Любен Беров

Любен Беров
	Любен Беров
български политик и икономист
Роден	6 октомври 1925 г. София, Царство България
Починал	7 декември 2006 г. (81 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	икономист, политик
Работил в	Университет за национално и световно стопанство; Българска академия на науките
Научна дейност
Област	стопанска история
Политика
Партия	независим
	43-ти министър-председател на България
	30 декември 1992 – 17 октомври 1994
	83-то правителство на България
Министър на външните работи	30 декември 1992 – 23 юни 1993
Семейство
Съпруга	Таня Берова
Деца	2
	Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителство на България.

Биография

Образование

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.^[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.^[1]

Преподавателска и научна дейност

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),^[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.

След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.^[1] Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,^[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.

По времето на управлението на Любен Беров избухва Българо-северномакедонския езиков спор. На 13 април 1994 просветният министър Марко Тодоров се намира в Скопие за подписване на протокол за сътрудничество между министерствата на образованието на двете държави. Текстът е предварително съгласуван, но в последния момент домакините изрично настояват подписването му да стане на „македонски и български език“. Българският министър отказва и прекратява визитата си. Само седмица по-късно, на 21 и 22 април, в София пристига делегацията на Република Северна Македония (РСМ), водена от президента Киро Глигоров, за сключване на редица двустранни споразумения. Отново поради спор на какви езици да се извърши това не е подписан нито един официален документ. Отказът на делегацията на РСМ да приеме компромисната формула „на официалните езици“ довежда до отказ на Беров да се срещне с Киро Глигоров, което води до скандал.^[2]

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.

Семейство

Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.

Библиография

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

„Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
„Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
„Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
„Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
„Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
„Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
„Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
„Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
„България“ (1984)
„История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
„Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
„Развитието на индустрията в България 1884 – 1947 г.“ (1989)
„Стопанска история“ (1994)
„История на света“ (1996)

Бележки

1 2 3 4 5 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 52 – 53.
↑ Красимира Тодорова: Опити за разрешаване на езиковия спор с Република Македония (1995 – началото на 1997 година) в. Исторически преглед, 2023, стр. 134

Външни препратки

От и за Любен Беров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Христо Христов, Сензационно разкритие: Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби, desebg.com, 29 октомври 2013
Любен Беров^{[неработеща препратка]} – Приказката България

[ташев-1] 1 2 3 4 5 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 52 – 53.

[2] Красимира Тодорова: Опити за разрешаване на езиковия спор с Република Македония (1995 – началото на 1997 година) в. Исторически преглед, 2023, стр. 134

[1]

[2]