Театър 199

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Театър 199 „Валентин Стойчев“
Театри в България
Sofia-Theater199.JPG
Входът на театъра със своеобразната Стена на славата
Информация
Населено място София
Тематика сатира, комедия, драма
Основаване 12 юни 1965 г.
Лого Theatre199-logo.jpg
Допълнителна информация
Директор Анна Монова
Адрес 1000 София
ул. „Славянска“ №8
Телефон 02/987 85 33; 0885 199 199
Сайт theatre199.org
Театър 199 „Валентин Стойчев“ в Общомедия

Театър 199 „Валентин Стойчев“ е сценично пространство на столичната улица „Раковски“ („престижно и уютно театрално мазе в центъра“), посветено на камерни спектакли от съвременни автори. След смъртта на дългогодишния си директор Валентин Стойчев през 2007 г. театърът приема неговото име.

Представяне[редактиране | редактиране на кода]

Театър 199, 2014 г.

Основан е на 12 юни 1965 година. Наречен е така заради 199-те места, с които разполага тогава.

Помещава се в уютно подземие в центъра на София. Има една камерна зала, която след няколко ремонта, за по-голям комфорт на посетителите, разполага със 169 зрителски места.

Театърът няма собствена трупа, всички творчески екипи, включително режисьори и актьори, които поставят и играят в „199“, се събират на проектен принцип. На тази сцена са поставяли едни от най-елитните режисьори, а десетки емблематични роли са изиграли най-талантливите за своето време артисти.

Месечната програма е богата - всяка вечер се изнасят представления за възрастни с начало 19:30 часа, а през лятото от 20:00 часа. Традиционно през зимните месеци се играят дневни неделни спектакли от 15.00 часа, а всяка събота и неделя има представления за деца от 11:30 часа.

Репертоарната политика е насочена към представянето на българската аудитория на произведения от съвременни автори, както и създаването на спектакли с висока художествена стойност. Поставят се и произведения от най-известните европейски и световни автори. Много от спектаклите са доказани във времето – „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „Вечерен акт“ по А. П. Чехов, „Duende“ по Лорка, Румяна Апостолова, „Рибарят и неговата душа“ по Оскар Уайлд, „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин, „Симулатор за чифтосване“ от Джоузеф Скримшоу, „Каквото направи дядо...“ по Х. К. Андерсен се играят над 10 години, „Шинел“ по Гогол отбелязва на сцената на театъра своята 20-годишнина, а моноспектакъла на Андрей Баташов „Секс, наркотици и рокендрол“ е игран над 700 пъти.

Обръща се сериозно внимание и на българската драматургия.

През 2015 г. Театър 199 навърши 50 години и по този повод е издаден Летопис (юни 1965 - май 2015) създаден от театроведа Никола Вандов и включващ встъпителна студия от проф. д-р Васил Стефанов.

Екипът на Театър 199 потегля с буса на турне.

Турнета[редактиране | редактиране на кода]

Театър 199 „Валентин Стойчев“ пътува непрекъснато. Представления от репертоарния афиш се играят в почти всички градове на България. Гостува често и в чужбина – Австрия, Великобритания, Германия, Македония, Русия, Белгия, Люксембург, САЩ, Франция и др. Театър 199 е първият, който играе в САЩ на прочутия Бродуей със спектакъла „Нищожно количество болка“ по Джак Керуак и Чарлз Буковски.

Участва във всички национални и международни фестивали в България, както и не е кратък списъкът с участията извън границата.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от творческите екипи на спектаклите, както и самите спектакли са удостоявани с най-престижните театрални награди в България. Сред дългия списък от отличия са и първият „Икар“ в категория за най-успешен театрален сезон през 2006 г., както и „Аскеер“ 2010 за най-добро представление („Приятнострашно“ от Яна Борисова).

На церемонията по връчването на годишните награди „Икар“ 2015 г. на Съюза на артистите в България на 27 март – Международния ден на театъра, Театър 199 „Валентин Стойчев“ е отличен с Награда на Министерството на културата в България за високи постижения в областта на мениджмънта и маркетинга през 2014 г. Наградата връчва г-н Боил Банов – заместник министър на културата.

През 2018 г. на церемонията по връчването на годишните награди „Икар“ театърът е отличен с грамота на Министерство на културата за високи постижения в областта на театралния мениджмънт и творческата дейност.

Конкурс „Славка Славова“[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 г. Театър 199 обявява конкурс за камерна пиеса на съвременна тематика на името на актрисата Славка Славова. В изданията до момента са печелили пиесите „Жарава“ от Димитър Кабаков (2005 г.), „Малка пиеса за детска стая“ от Яна Борисова (2007 г.), „Гарванът“ от Калина Попянева и „Колекционерката“ от Радослав Чичев (през 2009 г. по изключение наградата се присъжда на две заглавия), „Сълза в супермаркета“ от Николай Гундеров (2013 г.); „Кроасан“ от Мартин Колев (2016 г.); "Боклук" от Елена Телбис (2019 г.).

Освен финансова награда, по регламент театърът поема задължението да постави на своя сцена отличената творба.

Стената на славата "199 стъпки към успеха" пред Театър 199

Стената на славата[редактиране | редактиране на кода]

Пространството пред театъра също е емблематично място за софиянци и гости на столицата. Причината е Стената на славата „199 стъпки към успеха“. На първата по рода си алея на славата в България са увековечени отпечатъците на едни от най-известните български артисти играли на сцената на „сакралното мазе“. Стената със стъпките имаше своята 20-годишнина от създаването си.

Творци, свързани с театъра[редактиране | редактиране на кода]

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Режисьори[редактиране | редактиране на кода]

Композитори[редактиране | редактиране на кода]

Сценографи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ванина Гелева
  • Васил Абаджиев
  • Венелин Шурелов
  • Весела Статкова
  • Вечеслав Парапанов
  • Владо Шишков
  • Даниела Николчова
  • Иван Карев
  • Ирина Василева
  • Елена Иванова
  • Елица Георгиева
  • Константин Вълков
  • Красимир Вълканов
  • Мариета Голомехова
  • Марина Янева
  • Мария Диманова
  • Мая Петрова
  • Мира Каланова
  • Момчил Алексиев
  • Никола Тороманов
  • Николай Димитров
  • Нина Пашова
  • Петър Начев
  • Петя Боюкова
  • Петя Стойкова
  • Ралица Русева
  • Рин Ямамура
  • Светослав Кокалов
  • Славена Петкова
  • Цвета Богданова
  • Юлиян Табаков

Преводачи[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]