Трамваи в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г.[3]

Към началото на 2009 г. трамваите в София се движат по трасета с обща дължина над 300 км. Използват 2 типа линии - теснолинейни и нормални. Теснолинейните имат междурелсие 1009 мм, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с нормално междурелсие са едва около 40 км. линии (обслужвани в момента от трамвайни линии №20, №22 и №23)[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият трамвай, Княжево, 1901 г.

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато Община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета - двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 км и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[3].

В периода 1903-1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „Кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови[4].

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първия изцяло български трамвай. Последният български трамвай - двойносъчленен Т8М-900, използван и до днес - е произведен в завода през 1991 г.[3]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия №20). Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия №22)[3].

На 17-ти февруари 2010 е открита линия номер 23, свързваща ж.к. Дружба 2 и ж.к. Дружба 1. В последствие линията е удължена и към 2013 г. свързва ж.к. Дружба 2 и Младежки театър.

На 10-ти април 2010 е открита нова екпериментална трамвайна линия 4, подпомагаща ТМ5. Тя има маршрут бул. Никола Петков - пл. Македония - Централна гара - кв. Орландовци.

Февруари 2014г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи Т8М-301 България 1300, обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19.

От 26.05.2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1981-1986г. Над 30 години те обслужваха различни линии - 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19.

Депа и бази[редактиране | редактиране на кода]

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:

  • Депо "Клокотница" - Първи трамваен парк - Първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година. В момента там се помещават част от работните вагони и специална техника.
  • Депо "Красно село" - преустроено в сегашния завод за трамваи "ТРАМКАР" - до преустройството си - Втори трамваен парк
  • Депо "Банишора" - Трети трамваен парк
  • Депо "Красна Поляна" - Втори трамваен парк
  • Депо "Искър" - Четвърти трамваен парк - Построено в края на 1980-те години за нуждите новите линии за нормално междурелсие.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Средната скорост към 2010 г. е 12,7 km/h. За сравнение, метрото в София се движи с 38,84, а автобусите – с 19,4 km/h.[5]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Характерна особеност на трамваите в София е вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Татра T6B5 такива не са монтирани, а също и на новите, произведени през 2013-2014, мотриси Pesa 122NaSF Swing). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

През 2013 г. е заснет късометражен филм за историята на софийските трамваи, който е част от поредицата "5 минути София" на "Камен Во студио". Първата прожекция на филма е осъществена по инициатива на сдружение "Градски транспорт и инфраструктура" на открито на бул. Витоша на 22 септември в рамките на провеждащата се Европейска седмица на мобилността. За декор на булеварда е разположена историческа мотриса Siemens Nr. 35. Тогава е представена и брошура с информация за всички доставени и експлоатирани в столицата трамваи от 1901 г. до 2013 г.

Линии и мотриси[редактиране | редактиране на кода]

Линия № Маршрут Обслужващо депо Мотриси
1 ж.к. Иван Вазов- бул. „Витоша“ - Национален дворец на културата - Петте кьошета - бул. Христо Ботев - пл. Македония - Централна Автогара (само в посока "Надлез Надежда") - Централна ЖП гара - Пета градска болница - Надлез Надежда. Красна поляна PESA 122NaSF Swing
3 Централна Гара - бул. „Христо Ботев“ - пл. „Възраждане“ - бул. „Александър Стамболийски“ - Метростанция "Константин Величков" - ул. Цар Симеон - Гара Захарна фабрика. Банишора Т6М-700
4 бул. „Никола Петков“ - кв. Овча купел - ж.к. Красно село - ж.к. Хиподрума/ж.к. Лагера - МБАЛСМ „Пирогов“ - Руски паметник - пл. „Македония“ - ул.Алабин - пл. Света Неделя - бул. Кн.М.Луиза - Централни Хали - пл. Лъвов мост - Централна ЖП гара Банишора Татра T6A2, Т6М-700
5 кв. Княжево - бул. „Цар Борис III“ - ж.к. Бъкстон - ж.к. Красно село - ж.к. Хиподрума/ж.к. Лагера - МБАЛСМ „Пирогов“ - Руски паметник - пл. „Македония“ - Съдебна палата. Красна поляна Т8М-700IT Inekon
6 ж.к. Обеля-2 - Метростанция "Обеля" - ж.к. Връбница-1 - Метростанция "Бели Дунав" - жк. Свобода - Модна къща "Агресия" - кв. Триъгълника - Метростанция „Княгиня Мария Луиза“ - Централна ЖП гара - бул. Хр. Ботев - пл. „Македония“ - Петте Кьошета - Национален дворец на културата - бул. "Витоша" - ж.к. Иван Вазов Банишора Т8М-900М
7 жк. Борово - бул. България - бул. Г. Делчев - пл. Ручей - бул. Витоша - НДК - Петте кьошета - бул. Христо Ботев - пл. Македония - Централна ЖП гара - Пета градска МБАЛ - подлез Надежда - кв. Триъгълника - Метростанция Хан Кубрат. Kрасна поляна PESA 122NaSF Swing
8 ж.к. Люлин-5 - бул. „Панчо Владигеров“ - Кооперативен Пазар Люлин - Метростанция "Люлин" - Метростанция "Западен парк" - бул. „Царица Йоанна“ - Метростанция "Вардар" - ж.к. Западен парк - бул. „Александър Стамболийски“ - пл. „Възраждане“ - пл. „Македония“ - Съдебна палата. Банишора Т8К-503, Т8М-900М
10 жк. Западен парк - бул. Ал. Стамболийски - пл. Възраждане - пл. Македония - ул. Алабин - ул. Граф Игнатиев - пл. Славейков - УАСГ - пл. Журналист - Семинарията - бул. Джеймс Баучер - бул. Черни връх - Метростанция "Витоша". Красна поляна Татра T6A2, Татра Т6А2-СФ-99
11 кв. Илиянци - Стоков базар „Илиянци“ – бул. „Рожен“ - Модна къща "Агресия" - кв. Триъгълника- подлез Надежда - депо „Банишора“ - бул. „Габрово“ - Метростанция "Константин Величков" - бул. „Константин Величков“ - бул. „Въскресение“ - жк. „Красна поляна“ - Автостанция Овча купел - бул. „Цар Борис III“ - кв. Княжево. Красна поляна Татра T4- Татра Т4D-C/B4D-C,

