Трамваи в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трамваи в София
Tatra T6A5 Sofia.jpg
Трамвай Tatra T6A5 по линия 22
Информация
Местоположение София
Тип Трамвай
Експлоатация от 1 януари 1901
Дължина 308 km
Линии 14
Оператор ЦГМ
Собственик Столична община
Трамваи в София в Общомедия


Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г.[1]

Към началото на 2009 г. трамваите в София се движат по трасета с обща дължина над 300 km. Използват се 2 типа линии – теснолинейни и нормални. Теснолинейните имат междурелсие 1009 mm, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с нормално междурелсие са едва около 40 km линии (обслужвани от трамвайни линии 20, 22 и 23)[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият трамвай, Княжево, 1901 г.

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета – двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 km и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[1].

В периода 1903 – 1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови.

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първият изцяло български трамвай.

След това трамвайният завод „София“ пуска два нови модела трамваи: „Комсомолец“ през 1959 г. и „Космонавт“ през 1961 г.

На базата на натрупания опит с трамвайните мотриси „Комсомолец“ и „Космонавт“ и отчитане на конструктивните грешки и недостатъци (взели много висока цена с над 40 жертви, заради практическата липса на спирачки) е разработена нова двусекционна мотриса, която се появява през 1965 г. Мотрисата носи името „София“ и която с различните ѝ модификации („София 70“ – трисекционна, „София 100“ – двусекционна и „България 1300“ – трисекционна) постепенно установява продължително господство по теснопътните софийски релси. Първите пет мотриси „София“ са произведени през 1965 г., оцветени всяка в различен цвят – жълт, оранжев, син, зелен и бордо, а първата трисекционна мотриса „София 70“ се появява през май 1970 г. в оранжево-жълто. Двусекционните мотриси „София 65“ (с 4 врати) са два вида: с лира и пантограф и се използват най-често по маршрути с наклонени участъци (Линии 6 и 9 в района на Хотел Хемус, подлеза на НДК и надлез „Надежда“), също по линии 2, 14, 19 през 60-те 70-те и 80-те години. Трисекционните модели „София 70“ (с 5 врати) са с пантограф и се използват най-вече за линии 1, 3, 4, 5, 7, 10, 11, 13 през 70-те, 80-те и 90-те години, както и за линия 21 през 80-те.

Като идея мотрисата носи белезите на новите за времето вагоностроителни тенденции, но като конструкция и особено като изпълнение отстъпват значително на развитието на технологиите по това време.

Мотрисата „София“ е двусекционна, триталигова, с колоосна формула Bo’2’Bo’, а „София 70“ – трисекционна, Bo’2’2’Bo’. Всички мотриси „София 70“ са изведени от експлоатация към 2005 г. Една единствена е съхранена за музейни цели – с инв. номер 174.

Трисекционната мотриса „България 1300“ е създадена през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на България (681 г.). Произведени са 26 мотриси със серийни номера 301-326. Първата серия мотриси от този модел се движи изцяло по новата тогава линия 15, свързваща ж.к. Иван Вазов с ж.к. Надежда 5. След което мотриси "България 1300" тръгват и по линии 1 и 7, частично и по линия 4.

Заради инциденти трисекционните мотриси „София 70“ и „България 1300“ не се движат по линии с наклонени участъци: подлеза на НДК, горичката от пл. Йорданка Николова до Двореца на пионерите (днес: пл. Журналист – Семинарията) и участъка от хотел Хемус до хотел Витоша Ню Отани (днес: хотел Маринела)

Последният български двойносъчленен трамвай Т8М-900, използван и до днес, е произведен в завода през 1991 г.[1]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия 20), свързваща кварталите Гео Милев и Дружба. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия 22)[1]. Първите трамваи по линия 20 през 80-те години са български, от модела Т6МД-1000. През 90-те се въвеждат в експлоатация мотриси от чешките заводи „Татра“ с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия 20, чийто маршрут вече стига до паметника Левски, а в края на 90-те – и до Младежкия театър.

Временно е разкрита трамвайна линия 21 с маршрут от автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси „Duewag“ с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. (През 80-те години линия със същия номер 21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до ж.к. Люлин 5, използвайки мотриси „София 70“). На 17 февруари 2010 е открита линия 23, свързваща ж.к. Дружба 2 и ж.к. Дружба 1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва ж.к. Дружба 2 и Младежкия театър.

На 10 април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща линия 5. Тя има маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна гара – кв. Орландовци.

През февруари 2014 г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи Т8М-301 България 1300, обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19.

От 26.05.2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1981 – 1986 г. Над 30 години те обслужваха различни линии – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19.

Депа и бази[редактиране | редактиране на кода]

Депо „Красна поляна“, 31.12.2017 г.

