Йордан Ефтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йордан Ефтимов
български писател и литературен историк
Йордан Ефтимов по време на Шестите Атанасславови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г.
Йордан Ефтимов по време на Шестите Атанасславови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г.

Роден
23 януари 1971 г. (46 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Период от 1992 г.
Жанрове стихотворение, разказ, есе
Дебютни работи „Метафизика на метафизиките“ (1993)
Известни творби „Перовете на рапа – 1994“,
„Стадионът“, „Пейзаж в съня“,
„сон, возъпевший плач о бедной моей мати Болгарiи“,
„Посрещане“, „Елегия за детето, намерено на плажа“,
„Още ли не са открили отсъствието ми?“
Награди Южна пролет“ (1994)
„Рашко Сугарев“ (2000)
„Цветан Стоянов“ (2001)
„Христо Г. Данов“ (2006)
„Николай Кънчев“ (2013, номинация)
„Иван Николов“ (2013)
„Христо Фотев“ (2014)
Повлиян Георги Рупчев[1], Златомир Златанов, Ани Илков[2]
Повлиял Владимир Сабоурин
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Нов български университет
Публикации „Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм“ (2012)

Йордан Ефтимов е български поет, литературовед, литературен критик, радио- и телевизионен водещ на предавания за книги и литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 януари 1971 г. в Разград в семейството на баща лекар хирург и майка кръвен биолог.[3]

Завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ през 1990 г. и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. Доктор по история на българската литература с дисертация на тема „Проблеми на символизма в творчеството на Иван Андрейчин, Иван Грозев, Димо Кьорчев и Димчо Дебелянов“ (доктор на НБУ – 2008, доктор – 2012[4]).

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Асистент (1999 – 2008), главен асистент (2008 – 2015) и доцент (от 2015) по теория на литературата в Нов български университет.

Хоноруван преподавател по Антична литература в СУ „Св. Климент Охридски“ (1998 – 2003).

Ръководител на Теоретичния семинар на департамент Нова българистика при НБУ (2001 – 2006).[5] Под негово ръководство семинарът е преименуван с двусмисления и самоироничен израз „Литературата в края на краищата“, в рамките на който се провеждат и първите академични дискусии за българската рап култура[6][7][8][9][10][11], както и на SMS-поезията[12], японската порно анимация[13], сексуалното кодиране в рекламата на спиртни напитки[14] и речевите стратегии на участниците в телевизионните реалити формати[15].

Член на редакционната колегия на списание „Език и литература“ (от 2006).[16]

Гост-редактор на есенната книжка за 2010 г. на електронното списание на Факултета по славянски филологии при СУ Littera et lingua.[17]

Създател на семинара „Тайните поетически вечери“, в който писатели и поети гостуват на академичната общност на Нов български университет, за да дискутират научни теми. Сред гостите са Ани Илков[18][19], Владимир Сабоурин[20] и Владимир Левчев[21].

Редактор, журналист, оперативен критик[редактиране | редактиране на кода]

От 1993 година с прекъсвания е редактор в „Литературен вестник“. Създател и главен редактор на приложението му за академична култура „Varium est“ (2004 – 2005).

Колумнист на вестник „Сега“ (окт. 2004 – май 2005) – рубриката „Фина механика“[22].

Наблюдател на сп. „Егоист“ за телевизионните предавания – 2005 г. Наблюдател за книги на в. „Капитал“ (2009 – 2010) и на електронното списание „Sofia Live“ (2010 – 2011).[23].

Литературно кафене „Хеликон“[редактиране | редактиране на кода]

Създател и модератор на най-активната българска сцена за представяне на книги за периода – Литературно кафене „Хеликон“ (2003 – 2011).[24] [25]

Главен редактор на списание „Книжарница“ (2005 – 2008), издание на книжарници „Хеликон“.

