Банишора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Банишора
— квартал —
Страна Флаг на България България
Област Област София
Община Столична община
Част от София

Банишора е квартал в северозападната част на София, район „Сердика“. До ж.к. Банишора са разположени Централната гара и Централната автогара София. Жилищните сгради, които преобладават, са блоковете.

Банишора е стар работнически квартал. Тук се намира църквата „Свети Андрей Първозвани“, построена през 1926 г. в чест на руските освободители.

Строителството в квартала е монолитно, ЕПК и едропанелно (от серии Бс-VIII-Сф и Бс-69-Сф).

ж.к. Банишора има доста благоприятно местоположение: на 10 минути пеш се намират Mall of Sofia, „Кауфланд“, „Била“, важни транспортни артерии преминават на север и юг, като очертават границите на квартала, това са: бул. „Сливница“ (на юг) и бул. „Мария Луиза“ към кв. Надежда. На територията на квартала е разположено и депо Надежда на тролейбусния транспорт в София.

Линиите на софийския градски транспорт, обслужващи ж.к. Банишора, са:

  • трамваи: № 1, 3, 4, 6, 7, 11, 12, 19;
  • автобусите (А) 11, 60, 74, 77, 78, 85, 86, 101, 213, 285, 305, 309, 310, 404 и 413;
  • тролейбуси (ТБ) № 1, 5, 6 и 7.
  • От 1 септември 2012 г. кварталът се обслужва и от Метростанция „Княгиня Мария Луиза“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.

На територията на ж.к. Банишора се намира и Централният софийски затвор.

Здравни заведения[редактиране | редактиране на кода]

В квартала са разположени няколко здравни заведения:

  • II МБАЛ;
  • V МБАЛ;
  • Областен диспансер за онкологични заболявания;
  • 7-а поликлиника;
  • Медицински център „Панацея“;
  • Многопрофилна транспортна болница;

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • 14-о СОУ „Проф. доктор Асен Златаров“
  • 48-о ОУ „Йосиф Ковачев“ (с над 100-годишна история)

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1871 година Феликс Каниц проследява остатъците от най-външната стена на София и оставя неголяма, но ценна скица, поместена в книгата на проф. Г. И. Кацаров „Принос към старата история на София“. На нея е отбелязан Банишор баир, с ъгловата кула Яуди табия. Около 1910 година стените на Яуди табия или Банишор табия се виждали чак до улица „Охрид“. Това укрепление е построено върху още по-стари основи – древна градска зона с ъглови кули.

Името е възможно да означава бавно течаща вода, или по-точно – баня с бавно течащ извор. Крепостното заграждане е разрушавано няколко пъти. Заедно с това то е доизграждано – многократно. Какъвто и да е произходът на името, сигурно е, че населението на махалата е изпълнявало задълженията на военизирани средечани. „Яуди“, или „Банишор табия“ имала не само стратегическа, а и стопанска функция. „Банишор табия“ била на разпоредбите на специален местен дервенджия. При вест за пристигане на пътници, той бил задължен да съобщи това, от което се възползвали местните търговци. Те незабавно обграждали пътя и предлагали стоките си.

Едно от най-ранните сведения за „Банишора" е от XVI век. Данни оставя и пътешественикът Катрин Цен, като съобщава, че минал мост през града, наречен „Bacrnasol" т.е. „Банишора", Банишорският мост. Проф. Иширков изказа мнение, че става дума за известния „Сандъкли кюпрю“, днешния „Лъвов мост“. След като тук e „Bagnasol“, т.е. „мост, поддържан от Банишора", или „охраняван от Банишора“, то махалата е имала и привилегии – в замяна на задълженията за опазване на моста.

Патриотичното чувство на банишорци е било живо през вековете. Като „Банишор махала“ името е изписано в Боянския царски поменик. Даренията на банишорци, свързани с поменика доказват, че те държат и подпомагат огнищата на българщината, а и изписват църкви и манастири. Били са и състоятелни – в лето 1576-то от тях се изисква данък от 340 овце от осем живеещи в махалата скотовъдци. По онова време в землището работели чехларите Марко Узун (Дългия), Недялко, Бой – кръчмар и чехлар и чехлар Петре. Стоката им несъмнено е била предназначена за „попътна търговия“.

Заради този подвижен панаир понякога оттук предпочитали да преминават и ордите на империята, завръщащи се или заминаващи за военни действия. В миней от софийската църква „Св. Спас“ поп Стойко абаджия е записал: „1784. Месец голия, 27 ден – на Банишора оръдия имаше, чадъри много на пашата, на еничарите и на спахиите?“. И този поп Стойко не се е занимавал само с църквата, ами е въртял и абаджилък – за да се препитава. По време на ордите търговците гледали да изпокрият стоката си, която често била отнасяна по най-безцеремонен начин.

Името „Банишора“, споменато и от Катрин Цен в лето 1550-о, е белег, че названието, което несъмнено е с чисто български произход, се е зародило преди падането под османска власт. За да доживее до наши дни.

През 1891 г. в квартала е построена Международната католическа болница „Княгиня Клементина“. Днес сградата се изпозва от Пета МБАЛ.

Личности[редактиране | редактиране на кода]