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:

  • Депо „Клокотница“ (бивше „Станьо Василев“) – Първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година.
  • Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – Втори трамваен парк
  • Депо „Банишора“ (бивше „Пенка Михайлова“) – Трети трамваен парк
  • Депо „Красна Поляна“ (бивше „Шести септември“) – Втори трамваен парк
  • Депо „Искър“ – Четвърти трамваен парк – Построено в края на 1980-те години за новите линии за нормално междурелсие.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Средната скорост към 2010 г. е 12,7 km/h. За сравнение, метрото в София се движи с 38,84 km/h, а автобусите – с 19,4 km/h.[2]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Характерна особеност на трамваите в София е била вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Tatra T6B5 такива не са монтирани, а също и на новите, произведени през 2013 – 2014, мотриси Pesa 122NaSF Swing). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

През 2013 г. е заснет късометражен филм за историята на софийските трамваи, който е част от поредицата „5 минути София“ на „Камен Во студио“. Първата прожекция на филма е осъществена по инициатива на сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ на открито на бул. Витоша на 22 септември 2013 г. в рамките на провеждащата се Европейска седмица на мобилността. За декор на булеварда е разположена историческа мотриса Siemens Nr. 35. Тогава е представена и брошура с информация за всички доставени и експлоатирани в столицата трамваи от 1901 г. до 2013 г.

Линии[редактиране | редактиране на кода]

Линия Маршрут Депо
1 ж.к. Иван Вазов – Надлез Надежда Красна поляна
3 кв. Орландовци – Гара Захарна фабрика Красна поляна
4 бул. Никола Петков – кв. Орландовци Банишора
5 кв. Княжево – Съдебна палата Красна поляна
6 ж.к. Обеля-2 – ж.к. Иван Вазов Банишора
7 жк. Борово – Метростанция Хан Кубрат Kрасна поляна
8 ж.к. Люлин-5 – Съдебна палата Банишора
10 жк.Западен парк – Метростанция Витоша Красна поляна
11 кв. Илиянци – кв. Княжево Банишора
12 пл.Журналист – кв. Илиянци Банишора
18 пл. Журналист – кв. Орландовци Банишора
20 Депо Искър – Метростанция Опълченска Искър
22 Автостанция Изток – жк. Красна поляна Искър
23 ж.к. Дружба-2 – ж.к. Гео Милев Искър
  Теснолинейно междурелсие (1009 mm)  Нормално междурелсие (1435 mm)

В края на 20 век са закрити линии 13, 16 и 17. А през 21 век с разширяването на метрото в София много от трамвайните линии са скъсени или изцяло закрити. Първоначално са закрити линии 2, 14 и 19, чийто маршрут съвпада с част от трасето на М1 на Столичния "Метрополитен". Линия 21 се закрива, заради разкриването на линия 23, която препокрива маршрута й. С откриването на М2, а и заради редица некомпетентни решения на Столичния общински съвет са изцяло закрити линии 9, 15 и 19. Съкратен е маршрутът на линия 18, с което релсите от Семинарията до Парк-Хотел "Москва" остават неизползваеми. Въпреки многоброните протести е променен маршрутът и на линия 6 като релсите от Хотел "Хемус" до Басейна "Спартак" в ж.к. "Лозенец" са изцяло демонтирани, а трамвайното трасе в подлеза на НДК е напълно неизползваемо. Със закриването на линия 9 е демонтиран и релсовият път от Хотел "Хемус" до "Енергопроект" в ж.к. "Лозенец".

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

София разполага със следния трамваен подвижен състав[3]:

Брой Марка и модел Снимка
9 Т8К-500 F J26 840 Alija Stambolijski, ET 507.jpg
21 Т6М-700 F Trams in Sofia 2012 PD 032.JPG
8 Т8М-900 F J26 214 pl. Makedonija, ET 909.jpg
13 Tatra T4D-M Tatra B4D-M in Sofia.jpg
37 Tatra T6A2SF Tatra T6 A2.jpg
25 PESA 122NaSF Pesa 122NaSF.jpg
18 Inekon T8M-700IT T8M 700-IT tram in Sofia.jpg
37 Tatra T6B5B Tram in Sofia near Central mineral bath 2012 PD 033.jpg
30 Tatra T6A5 Tatra T6A5 Sofia.jpg
5 Duewag GT8 Duewag GT8 in Sofia.jpg
27 Be 4/6 S Schindler/Siemens Be 4 6 S Schindler in Sofia.jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Трамваен транспорт – в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14 януари 2009 г.
  2. Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото – двойно по-бързо. // 26 ноември 2010. Посетен на 26 ноември 2010.
  3. Подвижен състав в София

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]