Радио- и телевизионни рубрики[редактиране | редактиране на кода]

Автор и водещ на предаването „Книжни тигри“ по RFI – София (2001 – 2005, всяка сряда)[26], [27], [28]. Сред гостите на предаването са унгарският писател Петер Зилахи (25-о предаване, 6 юни 2001), македонският драматург Трайче Кацаров (54-о предаване, 27 февруари 2002), сръбският историк Сърджан Пириватрич (72-ро предаване, 3 юли 2002), гръцкият литератор Георгиос Стасинакис, председател на дружество „Никос Казандзакис“ (150- о предаване, 11 февруари 2004).

След програмна реформа в RFI – София и закриването на авторските предавания в радиото, между които е и „Книжни тигри“, Ефтимов започва своя рубрика в програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, озаглавена „Студио „Хеликон“ (февруари 2005-юли 2008, всеки вторник и събота).

От ноември 2009 до юни 2010 – автор и водещ на ежедневната телевизионна рубрика за нови книги „Зона за четене“ по Pro BG[29]. През лятото на 2010 г., след като формално закупува по-голямата от нея телевизия bTV, Pro BG престава да съществува, трансформирайки се в bTV Action. Сред предаванията, които изчезват от програмната схема на новата телевизия, е и „Зона за четене“.

От септември 2015 г. до юни 2016 г. е водещ на авторската рубрика „Битката на книгите“ в рамките на предаването по БНТ „Библиотеката“.[30][31]

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Член на Сдружение на български писатели.

Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ от 2006 до 2012 г.[32]

Член на журито на наградата „Вик“ за български роман на годината при първото ѝ издание – 2004 г.[33]

Член на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2008 г.[34]

Председател на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2009 г.[35]

Постоянен член на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010).

Член на журито за излъчване на български участник в песенния конкурс „Евровизия“ през 2012 г. като представител на Сдружение на български писатели.[36] След обявяването на победителката Софи Маринова Ефтимов заявява, че Евровизия отдавна не е конкурс за песен, а победилото парче е тривиална песен.[37] [38]

Авангарден визуален артист[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1990-те е член на арт групата Limbourg Brothers (заедно със Свилен Стефанов и Борис Сергинов).[39] Участва във фестивалите Sofia Underground 2 в подземията на НДК (акцията „Postmodern Cock“, заедно със Свилен Стефанов) и Sofia Underground 3 (акцията „Йордан Ефтимов пие вода“), както и във видеоинсталации на кръга около галерия XXL. Премиерата на книгата му „Африка/Числа“ преминава като футболен мач между отборите на художниците от XXL и писателите и критиците от „Литературен вестник“ и завършва с равенство – 3:3.

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

В интервю за вестник „Сега“ по времето, когато премиер е Симеон Сакскобургготски, Ефтимов твърди, че гафовете при медийните изяви на премиера не се дължат на лошо владеене на българския език, а на слаба мисъл.[40]

В интервю за „Новинар“ коментира разликата между класация като Голямото четене и „15 години „Хеликон“, в първата от които победител е „Под игото“ на Иван Вазов, а във втората – „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин. [41]

В интервю за вестник „Женски тайни“ Ефтимов лансира концепцията за шестте типа български писател според собственото моделиране за успех: 1) писател маг или литературен Дейвид Копърфийлд, който твърди, че не му пука за читателите (Емилия Дворянова), 2) писател лайфстайлник или модняк (авторите на разкази в „MAXIM“, „EGO“ или „Playboy“), 3) писател аристократ или велик злобар (Любомир Милчев), 4) селски консерватор (Бойка Асиова), 5) бестселъров хуморист (Михаил Вешим, Иво Сиромахов) и 6) скандален автор (Христо Стоянов, Мартин Карбовски). Според Ефтимов това са само най-ярките писателски маски днес.[42] В същото интервю Ефтимов говори и за ГБР – Големия български роман. Според него опити за ГБР в най-новата българска литература са романите на Владимир Зарев, Александър Томов и „Дунав мост“ на Георги Мишев.

