Любен Беров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Беров
български политик и стопански историк

Роден
Починал
7 декември 2006 г. (81 г.)
Националност Флаг на България България
Професия икономист, политик
Научна дейност
Област стопанска история
Образование Софийски университет
Работил в Висш икономически институт „Карл Маркс“
Институт по балканистика на БАН
Политика
Партия независим
83 правителство на България Министър-председател на България (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.)
83 правителство на България Министър на външните работи (30 декември 1992 - 23 юни 1993 г.)
Семейство
Съпруга Таня Берова
Деца 2

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителството на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на Катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.

След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

  • Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
  • Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
  • Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
  • Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
  • Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
  • Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
  • Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
  • Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
  • България“ (1984)
  • История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
  • Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
  • Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
  • Стопанска история“ (1994)
  • История на света“ (1996)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 52-53.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика