Трамваи в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Софийски трамваен транспорт
J26 190 Blvd. Christo Botev, ET 2304.jpg
Трамвай №7 на спирка „бул. Христо Ботев“
Информация
Местоположение BG Sofia coa.svgСофия
Тип Трамвай
Експлоатация от 1 януари 1901 г.
Дължина 308
Линии 14[1]
Станции 338[2]
Оператор ЦГМ
Собственик Столична община

Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г.[3]

Към началото на 2009 г. трамваите в София се движат по трасета с обща дължина над 300 км. Използват 2 типа линии – теснолинейни и нормални. Теснолинейните имат междурелсие 1009 мм, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с нормално междурелсие са едва около 40 км. линии (обслужвани от трамвайни линии №20, №22 и №23)[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият трамвай, Княжево, 1901 г.

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато Община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета – двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 км и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[3].

В периода 1903 – 1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „Кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови[4].

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първия изцяло български трамвай. Последният български трамвай – двойносъчленен Т8М-900, използван и до днес – е произведен в завода през 1991 г.[3]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия №20). Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия №22)[3].

На 17-ти февруари 2010 е открита линия номер 23, свързваща ж.к. Дружба 2 и ж.к. Дружба 1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва ж.к. Дружба 2 и Младежки театър.

На 10-ти април 2010 е открита нова екпериментална трамвайна линия 4, подпомагаща ТМ5. Тя има маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна гара – кв. Орландовци.

Февруари 2014 г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи Т8М-301 България 1300, обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19.

От 26.05.2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1981 – 1986 г. Над 30 години те обслужваха различни линии – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19.

Депа и бази[редактиране | редактиране на кода]

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:

  • Депо „Клокотница“ – Първи трамваен парк – Първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година.
  • Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „ТРАМКАР“ – до преустройството си – Втори трамваен парк
  • Депо „Банишора“ – Трети трамваен парк
  • Депо „Красна Поляна“ – Втори трамваен парк
  • Депо „Искър“ – Четвърти трамваен парк – Построено в края на 1980-те години за нуждите новите линии за нормално междурелсие.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Средната скорост към 2010 г. е 12,7 km/h. За сравнение, метрото в София се движи с 38,84, а автобусите – с 19,4 km/h.[5]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Характерна особеност на трамваите в София е вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Татра T6B5 такива не са монтирани, а също и на новите, произведени през 2013 – 2014, мотриси Pesa 122NaSF Swing). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

През 2013 г. е заснет късометражен филм за историята на софийските трамваи, който е част от поредицата „5 минути София“ на „Камен Во студио“. Първата прожекция на филма е осъществена по инициатива на сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ на открито на бул. Витоша на 22 септември в рамките на провеждащата се Европейска седмица на мобилността. За декор на булеварда е разположена историческа мотриса Siemens Nr. 35. Тогава е представена и брошура с информация за всички доставени и експлоатирани в столицата трамваи от 1901 г. до 2013 г.

Линии[редактиране | редактиране на кода]

Линия Маршрут Депо
1
ж.к. Иван Вазов – Надлез Надежда
Красна поляна
3
кв. Орландовци – Гара Захарна фабрика
Банишора
4
бул. Никола Петков – кв. Орландовци
Банишора
5
кв. Княжево – Съдебна палата
Красна поляна
6
ж.к. Обеля-2 – ж.к. Иван Вазов
Банишора
7
жк. Борово – Метростанция Хан Кубрат
Kрасна поляна
8
ж.к. Люлин-5 – Съдебна палата
Банишора
10
жк. Западен парк – Метростанция Витоша
Красна поляна
11
кв. Илиянци – кв. Княжево
Красна поляна
12
кв. Илиянци – пл. Журналист
Банишора
18
кв. Орландовци – пл. Журналист
Банишора
20
Депо Искър – Метростанция Опълченска
Искър
22
Автостанция Изток – жк. Красна поляна
Искър
23
ж.к. Дружба-2 – ж.к. Гео Милев
Искър

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

София разполага със следния трамваен подвижен състав[6]:

Брой Марка и модел Снимка
9 Т8K-503 J26 840 Alija Stambolijski, ET 507.jpg
39 Т6М-700M Trams in Sofia 2012 PD 032.JPG
11 Т8М-900М J26 214 pl. Makedonija, ET 909.jpg
20 ČKD Т4D-C Strassenbahn Halle Tw 1140.JPG
20 ČKD B4D-C
15 ČKD Т4D-M J26 865 bul. Vâskresenje, ET 4075.jpg
15 ČKD B4D-M
40 ČKD T6A2B Tatra T6 A2.jpg
17 ČKD Т6A2-SF
25 PESA 122NaSF Swing Pesa 122NaSF.jpg
18 Т8М-700IT Inekon T8M 700-IT tram in Sofia.jpg
37 ČKD T6B5 Tram in Sofia near Central mineral bath 2012 PD 033.jpg
30 ČKD Т6A5 Tatra T6A5 na Husinecké.jpg
3 Duewag T4 Trams Tramway in Sofia 20090406 002.JPG
5 Duewag GT6 Straßenbahn Nürnberg TW 334 St. Peter.jpg
6 Duewag GT8 Local tram outside Karlsruhe Hauptbahnhof - geo.hlipp.de - 4226.jpg
28 Be 4/6 S Schindler/Siemens Tram in Basel BVB 3.jpg
13 Škoda ForCity Classic

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – Посетен на 1.1.2013 г.
  2. Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – Виртуални табла, посетен на 27.04.2011 г.
  3. а б в г д Трамваен транспорт – в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14.01.2009 г.
  4. Статия „Историята на софийския трамвай“ от Георги Александров, посетен на 17.01.2009 г.
  5. Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото – двойно по-бързо. // 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.
  6. http://forum.gtsofia.info/index.php?action=dlattach;topic=7119.0;attach=120657 Подвижен състав в София]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]