В интервю за „Сега“ твърди, че възпяването на престъпника, резултат от трайна схема в българското масово съзнание, е плод и на училищната програма в средното образование, в която „Индже“ на Йордан Йовков заема централно място. На въпроса „Кого можете да посочите като най-актуален от класиците?“ Ефтимов отговаря: „Димитър Димов. Той разказва за това как се изкарват пари, за пътя към забогатяването, за хората, които се издигат от дъното, за това какво правят онези, които се замогват, но продължават да мислят като бедняци. Той е типичен автор на буржоазния роман. И е супер актуален в наши дни. Героите му от „Тютюн“ буквално оживяха в съвремието ни в лицето на много хора, които първо са били слуги на номенклатурата, после станаха фабриканти, обаче си останаха с мисленето на слугите, въпреки че вече са богати хора. Та ето – Димов е психологът.“[43]

Полемики[редактиране | редактиране на кода]

Ефтимов е известен със своите полемики. Една от тях се развива на страниците на вестник „Труд“ през 2004 г. – с литературоведа Владимир Трендафилов. Ефтимов обвинява колегата си, че разчита за успеха на литературата на нейните качества, докато той според него е зависим от други фактори.[44] В отговор Трендафилов обяснява, че не се занимава с оперативна критика, а с „проблемни статии за процеси и механизми в съвременната българска литература“, тоест не го интересува процеса на социалната валидизация на литературните произведения, а те самите.[45]

Литературен образ[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

„Африка/Числа“, първа корица на първото издание, 1998
„Числа/Африка“, първа корица на първото издание, 1998

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

„Божествената математика“, първото издание в среда, 2012
  • Опроверганата добродетел. Опити върху Цветан Марангозов. Изд. ателие „Аб“, С., 2008, 134 с. (ISBN 978-954-737-723-3)[73], [74]
  • Двойното дъно на класиката: От Ботев и Вазов до Йовков и Далчев. Изд. „Хермес“, Пловдив, 2010, 183 с. (ISBN 9789542608868)[75]
  • Тук лежи заекът. ИК „Сиела“, С., 2010, 204 с. (ISBN 9789542808442)[76] [77]
  • Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм. София: Просвета, 2012, 336 с. (ISBN 978-954-012-699-9)[78] [79] [80]
  • Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията. София: Нов български университет, 2013, 318 с. (ISBN 978-954-535-726-8) [81]

Учебни помагала[редактиране | редактиране на кода]

  • Антична литература. Литературни анализи 9. клас. ИК „Кръгозор“, София, 2001, 120 с. (ISBN 954-771-030-3)
  • Модернизъм. Литературни анализи 10. клас. ИК „Кръгозор“, София, 2003, 230 с. (ISBN 954-771-058-3)[82]

