Захари Бахаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Захари Бахаров
български актьор
Захари Бахаров 
Роден: 12 август 1980 г. (36 г.)

Захари Бахаров е български актьор.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Захари Бахаров играе активно в театъра, както и в български и чуждестранни кинопродукции.

Първата роля, която Захари Бахаров изпълнява на професионалната сцена, е в „Ромео и Жулиета“ от Шекспир. От 2003 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където някои от ролите му са: „Макбет“, „Хъшове“, „Почивен ден“, „С любовта шега не бива“ и много други. Носител е на наградите „Аскеер“ през 2006 г. за поддържаща мъжка роля в „Крал Лир“; „Икар“ през 2007 г. за поддържаща мъжка роля в „Дон Жуан“. Получава „Аскеер“ през 2009 за „Три дъждовни дни“ от Ричард Грийнбърг на Театър 199. Пак там участва в постановките "Старицата от Калута" от Ханох Левин, режисьор Явор Гърдев и "Тероризъм" от Владимир и Олег Преснякови, режисьор Иван Добчев и Маргарита Младенова.

Първата му главна роля в киното е в „Дзифт“ на режисьора Явор Гърдев. Филмът го превръща в звезда и му носи Награда за мъжка роля на Годишни награди за българско киноизкуство (2009) и Награда за най-добър актьор на Международния филмов фестивал Чунгмуро, Сеул (2009). Сред последните филми с негово участие са „Стъклената река“ (реж. Станимир Трифонов), „Love.net“ (Илиян Джевелеков) и ролята му на гангстера Иво Андонов в „Под прикритие”.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Захари Бахаров е роден на 12 август 1980 г. в София. С актьорство започва да се занимава случайно в гимназията, а през 1997 г. е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова.

От дълго време има връзка с журналистката Диана Алексиева.Двамата заедно имат 2 деца - син Максим(2010) и дъщеря Кая(2013).

Захари има брат - Явор Бахаров,който също е актьор.


Бахаров е сред рекламните лица на Great Wall Motors[1]Зачитан е за един от най-сексапилните хора в България. Ролята му на лош гангстер му прави услуга сред жените.


Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. На лов за звезди. // Капитал.БГ. Икономедиа АД, 9 дек 2011.