Валентин Александров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валентин Александров
Министър на отбраната
Мандат30 декември 1992 – 17 октомври 1994 г.
Назначен отXXXVI народно събрание
Министър-председател
1992–1994Любен Беров
ПредшественикАлександър Сталийски
НаследникБойко Ноев
Лична информация
Роден
Починал
9 юли 2008 г. (61 г.)
Националностбългарин
Полит. партияСДС (до 1992 г.)
ОбразованиеСофийски университет
Професияадвокатполитик
Портал Портална икона Политика

Валентин Георгиев Александров е български адвокат, следовател и политик, министър на отбраната в правителството на Любен Беров между 1992 и 1994 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Валентин Александров е роден на 23 септември 1946 година в София, България. През 1964 година завършва гимназия, а през 1971 година – „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“. 1977 г. завършва международни отношения и политически науки в Дипломатическата академия при австрийското Министерство на външните работи. Доктор по философия.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работи като адвокат и следовател, през 1975–1977 година е на специализация в Дипломатическата академия при външното министерство на Австрия. След това е аспирант в Института за политически изследвания, като през 1982 година защитава кандидатска дисертация на тема „Австроконсерватизмът и неоконсервативното студентско движение“. През този период има публикации в пресата, главно във връзка с военната и политическа интеграция в Европа.[1] От 1976 до 1987 година Валентин Александров е агент на Второ главно управление на Държавна сигурност под псевдонимите „Дипломат“ и „Александров“, като през 1990 година е поискано материалите за него да бъдат унищожени.[2]

През 1990–1991 година Александров е съветник в Комисията по национална сигурност в парламента, съветник и държавен секретар в Министерството на отбраната. От 1991 година до края на живота си е служител на Института за правни науки. До 1992 година членува в Демократическата партия, която по това време е част от Съюза на демократичните сили. През 1992 година става министър на отбраната в кабинета на Любен Беров.[1] Под негово ръководство, в качеството му на министър на отбраната на Република България, са подготвени и подписани военни рамкови споразумения със: САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Австрия, Унгария и Албания, които поставят основите на съвременната българска военна дипломация. На практика е учредител и кавалер на наградния знак „За вярна служба под знамената“. Заради приносите му в провеждането на реформите в Българската армия и работата по интегрирането ѝ в структурите на НАТО е удостоен с редица български и чуждестранни награди.

След края на мандата му, през 1994 година, се оттегля от политическия живот. Умира на 9 юли 2008 година.[3]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранни отличия: За преодоляване на напрежението в руско-българските военнополитически отношения и успешно подготвяне и подписване на рамково военно споразумение между Русия и България е награден с почетна „офицерска сабя“ от министъра на отбраната на Русия армейски генерал Павел Грачов (1993); За укрепване на мерките за сигурност и доверие между България и Турция и за успешното подписване на българо–турско рамково военно споразумение е награден с най-високото турско отличие „Ордена на честта“ от началника на Генералния щаб на турските въоръжени сили армейски генерал Дуан Гюреш (1993); За укрепване на мерките за сигурност и доверие между България и Република Гърция и успешното подписване на българо-гръцко рамково военно споразумение е награден с най-високото гръцко отличие за чужденци „Ордена на Феникса“ /Order of the Phoenix/ на шарф със звезда от президента на Гърция д-р Константинос Караманалис (1993); За поготвяне и подписване на първото българо–австрийско военно рамково споразумение и за заслуги по укрепване на сигурността на държавите от Дунавския басейн е награден с най-високото отличие „Златен орден за заслуги към Република Австрия“ на шарф със звезда (Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich) от президента на Австрия д-р Томас Клестил (1994).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Еврогрупата на НАТО. 1983.
  • Европейската отбрана – гаранция на илюзиите. 1987.
  • Западноевропейските тайни служби – организация и политическо влияние. 1988.
  • Атанас Буров – банкер, политик, дипломат. 1992.
  • България и тайната война. 1992.
  • Европейската идея. София, Военно издателство, 2000. ISBN 954-509-202-5. с. 92.
  • Четвъртата война: Разузнаването и разузнавателните служби. София, Земя, 2000. ISBN 954-8345-31-5. с. 96.
  • Стратегическо мислене и военна политика 1740 – 1905. София, Военно издателство, 2002. ISBN 9545092416. с. 212.
  • Професионалната армия: Германският Райхсвер 1919 – 1925. София, Военно издателство, 2005. ISBN 9545093072. с. 124.
  • Австро – унгарското и германското разузнаване в България 1900-1914-1944. „Еър груп 2000“ София, 2005.
  • Външна политика & Тероризъм. Атентатът в Сараево. София, Военно издателство, 2005. ISBN 9545093188. с. 250.
  • Унгарската революция. София, Военно издателство, 2007. ISBN 9789545093876. с. 190.
  • Брест-Литовският мирен договор 1918 г. София, Военно издателство, 2009. ISBN 9789545094224. с. 248.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 27.
  2. Решение № 25 от 12 февруари 2008 г. – министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри (PDF) // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 29 март 2010.[неработеща препратка]
  3. Почина бившият военен министър Валентин Александров // Новинар, 2008. Посетен на 29 март 2010.[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]