Трамваи в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трамваи в София
Tram in Sofia mear Macedonia place 2012 PD 028.jpg
Трамвай по линия 5 на пл. Македония
Обща информация
ДържаваFlag of Bulgaria.svg България
МестоположениеСофия
Дата на откриване1 януари 1901 г.
Брой линии14
ОператорСТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД
СобственикСтолична община
Инфраструктура
Междурелсие1009 mm; 1435 mm за линии 20, 22, 23
Задвижваща системаконтактна мрежа
Електрификация600 V DC
Брой депа3 (Банишора, Красна поляна, Искър[1])
Брой трамваи273
Статистика
Дължина на линията308 km
Брой спирки290
Уебсайтelektrotransportsf.com
Tram map of Sofia.svg
Софийската трамвайна мрежа
Трамваи в София в Общомедия

Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г.[2] Към началото на 2009 г. трамваите в София се движат по трасета с обща дължина над 300 km. Използват се 2 типа линии – теснолинейни и нормални. Теснолинейните имат междурелсие 1009 mm, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с междурелсие 1435 mm са едва около 40 km от тях (за линии 20, 22 и 23)[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият трамвай, Княжево, 1901 г.

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета – двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 km и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[2].

В периода 1903 – 1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови.

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Теодосий Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първият изцяло български трамвай.

След това трамвайният завод „София“ пуска два нови модела трамваи: „Комсомолец“ през 1959 г. и „Космонавт“ през 1961 г.

На базата на натрупания опит с трамвайните мотриси „Комсомолец“ и „Космонавт“ и отчитане на конструктивните грешки и недостатъци (взели много висока цена с над 40 жертви, заради практическата липса на спирачки) е разработена нова двусекционна мотриса, която се появява през 1965 г. Мотрисата носи името „София“ и която с различните ѝ модификации („София 70“ – трисекционна, „София 100“ – двусекционна и „България 1300“ – трисекционна) постепенно установява продължително господство по теснопътните софийски релси. Първите пет мотриси „София“ са произведени през 1965 г., оцветени всяка в различен цвят – жълт, оранжев, син, зелен и бордо, а първата трисекционна мотриса „София 70“ се появява през май 1970 г. в оранжево-жълто. Двусекционните мотриси „София“ (с 4 врати) са два вида: с лира и пантограф и се използват най-често по маршрути със сложен надлъжен профил (т. нар. вертикални криви: спускания, изкачвания): линии 6 и 9 в района на хотел Хемус, подлеза на НДК и надлез „Надежда“, също по линии 2, 14, 19 през 60-те 70-те и 80-те години на XX век. Трисекционните модели „София 70“ (с 5 врати) са с пантограф и се използват най-вече за линии 1, 3, 4, 5, 7, 10, 11, 13 през 70-те, 80-те и 90-те години на XX век, както и за линия 21 през 80-те години на XX век .

Като идея мотрисата носи белезите на новите за времето вагоностроителни тенденции, но като конструкция и особено като изпълнение отстъпват значително на развитието на технологиите по това време.

Мотрисата „София“ е двусекционна, триталигова, с колоосна формула Bo’2’Bo’, а „София 70“ – трисекционна, Bo’2’2’Bo’. Всички мотриси „София 70“ са изведени от експлоатация към 2005 г. Една-единствена е съхранена за музейни цели – с инв. номер 174.

Трисекционната мотриса „България 1300“ е създадена през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на България (681 г.). Произведени са 26 мотриси със серийни номера 301 – 326. Първата серия мотриси от този модел се движи изцяло по новата тогава линия 15, свързваща ж.к. Иван Вазов с ж.к. Надежда 5. След което мотриси „България 1300“ тръгват и по линии 1 и 7, частично и по линия 4.

Заради инциденти трисекционните мотриси „София 70“ и „България 1300“ не се движат по линии със сложен привил/наклонени участъци:горичката от пл. Йорданка Николова до Двореца на пионерите (днес: пл. Журналист – Семинарията) и участъка от хотел Хемус до хотел Витоша Ню Отани (днес: хотел Маринела).

Последният български двойносъчленен трамвай Т8М-900, използван и до днес, е произведен в завода през 1991 г.[2]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия 20), свързваща кварталите „Гео Милев“ и „Дружба“. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия 22)[2]. Първите трамваи по линия 20 през 80-те години на XX век са български, от модела Т6МД-1000. В края на 80-те години на XX век биват въведени в експлоатация мотриси от чешките заводи „Tatra“ с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия 20, чийто маршрут вече стига до паметника на Васил Левски, а в края на 90-те години на XX век – и до Младежкия театър.

Временно е разкрита трамвайна линия 21 с маршрут от автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси „Duewag“ с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. (През 80-те години на XX век линия със същия номер 21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до ж.к. Люлин 5, използвайки мотриси „София 70“). На 17 февруари 2010 е открита линия 23, свързваща ж.к. Дружба 2 и ж.к. Дружба 1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва ж.к. Дружба 2 и Младежкия театър.

На 10 април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща трамвайна линия 5. Тя има маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна жп гара – кв. Орландовци.

През февруари 2014 г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи Т8М-301 България 1300, обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19.

От 26.05.2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1979 – 1986 г. Над 30 години те обслужваха трамвайни линии – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19.

Депа и бази[редактиране | редактиране на кода]

Депо „Красна поляна“, 31.12.2017 г.

