Петър Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За художника вижте Петър Младенов (художник).

Петър Младенов
Петър Младенов
Генерален секретар на ЦК на БКП
Мандат
10 ноември 1989 г. – 2 февруари 1990 г.
Назначен от Ноемврийски пленум
Секретар на ЦК на БКП
  1989 – 1990 Димитър Стоянов
  1989 – 1990 Йордан Йотов
  1989 – 1990 Димитър Станишев
и други...
Предшественик Тодор Живков
Мандат
17 ноември 1989 г. – 3 април 1990 г.
Назначен от Ноемврийски пленум
Първи зам. председател
  1989 – 1990 Ангел Димитров
и други...
Предшественик Тодор Живков
Председател (президент) на България
Мандат
3 април 1990 г. – 6 юли 1990 г.
Назначен от 9 Народно събрание
Министър-председател
  1990 Андрей Луканов
Наследник Станко Тодоров (и.д.)
Роден
Починал
31 май 2000 г. (63 г.)
Съпруг(а) Галя Младенова (от 1964 г.)
Деца Татяна Младенова
Полит. партия БКП БСП
Занятие философполитик
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал  Портална икона   Политика

Петър Тошев Младенов е политик от Българската комунистическа партия, държавен глава на Народна република България – последен председател на Държавния съвет и първи председател (президент) на Народната република.

Той е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971 – 1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 – 6 юли 1990).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранно детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Урбабинци (днес Тошевци), Видинско през 1936 г.[1] Баща му Тошо Младенов е партизанин, заместник командир на партизански отряд „Георги Бенковски“, убит в сражение през 1944 г. Майка му Стойна Герговска е починала през 2006 г.

Прапрадядото на Петър Младенов по бащина линия, Младен Цеков, е народен представител в I Велико Народно събрание (1879 г.) и името му фигурира под № 166 в списъка на депутатите от I ВНС, гласували за избирането на Александър Батенберг за княз. Впоследствие е избран за депутат и в Първото и във Второто Обикновено Народно събрание (1879 и 1880 г.).

Неговият внук със същото име Младен Цеков (дядото на Петър Младенов) се сражава като старши унтерофицер от Втори конен полк в Балканската война (1912 – 1913) и остава военноинвалид, след като е ранен в сражение.

Образование и ранна политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Член е на ДСНМ от 1949 г., а на БКП от 1964 г. В гимназията във Видин е секретар на ученическия комитет на ДСНМ. Петър Младенов завършва военното Суворовско училище в София през 1954 г., след което е студент по философия в Софийския университет, завършва международни отношения в МГИМО (Москва) през 1963 г. В Москва като студент е секретар на Общомосковския комитет на ДКМС.[2]

След завръщането си в България работи в ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз във Видин (1963 – 1966, първи секретар на Окръжния комитет) и София (1966 – 1969, секретар на Централния комитет), ръководи окръжната организация на БКП във Видин (1969 – 1971, първи секретар на Окръжния комитет).[1]

Управленски постове и държавен глава[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. става министър на външните работи и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Към момента на избирането му на този пост Младенов е на 35 години и така става най-младият български външен министър за всички времена. Той е и най-дългогодишният (в продължение на 18 години) външен министър на България. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на Политбюро на ЦК на БКП.

През 1989 г. организира заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов, и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Оглавява партията[3] като неин генерален секретар до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.

Заменя Тодор Живков също и като председател на Държавния съвет на 17 декември 1989 г. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за председател (президент) на Народната република.

По време на кампанията за ВНС през 1990 г. става известен видеозаписът на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния митинг на 14 декември 1989 г. с искането за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП, в който Младенов изрича „По-добре танковете да дойдат.“. След студентските вълнения от лятото на 1990 г. той се оттегля от поста (и от активния политически живот) на 6 юли 1990 г., като до смъртта си продължава да твърди, че записът е манипулиран.

През 2014 г. бившият председател на БАН и на Народното събрание акад. Благовест Сендов, който в нощта на 14 декември 1989 г. се намира непосредствено до Петър Младенов, заявява пред в. „Труд“, че истинската реплика на президента е била: „Какво искат тези? Танковете ли да дойдат?“. Издадената през 2016 г. книга „Петър Младенов. Цялата истина“ разкрива, че експертизата за автентичността на думите на президента не е направена върху оригиналната касета, а върху нейно копие – факт, който поражда сериозни съмнения в заключенията на експертизата и повдига въпроса изрекъл ли е наистина Младенов спорната реплика или е станал жертва на тайно политическо споразумение, по силата на което БСП е предоставила президентския пост на СДС, в замяна на запазване на социалистическото правителство на Луканов.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 31 май 2000 г. в резултат на дългогодишно сърдечносъдово заболяване.[1] По разпореждане на президента Петър Стоянов е погребан с държавни почести като бивш държавен глава.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Младенов е женен от 1964 г. за историчката Галя Младенова. Запознават се във Видин, където тя е директор на Окръжния архив. Тя впоследствие е журналист в сп. „Младеж“.

Имат дъщеря Татяна Младенова, юрист, която има 4 деца – Александра, Петър, Мартин и Татяна.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Животът – плюсове и минуси“ (1992)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Пенчо Ковачев, Петър Младенов. Цялата истина, изд. „Захарий Стоянов“, 2016 г.
  • Моно Попрангелов, Пътуване през годините от Урбабинци до Тошевци, изд. „Даная Интернешънъл“, 2007 г.
  • Емилия Христова, Османските данъчни регистри като извор на данни за историята на с. Урбабинци/Тошевци и основа за генеалогични проучвания, изд. „Ancestry International“, 2010 г. (стр. 13 – 41)
  • Османски данъчни регистри за с. Урбабинци (стр. 13 – 41)
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Index Mf-Mn. // Rulers. Посетен на 16 юни 2013 г..
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 357
  3. Governance After Zhivkov. // Bulgarian Free Books – Bringing the Reformation to Bulgaria!. Lehman Websites. Посетен на 1 март 2014.