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • редактор на Тери Игълтън. Увод в литературната теория, С., Агата-А, 2003. (ISBN 9789545400292)
  • съставител и редактор заедно с Биляна Курташева и Боян Манчев на сборника в чест на 60-годишнината на Михаил Неделчев Литературни култури и социални митове, т. 1 и 2, изд. НБУ, поредица „Нова българистика“, С., 2003 и 2005. (ISBN 954-535-319-8)
  • съставител и редактор заедно с Биляна Курташева на сборника Да четем Далчев, изд. НБУ, С., 2006, 294 с. (ISBN 9545354313)
  • съсъставител и редактор заедно с Пламен Дойнов на антологията Имена на любовта: От Ана до Яна, С., Ню Медиа груп, 2008. ISBN 978-954-340-086-7
  • редактор на Доналд Тръмп. Тръмп 101: Моят път към върха. София: Изток-Запад, 2008, 230 с. (ISBN 978-954-3214-28-0)
  • редактор на Михаела Петрова. Секс, любов и други глаголи. София: Изток-Запад, 2008, 270 с. (ISBN 978-954-321-417-4)
  • редактор на Дон Делило. Бял шум. София: Алтера, 2009, 408 с. (ISBN 978-954-9757-23-1)
  • редактор на Иво Сиромахов. Още дневници и нощници. София: Сиела, 2009, 152 с. (ISBN 978-954-2802-84-6)
  • съсъставител и редактор заедно с Пламен Дойнов на сборника 1910. Представителната година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 5. Изд. Сиела, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0919-7)
  • съставител на алманаха От „Ниво за напреднали“ до „Деград“, по повод десетгодишнината на наградата „Хеликон“. С., „Хеликон“, 2011. (ISBN 978-954-2984-01-6)
  • съставител и редактор на сборника Славейковото общество. Изследвания и материали. НБУ и Кралица Маб, С., 2014.[83]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Розалия Ликова, „Предизвикателствата на Йордан Ефтимов“, Литературен клуб, електронна публикация на 5 май 2002 г.
  2. Александра Антонова, „Националната научна сесия по повод 60-годишнината на Златомир Златанов“, Електронно списание LiterNet, 19.10.2013, № 10 (167).
  3. „Архив на населението, пожелало да насели историята...: 62: Йордан Симеонов Ефтимов“, проект „Историята, населена с хора“ на мемориалния сайт на Вера Мутафчиева, 26 юли 2010 г.
  4. „Публична защита на докторска дисертация на Йордан Ефтимов“, сайт на НБУ.
  5. Людмила Попова, „Живи класици може и да няма, но живи дебати за това – ехеей!“, в. „Литературен вестник“, бр.7, 20 февруари 2002 г.
  6. „Увод в изследванията на масовата култура: Една песен на „Ъпсурт“, сайт на НБУ, 15 март 2004 г.
  7. „Увод в изследванията на масовата култура II: Рапът и ритуалните обиди“, сайт на НБУ, 5 април 2004 г.
  8. „Увод в изследванията на масовата култура III: Словесното дуелиране“, сайт на НБУ, 19 април 2004 г.
  9. „Ъпсурт“ – рими и алитерации“, сайт на НБУ, 13 декември 2004 г.
  10. „Кълчи кълки“ на „Ъпсурт“, сайт на НБУ, 20 декември 2004 г.
  11. „Следи от класическо образование в песните на „Ъпсурт“, сайт на НБУ, 10 януари 2005 г.
  12. „SMS поезията, поезия ли е!“, сайт на НБУ, 3 май 2004 г.
  13. „Японската порно анимация и класическото порно. Може ли да ни помогне семиологията?“, сайт на НБУ, 29 ноември 2004 г.
  14. „Три кампании на водка „Флирт“, сайт на НБУ, 15 ноември 2004 г.
  15. „Евфемизмите в „Big Brother“, сайт на НБУ, 22 ноември 2004 г.
  16. Списание „Език и литература“ – редакция, официален сайт на списанието.
  17. Департамент „Нова българистика“ на Нов български университет гостува на Littera et Lingua, сп. „Littera et lingua“, есен 2010 г.
  18. „Среща в рамките на проекта „Тайните поетически вечери“ – Поезия vs. наука vs. политика: Ани Илков“, сайт на НБУ, 29 октомври 2010 г.
  19. „Поезия vs. наука vs. политика“ (видеозапис от първата от „Тайните поетически вечери“ – срещата с Ани Илков), dictum.mediabg.eu, 1 ноември 2010 г.
