Банишора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Банишора
— квартал —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област София
Община Столична община
Част от София
Население 10 628 души (2013г.)
Кмет инж. Тодор Кръстев
Пощенски код 1233

Банишора е квартал в северозападната част на София, район „Сердика“. До Банишора са разположени Централната гара и Централната автогара София.

Банишора е стар квартал в широкия център на София. Тук се намира църквата „Свети Андрей Първозвани“, построена през 1926 г. в чест на българските опълченци.

В квартала преобладава високоетажното строителство- то е монолитно, ЕПК и едропанелно (от серии Бс-VIII-Сф и Бс-69-Сф).

Банишора има доста благоприятно местоположение: на 10 минути пеш се намират Mall of Sofia, „Кауфланд“, „Била“, важни транспортни артерии преминават на север и юг, като очертават границите на квартала, това са: бул. „Сливница“ (на юг) и бул. „Мария Луиза“ към кв. Надежда. На територията на квартала е разположено и депо Надежда на тролейбусния транспорт в София.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Линиите на софийския градски транспорт, обслужващи Банишора, са:

  • Трамваи: 1, 3, 4, 6, 7, 11, 12, 19;
  • Автобуси: 11, 60, 74, 77, 78, 85, 86, 101, 213, 285, 305, 309, 310, 404 и 413;
  • тролейбуси: 1, 5, 6 и 7.

От 1 септември 2012 г. кварталът се обслужва и от Метростанция „Княгиня Мария Луиза“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.

Метростанция Княгиня Мария Луиза

Здравни заведения[редактиране | редактиране на кода]

В квартала са разположени много здравни заведения:

  • II МБАЛ;
  • V МБАЛ;
  • Областен диспансер за онкологични заболявания;
  • 7-а поликлиника;
  • Медицински център „Панацея“;
  • Многопрофилна транспортна болница;
  • Медицински център „Пентаграм 2012“- разполага с офталмологични кабинети, акушеро-гинекологичен кабинет, клинична лаборатория. Извършват се и кардиологични консултации.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища[редактиране | редактиране на кода]
Детски градини и ясли[редактиране | редактиране на кода]
  • ДГ №45 „Алиса“
  • ДГ №199 „Сарагоса“
  • ОДЗ №53 „Дядовата ръкавичка“
  • ДДГ „Слава“

Паркове и градини[редактиране | редактиране на кода]

В квартал Банишора се намират градина „Майчин дом“, а срещу нея - градина „Алжир“. В тях има детски площадки, въжени игрушки, фитнес площадка на открито.

На територията му се намира и градина „Охрид“ с площ от 7 707 кв. м. В нея има детски площадки, игрище, фитнес площадка на открито, а също и „Баунишора“ - градинка за разходка на кучета.

Държавни и общински институции[редактиране | редактиране на кода]

В този сравнително малък квартал се намират седалищата на редица институции и административни поделения:

Магазини и услуги на територията на квартала[редактиране | редактиране на кода]

Хранителни магазини[редактиране | редактиране на кода]
Заведения[редактиране | редактиране на кода]
Бензиностанции[редактиране | редактиране на кода]
  • OMV - бул. Ген. Столетов № 27
  • Shell - бул. Сливница, на ъгъла с ул.Ил.Илиев
Аптеки[редактиране | редактиране на кода]
  • Профарма
  • Сейба
  • Нота-Бене
  • Медея
  • Марешки
Банки и банкомати[редактиране | редактиране на кода]
  • ДСК (банка и банкомат) - срещу 5-а градска болница
  • Райфайзенбанк (банкомат) - в магазин Т Маркет
  • Райфайзенбанк (банкомат) - в бензиностанция OMV
  • ОББ (банка и банкомат) - на бул.Опълченска
  • ОББ (банкомат) - в магазин Дар
  • Общинска банка (банкомат) - 5-а градска болница
  • Пощенска банка (банка и банкомат) - на бул.Опълченска
  • Първа инвестиционна банка (банка и банкомат) - на бул.Опълченска
  • Уникредит Булбанк (банка и банкомат) - в Кауфланд
Счетоводни услуги[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

