Направо към съдържанието

Иглика Трифонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иглика Трифонова
българска кинорежисьорка
Родена

Националност България
Учила вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Режисура
Активност1988 –
Значими филмиПисмо до Америка“ (2001)
НаградиЗлатната роза“ (2006)
Семейство
СъпругХристо Гърбов

Уебсайт

Иглика Иванова Трифонова е български кино- и театрален режисьор.

Родена е на 17 февруари 1957 г. в София. През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са филмите ѝ „Лето господне 1990“ (1990, удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин), „Възможни разстояния“ (1992, с награда на фестивала на документалното кино в Молдова), „Разкази за убийства“ (1993), „Портрет на една актриса“ (1994) и „По пътя“ (1995).

Освен това Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма Писмо до Америка (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия[1]).

През 2003 г. режисира в Театър „Сълза и смях“ пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев.[2]

Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[3]

Съпруга е на актьора Христо Гърбов.

Документални
  • „Лето господне 1990-о“ (1990)
  • „Възможни разстояния“ (1992)
  • „Разкази за убийства“ (1993)
  • „Портрет на една актриса“ (1994)
  • „По пътя“ (1995)
Игрални

През 2006 г. – филмът Разследване получава на Фестивала „Златната роза“ във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев).

За „Лъжесвидетелят“ Иглика Трифонова печели награда на кинофестивала в Кан 2011 г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа – наградата ScriptEast .[5]

През май 2016 г. е отличена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[6]

  1. Letter to America (2001) // The New York Times, 2001. Посетен на 14 януари 2008. (на английски)
  2. Валя Стоянова, „Иглика Трифонова и Елин Рахнев направиха футболна приказка“, в-к „Дневник“, 27 февруари 2003 г.
  3. Заповед РД 09-748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
  4. Димова, Елица. Иглика Трифонова: Всеки ден извършваме своите малки престъпления // сп. „Тема“, бр. 21 (499), 30, 30 май 2011. Архивиран от оригинала на 2011-11-03. Посетен на 3 ноември 2011.
  5. Биография на Иглика Трифонова[неработеща препратка] (мъртъв линк)
  6. „Звезден миг за големи творци“, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.