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:

  • Депо „Клокотница“ (бивше „Станьо Василев“) – Първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година.
  • Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – Втори трамваен парк
  • Депо „Банишора“ (бивше „Пенка Михайлова“) – Трети трамваен парк. Обслужва трамвайни линии 6, 8, 10, 11 и 12.
  • Депо „Красна Поляна“ (бивше „Шести септември“) – Втори трамваен парк. Обслужва линии 1, 3, 4, 5, 7, 18 и 27.
  • Депо „Искър“ – Четвърти трамваен парк – Построено в края на 1980-те години на XX век за новите линии за нормално междурелсие (1435мм). Обслужва линии 20, 22 и 23.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Средната скорост на трамваите в София към 2020 г. е 14 km/h.

За сравнение (2010 г.), метрото в София се движи с 38,84 km/h, а автобусите – с 19,4 km/h.[3]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Характерна особеност на трамваите в София е била вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Tatra T6B5 такива не са монтирани, а също и на новите, произведени през 2013 – 2014, мотриси Pesa Swing 122NaSF). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

През 2013 г. е заснет късометражен филм за историята на софийските трамваи, който е част от поредицата „5 минути София“ на „Камен Во студио“. Първата прожекция на филма е осъществена по инициатива на сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ на открито на бул. Витоша на 22 септември 2013 г. в рамките на провеждащата се Европейска седмица на мобилността. За декор на булеварда е разположена историческа мотриса Siemens Nr. 35 Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine.. Тогава е представена и брошура Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine. с информация за всички доставени и експлоатирани в столицата трамваи от 1901 г. до 2013 г.

Линии[редактиране | редактиране на кода]

Маршрут Депо
1 Централна автогара – ж.к. Иван Вазов Красна поляна
3 кв. Орландовци – гара Захарна фабрика Красна поляна
4 кв. Княжево – кв. Орландовци Красна поляна
6 ж.к. Обеля 2 – ж.к. Иван Вазов Банишора
7 МС Хан Кубрат – кв. Манастирски ливади-запад Kрасна поляна
8 ж.к. Западен парк (временно) – Съдебна палата Банишора
10 ж.к. Западен парк – МС Витоша Банишора
11 кв. Илиянци – кв. Княжево Банишора
12 пл. Журналист – кв. Илиянци Банишора
18 пл. Журналист – кв. Орландовци Красна поляна
20 депо Искър – МС Опълченска Искър
22 автостанция Изток – ж.к. Красна поляна Искър
23 ж.к. Дружба-2 – ж.к. Гео Милев Искър
27 надлез Надежда – кв. Манастирски ливади-запад Красна поляна
  Теснолинейно междурелсие (1009 mm)
  Нормално междурелсие (1435 mm)

В края на 20 век са закрити линиите 13, 16 и 17. А през 21 век с разширяването на метрото в София много от трамвайните линии са скъсени или са изцяло закрити. Първоначално са закрити линии 2, 14 и 19, чийто маршрут съвпада с част от трасето на М1 на Столичния „Метрополитен“. Линия 21 се закрива, заради разкриването на линия 23, която припокрива маршрута ѝ. С откриването на линия М2 на метрото, а и заради редица некомпетентни решения на Столичния общински съвет са закрити изцяло линиите 9, 15 и 19. Съкратен е маршрутът на линия 18, с което релсите от Семинарията до парк-хотел „Москва“ остават неизползваеми. Тоест от 2010 г., откакто са закрити линии 2 и 19 и е съкратена линия 18, трамвайното трасе през Борисовата градина до Парк-хотел Москва не работи. Въпреки многобройните протести е променен маршрутът и на линия 6 като релсите от хотел „Хемус“ до Басейна „Спартак“ в ж.к. „Лозенец“ през 2018 г. са изцяло демонтирани, а трамвайното трасе в подлеза на НДК е напълно неизползваемо от март 2016 г. Със закриването на линия 9 през 2012 г. е демонтиран и релсовият път от хотел „Хемус“ до „Енергопроект“ в ж.к. „Лозенец“. Линии 1 и 7 заради строителството на метрото вече не се движат по Пешеходна Витошка, откъдето е минал първият трамвай в София през 1901 г., което причинява натоварване по булевард Христо Ботев и амортизация на релсовия път.

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

София разполага със следния трамваен подвижен състав[4]:

Брой Марка и модел Снимка
9 Т8К-503 (pendel) J26 840 Alija Stambolijski, ET 507.jpg
22 Т6М-700 Trams in Sofia 2012 PD 032.JPG
8 Т8М-700М J26 214 pl. Makedonija, ET 909.jpg
5 ČKD Tatra T4DM/B4DM J26 170 Pirotska, ET 4034.jpg
57 ČKD Tatra T6A2/SF CKD T6A2 trams in Sofia.jpg
38 PESA Swing 122 NaSF Pesa 122NaSF.jpg
18 T8M-700 IT (Inekon) T8M 700-IT tram in Sofia.jpg
37 ČKD Tatra T6B5 Tatra T6A2 in Sofia (by Pudelek) 2.JPG
47 ČKD Tatra T6А5 Tatra T6A5 Sofia.jpg
5 Düwag GT8 (pendel) Duewag GT8 in Sofia.jpg
27 Schindler Waggon AG Be 4/6
(green cucumber)
Be 4 6 S Schindler in Sofia.jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В депо Искър нощуват и се ремонтират трамваите с 1435 mm междурелсие
  2. а б в г д Трамваен транспорт – в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14 януари 2009 г.
  3. Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото – двойно по-бързо. // 26 ноември 2010. Посетен на 26 ноември 2010.
  4. Подвижен състав в София

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]