Валентин Александров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентин Александров
Министър на отбраната
Мандат 30 декември 1992 – 17 октомври 1994 г.
Назначен от 36 Народно събрание
Министър-председател
1992–1994 Любен Беров
Предшественик Александър Сталийски
Наследник Бойко Ноев
Лични данни
Роден
Починал
Националност българин
Полит. партия СДС (до 1992 г.)
Университет Софийски университет
Професия адвокатполитик
Портал Портална икона Политика

Валентин Георгиев Александров е български адвокат, следовател и политик, министър на отбраната в правителството на Любен Беров между 1992 и 1994 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Валентин Александров е роден на 23 септември 1946 година в София, България. През 1964 година завършва гимназия, а през 1971 година – право в Софийския университет „Климент Охридски“. 1977 г. завършва – международни отношения и политически науки в Дипломатическата академия при австрийското Министерство на външните работи. Доктор по Философия.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работи като адвокат и следовател, през 1975–1977 година е на специализация в Дипломатическата академия при външното министерство на Австрия. След това е аспирант в Института за политически изследвания, като през 1982 година защитава кандидатска дисертация на тема „Австроконсерватизмът и неоконсервативното студентско движение“. През този период има публикации в пресата, главно във връзка с военната и политическа интеграция в Европа.[1] От 1976 до 1987 година Валентин Александров е агент на Второ главно управление на Държавна сигурност под псевдонимите „Дипломат“ и „Александров“, като през 1990 година е поискано материалите за него да бъдат унищожени.[2]

През 1990–1991 година Александров е съветник в Комисията по национална сигурност в парламента, съветник и държавен секретар в Министерството на отбраната. От 1991 година до края на живота си е служител на Института за правни науки. До 1992 година членува в Демократическата партия, която по това време е част от Съюза на демократичните сили. През 1992 година става министър на отбраната в кабинета на Любен Беров.[1] Под негово ръководство, в качеството му на министър на отбраната на Република България, са подготвени и подписани военни рамкови споразумения със: САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Австрия, Унгария и Албания, които поставят основите на съвременната българска военна дипломация. Напрактика учредител и кавалер на наградния знак „За вярна служба под знамената“. Заради приносите му в провеждането на реформите в Българската армия и работата по интегрирането ѝ в структурите на НАТО е удостоен с редица български и чуждестранни награди.

След края на мандата му, през 1994 година, се оттегля от политическия живот. Умира на 9 юли 2008 година.[3]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранни отличия: За преодоляване на напрежението в руско-българските военнополитически отношения и успешно подготвяне и подписване на рамково военно споразумение между Русия и България е награден с почетна „офицерска сабя“ от министъра на отбраната на Русия армейски генерал Павел Грачов (1993); За укрепване на мерките за сигурност и доверие между България и Турция и за успешното подписване на българо–турско рамково военно споразумение е награден с най-високото турско отличие „Ордена на честта“ от началника на Генералния щаб на турските въоръжени сили, армейски генерал Дуан Гюреш (1993); За укрепване на мерките за сигурност и доверие между България и Република Гърция и успешното подписване на българо-гръцко рамково военно споразумение е награден с най-високото гръцко отличие за чужденци „Ордена на Феникса“ /Order of the Phoenix/ на шарф със звезда от президента на Гърция д-р Константинос Караманалис (1993); За поготвяне и подписване на първото българо–австрийско военно рамково споразумение и за заслуги по укрепване на сигурността на държавите от Дунавския басейн е награден с най-високото отличие „Златен орден за заслуги към Република Австрия“ на шарф със звезда (Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich) от президента на Австрия д-р Томас Клестил (1994).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Еврогрупата на НАТО. 1983.
  • Европейската отбрана – гаранция на илюзиите. 1987.
  • Западноевропейските тайни служби – организация и политическо влияние. 1988.
  • Атанас Буров – банкер, политик, дипломат. 1992.
  • България и тайната война. 1992.
  • Европейската идея. София, Военно издателство, 2000. ISBN 954-509-202-5. с. 92.
  • Четвъртата война: Разузнаването и разузнавателните служби. София, Земя, 2000. ISBN 954-8345-31-5. с. 96.
  • Стратегическо мислене и военна политика 1740 – 1905. София, Военно издателство, 2002. ISBN 9545092416. с. 212.
  • Професионалната армия: Германският Райхсвер 1919 – 1925. София, Военно издателство, 2005. ISBN 9545093072. с. 124.
  • Австро – унгарското и германското разузнаване в България 1900-1914-1944. "Еър груп 2000" София, 2005.
  • Външна политика & Тероризъм. Атентатът в Сараево. София, Военно издателство, 2005. ISBN 9545093188. с. 250.
  • Унгарската революция. София, Военно издателство, 2007. ISBN 9789545093876. с. 190.
  • Брест-Литовският мирен договор 1918 г.. София, Военно издателство, 2009. ISBN 9789545094224. с. 248.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 27.
  2. Решение № 25 от 12 февруари 2008 г. – министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри (PDF). // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 29 март 2010.
  3. Почина бившият военен министър Валентин Александров. // Новинар, 2008. Посетен на 29 март 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]