Нов драматичен театър „Сълза и смях“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Театър „Сълза и смях“)
Направо към: навигация, търсене

Нов драматичен театър „Сълза и смях“ е приемник на името на най-старата професионална българска столична театрална трупа, създадена през 1892 г., 12 години преди основаването на Народния театър.

От създаването си до днес на сцената на "Сълза и смях" са представяни стотици пиеси както от българската, така и от световната класика. Оттам са започнали творческия си път едни от имената — митове в българската режисура и актьорско майсторство — от легендарното поколение от времето на родоначалниците на българския театър, до съвременните театрални асове .

Настоящият директор на театъра е актьорът Емил Емилов.

Сграда на театъра[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на бул.,,Евлоги Георгиев № 169

Предишна сграда на театъра: „Раковски“ 127.

През 1978 г. - ДВ бр.40, на основание чл.4, ал.1 от ЗПКМ /ДВ бр.24/69 г./ с изменения и допълнения /чл.11, т.2 от ПУЗ НИПК, ДВ бр.102/76 г./ сградата на ул. „Г.С.Раковски“ № 127 отредена за театър, обитавана от „Сълза и смях“ е обявена за паметник на културата поради изключителната стойност на архитектурния ансамбъл, държавна собственост.

1882-1903[редактиране | редактиране на кода]

В първия дванадесет годишен период на съществуването си трупата е ползвала гласувана от Народното събрание субсидия. Корените на директорската институция в българския театър, на режисьорските разпределения, на първите Правилници за вътрешния ред в една трупа на професионално ниво са създадени в тези първи години на „Сълза и смях“. Първите стипендии за професионално обучение на български актьори — в Германия, Русия и Франция - Кръстьо Сарафов, Васил Кирков, композитора Панайот Пипков, Адриана Будевска, Гено Киров, Вера Игнатиева и др. са излъчени от "Сълза и смях". В едно време, когато театърът в България е бил на полусамодейно ниво /припомнете си главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на Иван Вазов/ са в тази трупа са конвенциите на професионалния театър като институция, репертоарна и финансова политика.

Исторически съдбата на трупата „Сълза и смях“, която по-късно се превръща в първоосновател на Народния театър, е преминала през най-разнообразни перипетии, в т.ч. и закриване, и преоткриване — от Антон Страшимиров под името „Смях и сълзи“.

1966-1997[редактиране | редактиране на кода]

„Сълза и смях“ възкръсваща като птицата феникс през 60-те години на миналия век първоначално като филиал на Народния театър, като база, от която по-късно се излъчва и образуват трупите на Сатиричния театър, и на Нов драматичен театър „Сълза и смях“. С Разпореждане на Министерски съвет № 144 от 25 юли 1966 г. театърът е отново учреден.

1998-2010[редактиране | редактиране на кода]

1998 година със заповед актьорския щат е съкратен и театърът става открита сцена. НДТ „Сълза и смях“ е превърнат в юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредит към Министерството на културата.

Театър със статут на „Открита сцена — продуциращ център“, без щатна актьорска трупа. На 27 юли 2010 година излиза постановление за закриването и превръщането на „Сълза и смях“ в сцена на Народния театър.

Директори на театъра[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]