Иван Попов (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Попов.

Иван Попов

Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Политика
министър на външните работи и изповеданията 15 февруари 1940 – 11 април 1942
Посланик в Румъния 1944 г.

Иван Владимиров Попов е български дипломат и политик. Той е външен министър на България през 1940 – 1942 г. – по времето, когато страната се включва във Втората световна война на страната на Германия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Попов е роден на 16 април (4 април стар стил) 1890 г. в Свищов. Завършва гимназия в София, след което известно време учи „Филология“ във Франция и Германия. От 1914 г. работи в Българската телеграфна агенция, а през 1920 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1924 до 1933 г. е директор на печата в Министерството на външните работи и изповеданията. След това е управляващ легацията в Будапеща (1933 – 1935) и пълномощен министър в Прага (1936 – 1937) и Белград (1937 – 1940).[1]

През 1940 г. Иван Попов става министър на външните работи и изповеданията в правителството на Богдан Филов. Докато е на този пост, Попов се противопоставя на включването на България във Втората световна война на страната на Германия. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която Румъния отстъпва на България Южна Добруджа. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, като Попов отказва да присъства на подписването. На 25 ноември той подписва т.нар. Антикоминтернов пакт, а на 12 декември с.г. правителството обявява война на Съединените щати и Великобритания.

Характерен момент, който отличава Попов от Георги Кьосеиванов, е провеждането на обща българо-хърватска изолационна политика спрямо Сърбия. В междудържавните отношения София – Загреб е възприета външнополитическа позиция, изразяваща се в: „Слаба и изолирана Сърбия – силни и влиятелни България и Хърватия“. В края на 1941 г. хърватският външен министър Младен Лоркович, посещавайки София, постига договореност за „постоянни консултации и обмяна на оценки и информация по отношение на Сърбия“. Лоркович гледа на България като на „балансьор на сръбската експанзия“, признавайки, че само силна България ще бъде гарант на Хърватия. Иван Попов обуславя възможността за обща българо-хърватска граница при условие, че Хърватия получи териториален коридор в Санджак. По това време започва издаването на списание „Загреб – София“, което е отражение на добрите и естествени отношения между двете съюзни държави.

В началото на 1944 г. Иван Попов е назначен за посланик в Букурещ. На 5 септември, след съставянето на правителството на Константин Муравиев, той е освободен от поста, а на 29 октомври се самоубива в Букурещ в болницата Колентина. Погребан в гробището Белу парцел 90.Въпреки самоубийството му впоследствие е осъден на смърт от Народния съд, като имуществото му е конфискувано. Присъдата е отменена през 1996 г. с Решение № 172 на Върховния съд.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.