  20. „Тайните поетически вечери: Теолого-политически фрагменти: Владимир Сабоурин“, в. „Университетски дневник“, бр. 27, ноември 2010 г., с. 24.
  21. Михаела Факийска, „Тайните поетически вечери: Владимир Левчев за поезията и билингвизма“, в. „Литературен вестник“, год. 20, бр. 10, 23 март 2011 г., с. 7.
  22. Особености на националния скандал, в. „Сега“, 12 октомври 2004, първа статия в рубриката, линк от 14 юли 2012 г.
  23. „Now’s the Time 1911 – 1991: Първата история на българския джаз в 500 страници. От Владимир Гаджев“, „Sofia Live“, 26 ноември 2010, първа статия в рубриката, линк от 22 юли 2012 г.
  24. Програма на Литературно кафене „Хеликон“, II сесия, Пролетен панаир на книгата, 28 май – 1 юни 2004 г., Slovesa.net
  25. Програма на Литературно кафене „Хеликон“, XIII сесия, Коледен панаир на книгата, 7 – 15 декември 2010 г., Kafene.bg, 06.12.2010
  26. Нева Мичева, „Докосване, светоусещания и въртеливо движение“, в. „Култура“, бр.25, 20 юни 2003 г.
  27. Емилиян Николов, „Надуйте децибелите!“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 16 ноември 2004 г.
  28. „Разговор с поета Иван Теофилов“, интервю на Йордан Ефтимов за RFI, 18 април 2001 г., „Литературен клуб“, електронна публикация на 9 октомври 2001 г.
  29. Сред предаванията, налични в мрежата, е посветеното на роман на Теодора Димова – Литературният критик Йордан Ефтимов представя новата книга на Теодора Димова в рубриката „Зона за четене“ по PRO.bg, Youtube, качено от AzCheta на 08.04.2010.
  30. ((bg))  Слово и свобода. // БНТ, 19.09.2015. Посетен на 26.09.2015.
  31. ((bg))  „Пловдив чете“. // БНТ, 04.06.2016. Посетен на 21.06.2016.
  32. Жури на наградата Хеликон 2006, официален сайт на награда Хеликон
  33. Жури на наградата „Вик“ 2004, официален сайт на награда Вик
  34. „Николай Заяков е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство Жанет-45
  35. „Славейкови награди за 2009 г.“, информационен портал „Културни новини“
  36. „Стефан Димитров е шеф на конкурса „Евровизия 2012“, в. „19 минути“, 31 октомври 2011 г.
  37. „Над 55% от българите подкрепят българската песен за Евровизия“, bnt.bg, 7 март 2012 г.
  38. „Софи Маринова с огромна подкрепа за Евровизия“, ekrana.info, 8 март 2012 г.
  39. Юлиан Митев, „Хронотопът в българския и световния видео арт“, 14 декември 2011 г.
  40. „Йордан Ефтимов: Симеон прилича на студент първокурсник“, в. „Сега“, 14 февруари 2004
  41. „Българите са двулични в отношението си към четенето“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 22 ноември 2007 г.
  42. Най-скандалният литературен критик Йордан Ефтимов: Мартин Карбовски не е особено умен, интервю на Венелин Митев, в. „Женски тайни“, 15 януари 2009 г.
  43. „От класиката идва поетизирането на престъпника“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 5 юни 2010 г.
  44. Йордан Ефтимов, „Кой писател и кой читател“, в. „Дневен Труд“, бр.54 от 24.ІІ.2004 и бр.55 от 25.ІІ.2004.
  45. Владимир Трендафилов, „Фолкът и Иван Динков“, в. „Дневен Труд“, бр.60 от 1.ІІІ.2004.
  46. Текстът липсва в електронното издание на книгата, срв. http://grosni-pelikani.hit.bg/humanitari/sabourin/sadsab.htm.
  47. Южна пролет, победители и откъси от наградени творби
  48. „Известни са победителите в конкурса за есета на името на Цветан Стоянов“, News.bg, 22.05.2001
  49. „Радио Франс Ентернасионал – България спечели най-много награди на първия радиофестивал за културни програми“, в. „Култура“, бр. 28 (2283), 11 юли 2003 г.
  50. „Валери Петров с голямата награда „Христо Г. Данов“, Vesti.bg, 7 юни 2006, линк от 14 юли 2012
  51. „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов спечелиха наградата за поезия „Иван Николов“, в. „Дневник“, 20 декември 2013 г.
  52. „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
