Милен Русков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милен Русков
Milen Ruskov.jpg
Роден 23 юни 1966 г. (52 г.)
Професия изследовател в БАН, преводач на свободна практика, писател
Националност Флаг на България България
Активен период 2004-досега
Жанр роман, разказ
Тема Българско възраждане, ранномодерна Европа
Направление постмодерен исторически роман
Дебютни творби „Джобна енциклопедия на мистериите“, Пловдив, издателство „Жанет 45“, 2004
Известни творби „Възвишение“ (2011)
Награди Южна пролет“ за дебют (2004)
„ВИК“ за Роман на годината (2009)
„Дъбът на Пенчо“ (2009)
„Кръстан Дянков“ за превод от английски (2009)
„Златен век“ (2012)
„Христо Г. Данов“ (2012)
„Елиас Канети“ (2013)
Награда за литература на Европейския съюз (2014)

Уебсайт sites.google.com/site/mybookssite

Милен Русков е български писател и преводач от английски език. Темите на трите му издадени романа са разнообразни, засягащи късносредновековната и ранномодерна западноевропейска култура или Българското възраждане и фигурите от национално-освободителното движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 юни 1966 г. в Бургас. През 1995 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология,[4] [5], след което е докторант по лингвистика в БАН.

Член е на журито за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за преводен роман от английски език през 2010 г.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Публикувал е четири романа, всеки от които е удостоен с различни литературни награди.

Преводите на Русков включват „Как да гледаме философски на живота“ (The Philosopher's Joke, 1909) и „Бележки за роман“ (Novel Notes, 1893) от Джеръм К. Джеръм, „Изповеди на един английски пушач на опиум“ (Confessions of an English Opium-Eater, 1821) от Томас де Куинси и „Малкият непознат“ (The Little Stranger, 2009) от Сара Уотърс.[4]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Джобна енциклопедия на мистериите. Пловдив: Жанет-45, 2004, 600 с.[4] [5][13]
  • Захвърлен в природата. Пловдив: Жанет-45, 2008, 324 с.[14][15]
    • Романът е издаден на английски под заглавието „Thrown into Nature“ (Рочестър, Ню Йорк, 2011) в превод на Анджела Родел.[4] [5]
  • Възвишение. Пловдив: Жанет-45, 2011, 408 с.[16][17][18][19]
  • Чамкория. т. 1 – 2, Пловдив: Жанет-45, 2017, 404 + 232 с.[20][21][22][23][24][25][26][27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Милен Русков, писател: Непрекъснато събирам истории, пиша само на ръка“, интервю на Мария Велковска и Анна Благова, в. „Дневник“, 11 октомври 2014 г.
  2. „Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци, каквито са склонни да се изкарват“, интервю на Сима Владимирова, в. „168 часа“, 2 май 2012 г.
  3. „Милен Русков: Българите са еретици“, интервю на Ана Клисарска и Иванка Могилска, сп. „Жената днес“, 2012, бр. 8.
  4. а б в г Кратка биография на Милен Русков в Литернет.
  5. а б в Страница на Милен Русков на сайта на издателство „Жанет 45“.
  6. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2010, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  7. „Литературни дни „Южна пролет“ – Хасково 2005“, Словеса, 23 април 2005 г.
  8. Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2009 г. (Носители на наградата за 2009 г. са Елена Алексиева и Милен Русков), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2009.
  9. Олга Андреева, „Връчиха наградите „Златен век“ на изтъкнати творци“, inews.bg, 21 май 2012 г. ((bg))
  10. „Още за „Христо Г. Данов“ 2012“, public-republic.com, 10 юни 2012 г.
  11. ((en)) Winning Authors, euprizeliterature.eu.
  12. ((en)) National Juries of the 2014 European Union Prize for Literature.
  13. Ани Илков, „Дълбокият свят“, рец. за „Джобна енциклопедия на мистериите“, в-к „Култура“, бр. 25, 11 юни 2004 г.
  14. Светлозар Игов, „Нов български роман за тютюна“, рец. за „Захвърлен в природата“, в-к „Култура“, бр. 31 (2514), 19 септември 2008 г.
  15. Йордан Ефтимов, „Тютюн“, рец. за „Захвърлен в природата“, в-к „Капитал“, 8 януари 2009 г.
  16. Светлозар Игов, „Роман за българското Risorgimento“, рец. за „Възвишение“, в-к „Култура“, бр. 36 (2654), 28 октомври 2011 г.
  17. Бойко Пенчев, „Високо, високо, високо“, рец. за „Възвишение“, в-к „Капитал“, 24 ноември 2011 г.
  18. Мария Калинова, „За възвисяването в езика“, рец. за „Възвишение“, в-к „Литературен вестник“.
  19. Николай Аретов, „Нагоре!“, рец. за „Възвишение“, aretov.queenmab.eu, 29 януари 2012 г.
  20. „Милен Русков: Открих героя си от стара снимка“, интервю на Райко Байчев по повод излизането от печат на романа „Чамкория“, standartnews.com, 28 април 2017 г.
  21. „Милен Русков: Чамкория е символ на изчезналата България“, интервю на Мария Луцова по повод излизането от печат на романа „Чамкория“, marica.bg, 29 април 2017 г.
  22. Георги Гочев, „Бунтарят опортюнист“, рец. за „Чамкория“, Портал за култура, изкуство и общество, 23 май 2017 г.
  23. Полина Видас, „Чамкория“ ще те безследно изчезне“, рец. за „Чамкория“, електронно списание Свободно поетическо общество.
  24. Лъчезар Лозанов, „Чамкория“ на Милен Русков – заслеплението на фанатизмите“, рец. за „Чамкория“, armymedia.bg, 9 юни 2017 г.
  25. Димитър Камбуров, „Четвъртата височина (след прочита на „Чамкория“ от Милен Русков)“, рец. за „Чамкория“, Литературен вестник, бр. 35, 2017 г.
  26. Митко Новков, „Чамкория“ за сладокусници“, рец. за „Чамкория“, Всичко за книгите, 7 юли 2017 г.
  27. Николай Аретов, „От Котел към Чамкория“, рец. за „Чамкория“, въпреки.com, 7 юли 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта