Театър 199

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Театър 199 „Валентин Стойчев“
Театри в България
Sofia-Theater199.JPG
Входът на театъра със своеобразната Стена на славата
Информация
Населено място София
Тематика сатира, комедия, драма
Основаване 1965 г.
Допълнителна информация
Директор Анна Монова
Адрес 1000 София
ул. „Славянска“ №8
Телефон 02/987 85 33; 0885 199 199
Сайт theatre199.org
Театър 199 „Валентин Стойчев“ в Общомедия

Театър 199 „Валентин Стойчев“ е сценично пространство на столичната улица „Раковски“ („престижно и уютно театрално мазе в центъра“), посветено на камерни спектакли от съвременни автори. След смъртта на дългогодишния си директор Валентин Стойчев през 2007 г. театърът приема неговото име.

Представяне[редактиране | редактиране на кода]

Театър 199, 2014 г.

Основан е на 12 юни 1965 година. Наречен е така заради 199-те места, с които разполага тогава.

Помещава се в уютно подземие в центъра на София. Има една камерна зала, която след няколко ремонта, за по-голям комфорт на посетителите, разполага със 169 зрителски места.

Театърът няма собствена трупа, всички творчески екипи, включително режисьори и актьори, които поставят и играят в „199“, са гостуващи.

Има богата месечна програма. Изнасят се вечерни представления за възрастни – с начало 19.30 ч. Традиция е през зимните месеци да се представят дневни неделни спектакли от 15.00 ч. Всяка събота и неделя има представления за деца от 11.30 ч. През месеците юни-септември началото на вечерните спектакли е 20.00 ч.

На тази сцена са поставяли едни от най-елитните режисьори, а десетки емблематични роли са изиграли най-талантливите за своето време артисти.

Репертоарната политика е насочена към представянето на българската аудитория на произведения от съвременни автори, както и създаването на спектакли с висока художествена стойност. Поставят се и произведения от най-известните европейски и световни автори. Много от спектаклите са доказани във времето – „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „Вечерен акт“ по А. П. Чехов, „Duende“ по Лорка, Румяна Апостолова, "Рибарят и неговата душа" по Оскар Уайлд, "Старицата от Калкута" от Ханох Левин, "Симулатор за чифтосване" от Джоузеф Скримшоу, "Каквото направи дядо..." по Х. К. Андерсен се играят над 10 години, „Шинел“ по Гогол отбелязва на сцената на театъра своята 20-годишнина, а моноспектакъла на Андрей Баташов „Секс, наркотици и рокендрол“ е игран над 700 пъти. Обръща се сериозно внимание и на българската драматургия.

Турнета[редактиране | редактиране на кода]

Театър 199 "Валентин Стойчев" често пътува. Представления от репертоарния афиш се играят из много градове на България. Гостува и в чужбина – Австрия, Великобритания, Германия, Македония, Русия, Белгия, Люксембург, САЩ, Франция и др. Театър 199 е първият, който играе в САЩ на прочутия Бродуей със спектакъла „Нищожно количество болка“ по Джак Керуак и Чарлз Буковски. Участва в много фестивали в България, както и извън страната.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Много голяма част от творческите екипи на спектаклите, както и самите спектакли са удостоявани с най-престижните театрални награди в България. Сред дългия списък от отличия са и първият "Икар" в категория за най-успешен театрален сезон през 2006 г., както и "Аскеер" 2010 за най-добро представление („Приятнострашно“ от Яна Борисова).

На церемонията по връчването на годишните награди „Икар“ 2015 г. на Съюза на артистите в България на 27 март – Международния ден на театъра, Театър 199 „Валентин Стойчев“ е отличен с Награда на Министерството на културата в България за високи постижения в областта на мениджмънта и маркетинга през 2014 г. Наградата връчва г-н Боил Банов – заместник министър на културата. През 2018 г. на церемонияа по връчването на годишните награди "Икар" театърът е отличен с грамота на Министерство на културата за високи постижения в областта на театралния мениджмънт и творческата дейност.

Конкурс „Славка Славова“[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 г. Театър 199 обявява конкурс за камерна пиеса на съвременна тематика на името на актрисата Славка Славова. В изданията до момента са печелили пиесите „Жарава“ от Димитър Кабаков (2005 г.), „Малка пиеса за детска стая“ от Яна Борисова (2007 г.), „Гарванът“ от Калина Попянева и „Колекционерката“ от Радослав Чичев (през 2009 г. по изключение наградата се присъжда на две заглавия), „Сълза в супермаркета“ от Николай Гундеров (2013 г.); "Кроасан" от Мартин Колев (2016 г.).

Освен финансова награда, по регламент театърът поема задължението да постави на своя сцена отличената творба.

Стената на славата[редактиране | редактиране на кода]

Пространството пред театъра също е емблематично място за софиянци и гости на столицата. Причината е Стената на славата „199 стъпки към успеха“. На първата по рода си алея на славата в България са увековечени отпечатъците на едни от най-известните български артисти играли на сцената на „сакралното мазе“.

Творци, свързани с театъра[редактиране | редактиране на кода]

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Режисьори[редактиране | редактиране на кода]

Композитори[редактиране | редактиране на кода]

  • Емилиян Гацов
  • Калин Николов
  • Мартин Каров
  • Мищо Шишков – син
  • Никола Стоянов
  • Саша Карлсон
  • Слав Бистрев
  • Стефан Здравески
  • Христо Йоцов
  • Христо Намлиев

Сценографи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ванина Гелева
  • Васил Абаджиев
  • Венелин Шурелов
  • Весела Статкова
  • Вечеслав Парапанов
  • Владо Шишков
  • Даниела Николчова
  • Иван Карев
  • Ирина Василева
  • Елена Иванова
  • Елица Георгиева
  • Красимир Вълканов
  • Мариета Голомехова
  • Марина Янева
  • Мая Петрова
  • Мира Каланова
  • Момчил Алексиев
  • Никола Тороманов
  • Нина Пашова
  • Пeтър Начев
  • Петя Стойкова
  • Ралица Русева
  • Рин Ямамура
  • Светослав Кокалов
  • Цвета Богданова
  • Юлиян Табаков

Преводачи[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]