракционна борба с Александър Стаболийски, която довежда до изключването на Коста Томов от партията.

След преврата на 9 юни 1923 г. участва в издаването на вестник "Обнова", който продължава атаките срещу БЗНС. През 1924 полага големи усилия да се добере отново до ръководните органи на БЗНС, което му се удава, макар и за кратко. След разцеплението на БЗНС през 1926 г. оглавява земеделската десница – БЗНС Оранжев. През 1931, след установяване на управлението на Народния блок, преминава в БЗНС Врабча 1, а през януари 1934 г. заедно с група съмишленици минава в редовете на профашисткото Народното социално движение на проф. Александър Цанков.[1]. Това не му пречи да поддържа добри отношения с дипломати от съветското посолство. На 13 септември 1934 г. става първият председател на Управителния съвет на новосъздадената българо-съветска търговска камара.

Коста Томов умира на 27 април 1935 в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.