  53. „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“, kafene.bg, 20 декември 2013 г.
  54. „Йордан Ефтимов е новият носител на Фотевата награда“, Дарик Бургас, 26 март 2014 г.
  55. „Преподавател в Нов български университет спечели наградата на литературния конкурс „Христо Фотев“, БТА, 26 март 2014 г.
  56. „Христо Фотев“ 2014“, в. „Култура“, бр. 13 (2762), 4 април 2014 г.
  57. „Рицар на книгата“ 2015“, сайт на Асоциация „Българска книга“, 23 май 2015 г.
  58. „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, сайт на НДК, 25 май 2016 г.
  59. „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, cross.bg, 25 май 2016 г.
  60. „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, Литературен клуб „Перото“ във Facebook, 25 май 2016 г.
  61. Владимир Трендафилов, „Две книги горе/долу“, рец. във в. „Литературен форум“, бр.5, 10 – 16.II.1998 г.
  62. Владимир Трендафилов, „Култ към култа“, рец. във в. „Литературен форум“, март 1998 г.
  63. Цветанка Еленкова, „Йордан Ефтимов: „Орех с формата на сърце и мозък едновременно“, рец. в „Литературен вестник“, бр.28, 18 юли 2001 г.
  64. Пламен Антов, „Воайорът“, рец. в „Литературен вестник“, бр.41, 5 декември 2001 г.
  65. Емилиян Николов, Опера нигра на Йордан Ефтимов“, рец. в „Литературен клуб“, 8 февруари 2001 г.
  66. Премиерата на стихосбирката преминава като общ пърформанс с Тома Марков. Във в. „Новинар“ пишат: „На фона на недоимъка в културата те бяха посрещнати от публиката с овации като за футболисти.“ Вж. „Българска премиера“, репортаж във в. „Новинар“, 12 февруари 2001 г.
  67. Милена Кирова, „И рече Жената“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2402), 23 февруари 2006 г.
  68. Ангел Игов, „Други знаци“, рец. в електронно списание Sofia Live, 25 април 2013 г.
  69. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 18 (2724), 17 май 2013 г.
  70. Лъчезар Лозанов, „Кога сърцето става тебешир“, рец. във в. „Българска армия“, 11 април 2013 г.
  71. Владимир Сабоурин, „Тъй бялото сърце на пясъчника“, сп. „Страница“, бр. 2, 2013 (54), с. 151 – 154.
  72. Пламен Шуликов, „За море, любов и още нещо, или за плажната кардиология на Йордан Ефтимов“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 36, 6 ноември 2013, с. 6 – 7.
  73. Магдалена Костова, „Въображаеми черупки“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (2518), 17 октомври 2008 г.
  74. Владимир Шумелов, „Цветан Марангозов: завещание без наследници“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 януари 2012, № 1 (146)
  75. Сирма Данова, „Йордан Ефтимов Remix“, рец. в e-vestnik, 22 февруари 2011
  76. Емил Басат, „Йордан Ефтимов – един артистичен заек“, рец. в „Литературен клуб“, електронна публикация на 21 юни 2010 г.
  77. Яни Милчаков, „Скритият заек, мъртвите таланти и живите пътища“, рец. във в. „Култура“, бр. 8 (2626), 4 март 2011 г.
  78. Яни Милчаков, „Българският символизъм – имало ли го е изобщо?“, рец. във в. „Култура“, бр. 5 (2711), 8 февруари 2013 г.
  79. Бисера Дакова, „За символизма – неидеологически?“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 37, 13 ноември 2013 г., с. 4 – 5.
  80. Пламен Шуликов, „Гласувам за фойерверките“, рец. в сп. „Език и литература“, 2014, кн. 3 – 4.
  81. Александрина Георгиева, „Поетика на несъгласието с опростените представи за комунизма“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 28, 18 септември 2013 г., с. 5.
  82. Владимир Сабоурин, „Модернизмът, обяснен за деца“, рец. в електронно списание LiterNet, 10.05.2004, № 5 (54)
  83. Милена Кирова, „Нероден Петко, или за една нова история на българската култура“, рец. във в. „Култура“, бр. 24 (2773), 27 юни 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]