Петър Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За художника вижте Петър Младенов (художник).

Петър Младенов
български политик
Petar Mladenov 1978.jpg
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Московски държавен институт по международни отношения
Политика
Партия БКП (1964 г. – 1990 г.)
БСП (1990 г. – 2000 г.)
Генерален секретар на ЦК на БКП
10 ноември 1989 – 2 февруари 1990
Председател на Държавния съвет
17 ноември 1989 – 3 април 1990
Председател (президент)
3 април 1990 – 6 юли 1990
Семейство
Съпруга Галя Младенова
Петър Младенов в Общомедия

Петър Тошев Младенов е политик от Българската комунистическа партия, държавен глава на Народна република България – последен председател на Държавния съвет и първи председател (президент) на Народната република.

Той е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971 – 1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 – 6 юли 1990).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранно детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Урбабинци (днес Тошевци), Видинско през 22 август 1936 г.[1] Баща му Тошо Младенов (13 януари 1912 – 13 януари 1944) е партизанин, заместник командир на партизански отряд „Георги Бенковски“, убит в сражение през 1944 г. Майка му Стойна Герговска е починала през 2006 г.

Прапрадядото на Петър Младенов по бащина линия, Младен Цеков, е народен представител в I Велико Народно събрание (1879 г.) и името му фигурира под № 166 в списъка на депутатите от I ВНС, гласували за избирането на Александър Батенберг за княз. Впоследствие е избран за депутат и в Първото и във Второто Обикновено Народно събрание (1879 и 1880 г.).

Неговият внук със същото име Младен Цеков (дядото на Петър Младенов) се сражава като старши унтерофицер от Втори конен полк в Балканската война (1912 – 1913) и остава военноинвалид, след като е ранен в сражение.

Образование и ранна политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Член е на организацията „Димитровска социалистическа народна младеж“ (ДСНМ) от 1949 г., а на БКП от 1964 г. В гимназията във Видин е секретар на ученическия комитет на ДСНМ. Петър Младенов завършва военното Суворовско училище в София през 1954 г., след което е студент по философия в Софийския университет, завършва международни отношения в МГИМО (Москва) през 1963 г. В Москва като студент е секретар на Общомосковския комитет на ДКМС.[2]

След завръщането си в България работи в ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз във Видин (1963 – 1966, първи секретар на Окръжния комитет) и София (1966 – 1969, секретар на Централния комитет), ръководи окръжната организация на БКП във Видин (1969 – 1971, първи секретар на Окръжния комитет).[1]

Управленски постове и държавен глава[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. става министър на външните работи и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Ползващ се с личните предпочитания на диктатора Тодор Живков, към момента на избирането му на този пост Младенов е на 35 години и така става най-младият български външен министър[3] до избора на Надежда Михайлова през 1997 година. Той е и най-дългогодишният (в продължение на 18 години) външен министър на България. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на Политбюро на ЦК на БКП.

В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес.[4]

На 24 октомври 1989 година Петър Младенов подава оставка след остър телефонен разговор с Тодор Живков.[5] Чрез този разговор Живков се опитва да се намеси в непосредствено предстояща среща на Младенов с американския посланик Сол Полански, обвинява Съединените щати в намеса във вътрешните работи на България, и окачествява срещата като ненужна. В придружаващото писмо[5] до Политбюро, Младенов посочва като причина за оставката си проявеното към него отношение в разговора, като мимоходом обвинява Живков „[че е довел] страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, ... [че е изолирал] България от света“, и че „[с] една дума, със своята политика Тодор Живков [е изхвърлил] България извън бързея на времето.“[5][6] Малко по-късно подкрепя, заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов, и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Оглавява партията[7] като неин генерален секретар до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.

Заменя Тодор Живков също и като председател на Държавния съвет на 17 декември 1989 г. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за председател (президент) на Народната република.

По време на кампанията за ВНС през 1990 г. става известен видеозаписът на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния митинг на 14 декември 1989 г. с искането за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП, в който Младенов изрича „По-добре танковете да дойдат.“. След студентските вълнения от лятото на 1990 г. той се оттегля от поста (и от активния политически живот) на 6 юли 1990 г., като до смъртта си продължава да твърди, че записът е манипулиран.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 31 май 2000 г. в резултат на дългогодишно сърдечносъдово заболяване.[1] По разпореждане на президента Петър Стоянов е погребан с държавни почести като бивш държавен глава.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Младенов е женен от 1964 г. за историчката Галя Младенова. Запознават се във Видин, където тя е директор на Окръжния архив. Тя впоследствие е журналист в сп. „Младеж“.

Имат дъщеря Татяна Младенова, юрист, която има 4 деца – Александра, Петър, Мартин и Татяна.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Животът – плюсове и минуси“ (1992)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Пенчо Ковачев, Петър Младенов. Цялата истина, изд. „Захарий Стоянов“, 2016 г.
  • Моно Попрангелов, Пътуване през годините от Урбабинци до Тошевци, изд. „Даная Интернешънъл“, 2007 г.
  • Емилия Христова, Османските данъчни регистри като извор на данни за историята на с. Урбабинци/Тошевци и основа за генеалогични проучвания, изд. „Ancestry International“, 2010 г. (стр. 13 – 41)
  • Османски данъчни регистри за с. Урбабинци[неработеща препратка] (стр. 13 – 41)
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Index Mf-Mn. // Rulers. Посетен на 16 юни 2013 г..
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 357
  3. Христов 2009, с. 127.
  4. Христов 2009, с. 313.
  5. а б в Документът, който предизвика 10 ноември. // ФАКТИТЕ. Посетен на Jan 26, 2019. Архив на оригинала от 2019-01-27 в Wayback Machine.
  6. Христов 2009, с. 607 – 608.
  7. Governance After Zhivkov. // Bulgarian Free Books – Bringing the Reformation to Bulgaria!. Lehman Websites. Посетен на 1 март 2014. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
Цитирани източници