Владимир Трендафилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за литературния критик. За актьора вижте Владимир Трендафилов (актьор).

Владимир Трендафилов
български литературен критик, поет и преводач
Роден
1955 г. (62 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове стихотворение, есе
Дебютни работи „Четирите фокуса“ (1997)
Научна дейност
Област История на литературата
Образование Софийски университет
Работил в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград)
Софийски университет
Публикации „Неизличимият образ в огледалото“ (1996)
„Кризата, която обнадеждава“ (2009)
Семейство
Съпруга Кристин Димитрова

Уебсайт Блог на Трендафилов

Владимир Трендафилов е български литературен критик, поет, преводач и автор на материали в академични сборници и периодични издания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Трендафилов е роден във Варна през 1955 г. Завършва английска филология в Софийския държавен университет. Две години работи като редактор в издателство „Народна култура“ (1981-1983), а след това е преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Катедра по англицистика и американистика (англо-български превод, английска стилистика, съвременна британска поезия) (1983-2001). През 2001 г. напуска Софийския университет и започва работа като езиков мениджър в „Български текст“ ЕООД – частна агенция за превод и субтитриране на филми (2001-2003). Изпълнителен директор на издателство „Апострофи“, София (2003-2004). Преподавател по английска литература в Катедра по англицистика на ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград) (2004-2013). От началото на 2013 г. е на работа пак в Катедра по англицистика и американистика към Софийския университет, където води лекции по съвременна британска литература. Доцент от 2005 г., професор от 2011 г.

Член на Сдружението на български писатели (но е сред подписалите Декларация през 2005 г. за готовността си да го напусне поради фактическото му несъществуване[1]).

Женен е за поетесата Кристин Димитрова.

Творчество и критика[редактиране | редактиране на кода]

„Неизличимият образ в огледалото“ (1996), първата книга на Трендафилов, предлага подробен разказ за това как в българската култура на 19 век и началото на 20 век навлиза представата за Англия, англичанина и английската мисъл, и как тази представа въздейства обратно върху българската култура, как я формира отвътре.

Книгата му „През седмица в литературния аквариум“ (1999) анализира проблемите и фигурите на днешната българска литература, последвана е от книгата му „За рамките на литературата“ (2005).

Владимир Трендафилов публикува множество текстове в академичната и ежедневна преса, някои от тях полемични, например три полемизиращи поредици статии: в „Литературен вестник“ през 1992 под общо заглавие „Литературата, която я няма“, в „Литературен форум“ през 1998 г. („През седмица в литературния аквариум“) и една през 2001 във в. „Култура“ по повод актуален дебат за медиите. Отделни статии са излизали в академични сборници. Заедно с Александър Шурбанов са съставители (а и автори на част от текстовете вътре) на тома „Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. 1: Английска литература“ (2000).

Владимир Трендафилов е превеждал е от английски на български, основно поезия. Негов е преводът на избраната поезия и проза от ирландския класик и нобелист Уилям Бътлър Йейтс, излязла през 1990 г. под заглавието „Кръвта и луната“. Преводът на поемата „Второто пришествие“ на Йейтс е използван в българския дублаж на първия епизод от трети сезон на сериала „Герои“.

Има две издадени стихосбирки – „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

  • Неизличимият образ в огледалото. Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през 19 и началото на 20 век. София: Кралица Маб, 1996.
  • През седмица в литературния аквариум, София: Изд. Литературен форум, 1999 [2]
  • За рамките на литературата, София: Изток-Запад, 2005[3]
  • Кризата, която обнадеждава: Картографии на днешното литературно поле, София: Сиела, 2009 [4]
  • Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България, София, Колибри, 2015, 392 с. [5][6][7][8]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Четирите фокуса. Стихотворения. София: Свободно поетическо общество, 1997.
  • Смъртният танц на фокусника и други стихотворения. София: Литературен форум, 1999.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Декларация“, в. „Култура“, бр. 34 от 7 октомври 2005 г.
  2. Милена Кирова, „Критическият индивидуализъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 от 28 януари 2000 г.
  3. Марин Бодаков, „По повод триумфа на либералната ирония в една направо наша книга“, „поздравителен адрес“, произнесен на премиерата на „За рамките на литературата“ от Владимир Трендафилов, състояла се на 28 май 2005 г. в рамките на Панаира на книгата, във в. „Култура“, бр. 22 от 10 юни 2005 г.
  4. Милена Кирова, „И критиката става за четене“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2554) от 17 юли 2009 г.
  5. Владимир Трендафилов, Екстракт от „Употребите на британския ментор“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 март 2015 г.
  6. Мария Пипева, „За българските употреби на Дикенс“, рец. във в. „Литературен вестник“, год. 24, бр. 16 от 22 април 2015 г., с.3.
  7. Лъчезар Лозанов, „Дикенс е мярата ни за модерност“, рец. във в. „Българска армия“, 13 март 2015 г.
  8. Огнян Стамболиев, „Дикенс в България“, рец. във в. „Дума“, бр. 193, 22 август 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]