Надежда Радулова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Надежда Радулова
българска поетеса и преводачка
Надежда Радулова през 2008 г.
Надежда Радулова през 2008 г.

Родена
24 април 1975 г. (44 г.)
Литература
Жанрове стихотворение
Дебютни творби „С мъничко зелено в усмивката“ (1994)
Награди „Иван Николов“ (2001) за млад автор на годината
„Кръстан Дянков“ (2009)
„Николай Кънчев“ (2015)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Централноевропейски университет

Надежда Цветанова Радулова е българска поетеса и преводачка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Надежда Радулова е родена на 24 април 1975 г. в Пазарджик. Завършва езиковата гимназия „Бертолт Брехт“ с профил английски език (1994), а след това българска и английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1999).

През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейския университет в Будапеща и към The Open University в Лондон. Академичните ѝ интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/родовите изследвания (Gender studies).

Доктор по филология с дисертация на тема: „Палимпсестът като фигура на женствеността: прочит на модернизма през поетиката на Хилда Дулитъл, Джийн Рис и Марина Цветаева“ (2006).

Участвала е във фестивала „Литература в действие“ (2002; 2003) и в авторското четене „Треви за летене“ (2003) в Центъра за академични изследвания (София).

Публикува във вестниците „Литературен вестник“ и „Литературен форум“, алманах „Тракия“, списанията „Витамин Б“ и „Страница“, антологиите на НДК (2002; 2003) и др.

Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура „алтера“ (2005 – 2010) и в издателство „Просвета“ (2011 – 2014).

Член е на журито за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за преводен роман от английски език през 2010 г.[1]

Член на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2014 г.[2][3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • С мъничко зелено в усмивката (1994)
  • Дървото (1994)
  • Онемяло име (1996)
  • Алби (2000, Национална награда за поезия „Иван Николов“ през 2001)[4]
  • Памук, стъкло и електричество (2004)[5]
  • Бандонеон (2008)
  • Когато заспят (2015)[6][7]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Места на любовта (В текстовете на десет източноевропейки). (Заедно с Миглена Николчина). София: ИК „Алтера“, 2007.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2010, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  2. Осем книги номинирани за „Иван Николов“, сайт „Аз чета“, 1 декември 2014 г.
  3. Две първи награди на юбилейния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2014, сайт „Аз чета“, 17 декември 2014 г.
  4. Владимир Сабоурин, „Надежда Радулова, Екстатичната прозрачност на утрините“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 39а, 2000, с. 5.
  5. Миглена Николчина, „Lege, noli me tangere“, рец. в „Култура“, бр. 25, 11 юни 2004 г.
  6. 6 стихотворения от книгата „Когато заспят“, Диаскоп комикс, 3 декември 2015 г.
  7. Катя Атанасова, „През обръча на езика“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 4 януари 2016 г.
  8. Откъс от Тромпет на Джаки Кей, Литературен клуб, електронна публикация на 17 февруари 2011 г.
  9. Ангел Игов, „Потайните кътчета – в канона и в ума“, рец. в „Култура“, бр. 32 (2694), 28 септември 2012 г.
  10. Ангел Игов, „Внимавай да не се изгубиш из Карибите“, рец. в „Sofia Live“, 14 август 2012 г.
  11. „Надежда Радулова спечели наградата за превод „Кръстан Дянков“, Медиапул, 20 ноември 2009 г.
  12. „Ани Илков и Надежда Радулова с наградата „Николай Кънчев“, ploshtadslaveikov.com, 6 декември 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]