Любен Гоцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любен Гоцев
български офицер и политик
Роден: 3 март 1930 г. (85 г.)
Народен представител в:
VII ВНС   

Генерал Любен Стоянов Гоцев е политик от Българската комунистическа партия (БКП) и наследилата я Българска социалистическа партия (БСП).

Той е външен министър във второто правителство на Андрей Луканов през септември – декември 1990 г. Първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990), заместник-министър на външните работи (1982-1989). Заместник-началник на Първо главно управление (външното разузнаване) на Държавна сигурност (1974-1982).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София[1] в семейство на сарач. Баща му става член на БКП след Деветосептемврийския преврат, а майка му е безпартийна.[2]

Става член на Работническия младежки съюз непосредствено след 9 септември 1944 г. като ученик в 7-ма мъжка гимназия „Черноризец Храбър“ в София. През 1946 г. се прехвърля в Строителния техникум „Христо Ботев”, където завършва през 1948 г. След края на средното си образование постъпва на работа в „Дирекция на трамваите и осветлението“ като чертожник до средата на 1949 г. По това време е председател на ДСНМ в квартал „Модерно предградие” и взема участие в бригадирското движение. През юли 1949 г. е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски район в София, където завежда отдел „Средношколска младеж” до септември 1950 г., когато отива войник в Школата за запасни офицери (ШЗО). Произведен е в звание младши лейтенант още като войник, а след службата си в Българската народна армия (БНА) е изпратен в поделение на Вътрешни войски. През 1952 е приет за член на БКП. Уволнен по негово желание от Вътрешни войски през декември 1953, постъпва на работа в Димитровски районен комитет на БКП в София като технически секретар, а после като политически помощник на първия секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по училищата.[2]

През 1955 г., по предложение Димитровския районен комитет на БКП е изпратен да следва в СССР, в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Като студент е групов отговорник в партийната организация на българските студенти в Института, а 1956-1958 г. е член на партийното бюро. Въпреки 6-годишния образователен курс в МГИМО, по негова молба му е разрешено да завърши за 5 години. През 1959 г. е изпратен за два месеца на практика в българското посолство в Лондон. Завършва Института през 1960 г. със специалност „Международни отношения“ (Западни страни), след което за кратко постъпва в Министерството на външните работи.[1] Подава молба да бъде назначен на работа в МВР и след съответното проучване през юни 1961 г. е назначен за щатен служител в Първо управление на ДС (разузнаването). През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР, която завършва с отличие. В документа, издаден от КГБ за обучението на Гоцев, обаче се отбелязват някои слабости, които той е допуснал по време на практически контролни занятия. След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като оперативен работник в Първо управление на ДС, отдел 03 „Западни страни” .[2]

Работи по международните организации, Западна Европа, САЩ и Канада, дипломат е в Постоянното представителство в Организацията на обединените нации, Ню Йорк (1963-1968, 1971-1974). В периода 1974-1982 е заместник-началник на Първо главно управление (външното разузнаване) на Държавна сигурност. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982-1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990).

Гоцев ръководи предизборния щаб на БСП от март до юни 1990 година, когато е избран за депутат в 7-то велико народно събрание и за председател на парламентарната Комисия по националната сигурност. През есента на 1990 година за кратко е министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов.[1] От февруари до декември 1991 г. е посланик в Нидерландия.[1]

През 1992 година Любен Гоцев се оттегля от политическия живот, занимава се известно време (1993-1999) с частен бизнес. Той е сред основателите на Движението за единство и развитие (наричано „генералско движение“) в БСП през 1997 г. Според писателя Георги Стоев ген. Любен Гоцев е истинският кръстник на така наречената българска мафия.[3]

Женен е. Има 2 дъщери, 2 внучки и 2 внуци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 125.
  2. а б в Христов, Христо. Досието на Любен Гоцев: От ремсист след 9 септември 1944 г. и чертожник до разузнавач без вербовка, школуван в КГБ, Държавна сигурност.com, 26.6.2015.
  3. Стоев, Георги. BG Кръстника (книга 3). Любен Гоцев - истинският Кръстник. Поредица: BG Кръстника. София, ИК „Ню Медиа Груп“, 2008.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Литература[редактиране | редактиране на кода]