Татра T6A2

12 кв. Илиянци - Стоков базар „Илиянци“ – бул. „Рожен“ - Модна къща "Агресия" - кв. Триъгълника - Метростанция „Княгиня Мария Луиза“ - Централна ЖП гара - бул. Кн.М.Луиза - пл. Лъвов мост -Централни Хали - пл.Света Неделя- ул. Алабин - ул. Граф Игнатиев - пл. „Славейков“ - УАСГ - пл. „Журналист“. Банишора Т6М-700
18 Депо Банишора - Централна ЖП гара - бул. „Княгиня Мария Луиза“ - пл. Лъвов мост - Централни Хали- пл. Света Неделя - ул. Алабин - пл. „ Славейков“ - ул. „Граф Игнатиев“ - Метростанция Стадион "Васил Левски" - пл. „Журналист". Банишора Татра T6A2, Т6М-700
20 Депо „Искър“ - ЖП Гара „Искър“ - ул. „Искърско шосе“ - ж.к. Дружба-1 - бул. “Асен Йорданов“ - Автостанция „Гео Милев“ - бул. „Шипченски проход“ - бул. „Ситняково“ - ЖП Гара „Подуяне“ - бул. „Мадрид“ - Театър София - бул. „Кн. Александър Дондуков“ - Младежки театър - ул. „Бачо Киро“ (само в посока Метростанция Опълченска) / ул. „Веслец“ (само в посока Депо „Искър“) - Централни хали - Женски пазар - ул. “Пиротска“ - Метростанция Опълченска. Искър Татра T6B5
22 Автостанция Изток - бул. „Ботевградско шосе“ - ЖП Гара „Подуяне“ - бул. „Мадрид“ - Театър София - бул. „Кн. Александър Дондуков“ - Младежки Театър - ул. „Бачо Киро“ (само в посока Депо „Красна Поляна“) / ул. „Веслец“ (само в посока Автостанция Изток) - Централни хали - Женски пазар - ул. „Пиротска“ - Метростанция "Константин Величков" - бул. „Константин Величков“ - Депо „Красна поляна“. Искър Duewag T4/B4, Düwag GT6, Татра T4- Tatra T4D-M/B4D-M, Татра T6A5
23 ж.к. Дружба-2 (ул. "Обиколна") - бул. „Копенхаген“ - Индустриална зона Искър - ЖП Гара „Искър“ - ж.к. Дружба-1 - бул. „Асен Йорданов“ - Автостанция „Гео Милев“ - бул. „Шипченски проход“ - бул. „Ситняково“ - ЖП Гара „Подуяне“ - - бул. „Мадрид“ - Театър София - бул. „Янко Сакъзов“ - Бул. "Княз Ал. Дондуков" - Младежки театър. Искър Düwag GT8

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

В момента София разполага със следния трамваен подвижен състав[6]:

  • Т8K-503 – 9 бр.
  • Т6М-700 – 39 бр.
  • Т8М-700 – 2 бр.
  • Т8М-700/М - 20 бр.
  • ČKD Т4D-C - 20 бр.
  • ČKD B4D-C - 20 бр.
  • ČKD Т4D-M - 15 бр.
  • ČKD B4D-M - 15 бр.
  • ČKD T6A2B – 30 бр.
  • ČKD Т6A2-SF - 17 бр.
  • PESA 122NaSF Swing – 21 бр.
  • Т8М-700IT Inekon – 18 бр.
  • Т6MD-1000 – 1 бр.
  • ČKD T6B5 – 37 бр.
  • ČKD Т6A5 – 15 бр.
  • Duewag T4 - 9 бр.
  • Duewag B4 - 9 бр.
  • Düwag GT6 - 10 бр.
  • Düwag GT8 - 6 бр.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД - Посетен на 1.1.2013 г.
  2. Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД - Виртуални табла, посетен на 27.04.2011 г.
  3. а б в г д Трамваен транспорт - в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14.01.2009 г.
  4. Статия „Историята на софийския трамвай“ от Георги Александров, посетен на 17.01.2009 г.
  5. Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ — по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото - двойно по-бързо. // 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.
  6. Подвижен състав в София

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]