История на квартала[редактиране | редактиране на кода]

През 1871 година Феликс Каниц проследява остатъците от най-външната стена на София и оставя неголяма, но ценна скица, поместена в книгата на проф. Г. И. Кацаров „Принос към старата история на София“. На нея е отбелязан Банишор баир, с ъгловата кула Яуди табия. Около 1910 година стените на Яуди табия или Банишор табия се виждали чак до улица „Охрид“. Това укрепление е построено върху още по-стари основи – древна градска зона с ъглови кули.

Името е възможно да означава бавно течаща вода, или по-точно – баня с бавно течащ извор. Крепостното заграждане е разрушавано няколко пъти. Заедно с това то е доизграждано – многократно. Какъвто и да е произходът на името, сигурно е, че населението на махалата е изпълнявало задълженията на военизирани средечани. „Яуди“, или „Банишор табия“ имала не само стратегическа, а и стопанска функция. „Банишор табия“ била на разпоредбите на специален местен дервенджия. При вест за пристигане на пътници, той бил задължен да съобщи това, от което се възползвали местните търговци. Те незабавно обграждали пътя и предлагали стоките си.

Едно от най-ранните сведения за „Банишора" е от XVI век. Данни оставя и пътешественикът Катрин Цен, като съобщава, че минал мост през града, наречен „Bacrnasol" т.е. „Банишора", Банишорският мост. Проф. Иширков изказа мнение, че става дума за известния „Сандъкли кюпрю“, днешния „Лъвов мост“. След като тук e „Bagnasol“, т.е. „мост, поддържан от Банишора", или „охраняван от Банишора“, то махалата е имала и привилегии – в замяна на задълженията за опазване на моста.

Като „Банишор махала“ името е изписано в Боянския царски поменик. Даренията на банишорци, свързани с поменика доказват, че те държат и подпомагат огнищата на българщината, а и изписват църкви и манастири. През 1576 година от осем джелепкешани от махалата Банишор се изисква данък от 340 овце. След тях са чехларите Марко Узун, Неделко, Бой – кръчмар и чехлар и чехлар Петре.[1]

Заради този подвижен панаир понякога оттук предпочитали да преминават и ордите на империята, завръщащи се или заминаващи за военни действия. В миней от софийската църква „Св. Спас“ поп Стойко абаджия е записал: „1784. Месец голия, 27 ден – на Банишора оръдия имаше, чадъри много на пашата, на еничарите и на спахиите?“. И този поп Стойко не се е занимавал само с църквата, ами е въртял и абаджилък – за да се препитава. По време на ордите търговците гледали да изпокрият стоката си, която често била отнасяна по най-безцеремонен начин.

Името „Банишора“, споменато и от Катрин Цен в лето 1550-о, е белег, че названието, което несъмнено е с чисто български произход, се е зародило преди падането под османска власт. За да доживее до наши дни.

През 1891 г. в квартала е построена Международната католическа болница „Княгиня Клементина“. Днес сградата се използва от Пета МБАЛ.


Сгради - паметници на културата[редактиране | редактиране на кода]

В пределите на квартал Банишора се намира къщата на Райна Княгиня в София - на ул. Софроний Врачански 119. През 2017 г. къщата, в която Райна Княгиня живее през последните 8 години от живота си, получи статут на паметник на културата. За съжаление сградата не е добре поддържана и е пред срутване. Но през 2020г. Столичният общински съвет прие доклад за възстановяването на сградата в нейния автентичен вид. Ремонтът е на стойност 400 000 лева. и се предвижда след него сградата да се превърне в музей. [2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 94.
  2. Даряват 400 000 лв. за възстановяването на къщата на Райна Княгиня в София. //