Джендър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пол.

„Роузи нитовачката“ е иконичен образ в американската поп култура. Една от класическите ѝ версии е тази от пропагандния плакат на държавната агенция Борд за военно производство от 1942 – 1943 г. Плакатът цели да мобилизира жените като работна ръка във военната промишленост на САЩ, докато мъжете са масово изпратени на фронта по време на Втората световна война. Така традиционната роля на жената като домакиня бива заместена поради новата обществена нужда с роля, която не е мислена като традиционна женска/женствена. На този символ се гледа като на изразяващ есенцията на преодоляването на джендър стереотипите (стереотипа за това с кое е подходящо да се занимава една жена и с кое не), а образът на Роузи става и символ на женската еманципация.

Джендър (от англ. gender – „род (граматичен)“; и от лат. genus – „род“, „вид“, „тип“, семейство или група от неща) е понятие във философията, обществените науки и правото, означаващо набора от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността – това, което се счита за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество, – които характеристики и поведения са основани на биологичните полови различия, но не са техен резултат, а са социално или културно конструирани.

С този смисъл понятието е въведено от американските феминистки през 70-те години на 20-и век, за да се подчертае погрешността на тезата, че неравенствата на мъжете и жените са следствие на техни естествени, биологично предопределени различия в способностите им. Употребата му търси да обоснове, че тези неравенства не се дължат на пола сам по себе си, а на това какви качества и какво място определя културата на мъжете и жените в обществото. По тази причина феминистките говорят за джендър като нещо, което е културно/социално определено/конструирано, докато полът е нещо естествено, обективна даденост. В следващите десетилетия понятието джендър добива всеобщо признание и започва да се употребява на практика във всички обществени науки.

В английския език, от където е заето, понятието е заимствано от сферата на езикознанието, където означава граматичната категория за род в езика (мъжки, женски, среден).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

„Джендър“ е пряка заемка в българската лексика от английската дума gender, означаваща граматичното понятие род. „Род“ (в смисъла на морфологичната категория) би бил прекият превод на български език на тази английска дума в контекста на езикознанието. В съвременния английски език думата навлиза чрез посредничеството на средноанглийския език (gender, но също gendere, gendir, gendyr и gendre), където пък е заета дума от англо-норманската и среднофренската дума gendre. Тя на свой ред идва от латинското genus. Както genus, така и gendre означават „вид“, „тип“, „сорт“, т.е. семейство или група подобни неща. Коренът на двете думи е gen- в индоевропейския праезик със значение на „раждам“, „създавам“, „пораждам“, „причинявам“.[1]

В българския език[редактиране | редактиране на кода]

В българските академични среди преводът на понятието „джендър“ стои като проблем най-малко от средата на 90-те години на ХХ век.[2] В края на ХХ и началото ХХІ век българските феминистки опитват да наложат превода на понятието като „род“, изхождайки от лингвистичния му произход. Този подход може да бъде видян в сборниците Майки и дъщери: поколения и посоки в българския феминизъм под редакцията на Ралица Мухарска (1999), Теория през границите: Въведение в изследванията на рода под редакцията на Милена Кирова и Корнелия Славова (2001) и Феминисткото знание под редакцията на Снежа Гунев (2002). По същото време други теоретици отчитат проблемите в това, че „род“ е омоним. Така в предговора си към българския превод на сборника Женски идентичности на балканите (2004) Красимира Даскалова и Корнелия Славова пишат: „В това издание сме предпочели английското понятие „gender“ да бъде преведено с термина „пол“, а не с „род“ (както е направено в повечето от досегашните феминистки преводи на български език), съобразявайки се с българската научна традиция и двусмислието/усложненията, които възникват при разбирането на термина „род“.[3]

Транслитерираният вариант на gender в България като джендър е придобил вече своето разпространение и е приет от отделни лингвисти[4][5].

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Във феминистката теория понятието джендър означава набора от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността,[6] т.е. кое е това, което се счита за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество[7]. Джендърът може да бъде обяснен и като сбора от наблюдаемите различия между жените и мъжете.[8] С този смисъл понятието започва да се употребява вместо „пол“ (sex) от онези американски феминистки, които настояват върху фундаменталната социалност на разграниченията, основани на пола. Въвеждането на понятието търси да отхвърли биологическия детерминизъм (идеята, че неравенствата между мъжете и жените са закономерни, защото двете групи имат вродени биологични различия и следователно различни физически и интелектуални възможности). Според тези феминистки полът е пол, но джендърът, чрез който оперират неравенствата между мъжете и жените, е конструиран от културата.[9]

В зависимост от контекста, понятието може да включва:[8]

  • стереотипите – т.е. вярванията в едно общество (независимо правилни или погрешни) – за това какви са характеристиките на мъжете и характеристиките на жените що се касае до техните личностни качества, роли в семейството, в професионалната сфера, стилът им, заниманията им и външния им вид;
  • вътрешното чувство за принадлежност към мъжкия или женския пол;
  • обществена категория или обществена идентичност, давана на индивидите в едно общество (така в някои общества околните определят даден индивид като „жена“ или „мъж“ още при раждането, докато в други култури този статут се придобива, напр. чрез преминаване през ритуали на инициация);
  • набора от поведенчески и интелектуални потенциали на жените и на мъжете, които са оформяни и развивани от дадено общество, т.е. как талантите на дадена личност са насочвани и оформяни в определени посоки, съгласно това какви са представите в съответното общество за женско и мъжко (напр. насърчаването на момичетата да се занимават с готвене, фризьорство и грижа за бебетата, вместо с техника и програмиране, и обратното при момчетата);
  • различните поведения, речеви и неречеви комуникации, предпочитания, интереси, стилове, цели в живота и много други, които дадено общество определя или напротив, забранява за жените и за мъжете (например в Северна Америка мъжествеността на работническата класа предполага физически умения да се влияе на физическата среда, а мъжествеността на горната средна класа – умения да се влияе на икономическата, обществена и политическа среда);
  • социално конструираните роли на жените и на мъжете (кой какво обичайно прави или се предполага да прави; например кой кого би трябвало да защитава, кой би трябвало да е водач, за кой е приемливо да проявява агресия, кой полага грижи за другите и по какъв начин, и т.н.);
  • системата от властови отношения в обществото, т.е. организирана система, определяща кой води, кой определя, кой контролира, кой създава или променя правилата, кой следва и се подчинява, кой бива засегнат от правилата, кой контролира ресурсите, кой има автономия да избира и действа сам.

Понятието джендър е широко признато и употребявано на практика във всички обществени науки.[10]

В хуманитарните науки[редактиране | редактиране на кода]

Полът, в обсега на изследванията на пола и рода, като дял на хуманитарните науки, се отнася до женската и мъжката дуалност като анатомията, физиологията, възпроизводството и особено произтичащите от нея социални и културни предписания. Докато в България полът има по-общ обхват на назоваване на освен физиологичните, така и менталните, но и социални характеристики, в езици като английски полът (sex), има синоним – gender (на български преводим като „род“, „същностния пол“), който по-скоро касае идентичността.

Тъй като затворените граници, в които полът поставя личността (виж статията за биологичен детерминизъм) от една страна като самоопределяне, от друга – като обект на изследване на хуманитарните и не-биологични науки, са широко дискутиран проблем, алтернативно полагане на личните изразни средства и възможни идентификации се осъществява от термина род (най-често, но не непременно, за други назовавания виж по-горе).

В правото[редактиране | редактиране на кода]

Появата на понятието и разбирането на джендър теорията в юридически аспект може да се проследи до Конференцията на ООН за населението и развитието през 1994 г. в Кайро и Световната конференция за жените в Пекин през 1995 г. По това време понятието джендър започва да се появява в официалните документи на тези конференции, заменяйки понятието пол (sex), за да покаже, че неравенството между половете не е резултат от биологичните различия, а по-скоро от социално конструираните различия между половете.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 'genə-' (Архив), в 'Appendix I: Indo-European Roots', към The American Heritage Dictionary of the English Language, 4. издание. Бостън: Houghton Mifflin Company, 2000.
  2. Стоева (2005), с. 18.
  3. Даскалова и Славова (2004), с. 8.
  4. Гинка Димитрова, Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология, гл.4 Тезаурусът като средство за описание и представяне на лингвокултурологичната терминология
  5. Гинка Димитрова, Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология, гл.6 Тезаурусен модел на лингвокултурологичните термини
  6. Gardner (2006).
  7. Galliano (2003), с. 6.
  8. а б Galliano (2003), с. 3.
  9. Стоева (2005), с. 18.
  10. Mlinarevic et al. (2011), с. ??.[без посочени страници (Поискани страници към източник преди 20 дни)]
  11. Kuhar & Zobec (2017), с. 33.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Даскалова, К., Славова, К. (2004). Няколко думи за това издание [Въведение]. В К. Даскалова и К. Славова (ред.), Женски идентичности на балканите (с. 7—8). София: Изд. „Полис“. ISBN 9547960091
  • Стоева, Л. (2005). Ах, този gender!. Сп. „Алтера“, бр. 1(2005), с. 18—25.

На английски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Galliano, G. (2003). Gender: Crossing Boundaries. Belmont, CA, USA: Thomson Learning, Inc. ISBN 0-534-35582-X
  • Gardner, C. V. (2006). Gender. In C. V. Gardner, Historical Dictionary of Feminist Philosophy (pp. 98—99). Maryland, USA: Scarecrow Press, Inc. ISBN 0-8108-5346-9
  • Kuhar, R., & Zobec, A. (2017). The Anti-gender Movement in Europe and the Educational Process in Public Schools. CEPS Journal: Center for Educational Policy Studies Journal, 7(2), pp. 29—46. Достъпна на адрес http://www.cepsj.si/pdfs/cepsj_7_2/pp_29-46.pdf.
  • Mlinarević, G., Kosović, L., Slavova, K., Hašková, H., Marling, R. P., Pavlidou, T., Novikova, I., Kreivytė, L., Kolozova, K., Sancar, S., Akşit, E. E., & Daskalova, K. (2011). The Birth of a Field: Women's and Gender Studies in Central, Eastern and Southeastern Europe, Part II. Aspasia, 5(1), pp. 128—203. doi:10.3167/asp.2011.050109

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]