Направо към съдържанието

Изследвания на пола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Науки за пола)
Изображение на амазонка, жена воин от елинската митология.

Изследванията на пола (на английски: Gender Studies, други преводи на български са „науки за пола“, „науки за пола и рода“, също така „родови изследвания“,[1] както и „изследвания на социалния и културния пол“, „социални и културни изследвания на пола“, както и всички други появили се или предстоящи да се появят интерпретации на термина на английски gender) е интердисциплинарна академична дисциплина, посветена на анализа на половата идентичност и половото представителство. Изследванията на пола произхождат от областта на изследванията на жените, засягащи жените, феминизма, джендъра и политиката.[2][3] Полето сега се припокрива с куиър изследванията и изследванията на мъжете. Издигането му до известност, особено в западните университети след 1990 г., съвпада с възхода на деконструкцията.[4]

Дисциплините, които често допринасят за изследванията на пола, включват областите на литературата, езикознанието, социално-икономическата география, историята, политическите науки, археологията, икономиката, социологията, психологията, антропологията, киното, музикологията, медийните изследвания,[5] човешкото развитие, правото, общественото здравеопазване и медицината.[6] Изследванията на пола също анализират как расата, етническата принадлежност, географското положение, социалната класа, националността и инвалидността се пресичат (т. нар. междусекторност) с категориите „джендър“ и „сексуалност“.[7][8] В изследванията на пола терминът „джендър“ често се използва за обозначаване на социалните и културни конструкции на мъжествеността и женствеността, а не на биологичните аспекти на мъжкия или женския пол;[9] това мнение обаче не се поддържа от всички учени в тази сфера.

Полът като джендър е присъстващ в много дисциплини, като литературната теория, драматургията, филмовата теория, теорията на перформативността, историята на съвременното изкуство, антропологията, социологията, социолингвистиката и психологията. Тези дисциплини понякога се различават в подходите си за това как и защо се изучава джендър. В политиката джендърът може да се разглежда като основен дискурс, който политическите актьори използват, за да се позиционират по различни въпроси.[10] Изследванията на пола също са дисциплина сама по себе си, включваща методи и подходи от широк спектър от дисциплини.[11]

Много области започват да разглеждат „джендър“ като практика, към която понякога се отнасят като към нещо перформативно.[12] Феминистката теория на психоанализата, артикулирана главно от Юлия Кръстева и Брача Етингър,[13][14] и вдъхновена както от Зигмунд Фройд, Жак Лакан, така и от теорията на обектните отношения, е много влиятелна в изследванията на джендър.[15][16][17][18]

Влияния

[редактиране | редактиране на кода]

Психоаналитична теория

[редактиране | редактиране на кода]

Редица теоретици са повлияли значително върху областта на изследванията на пола, особено по отношение на психоаналитичната теория.[19] Сред тях са Зигмунд Фройд, Жак Лакан, Юлия Кръстева и Брача Етингър. Полът, изследван под призмата на всеки от тези теоретици, изглежда малко по-различен. В една система на Фройд жените са „осакатени и трябва да се научат да приемат липсата на пенис„ (по термините на Фройд „деформация“).[20] Лакан обаче организира женствеността и мъжествеността според различни несъзнавани структури. И мъжете, и жените участват във „фалическата“ организация, а женската страна на сексуалността е „допълнителна“, а не противоположна или допълваща.[21] Лакан използва концепцията за сексуализация (сексуална ситуация), която постулира развитието на половите роли и ролевата игра в детството, за да се противопостави на идеята, че половата идентичност е вродена или биологично определена. Според Лакан сексуалното определяне на индивида има толкова, ако не и повече, общо с развитието на полова идентичност, както това да бъдеш генетично сексуален мъж или жена.[22]

Кръстева твърди, че патриархалните култури, както и индивидите, трябва да изключат майчиното и женското, за да могат да се появят.[23] Брача Етингър трансформира[24][25][26][27][28][29][30] субективността в съвременната психоанализа от началото на 90-те години на 20 век с матриксиалния[31] женско-майчин и прематеричен Ерос[32] на гранично свързване (bordureliance), гранично пространство (bordurespacement) и съвместно появяване. Матричната женска разлика определя конкретен поглед[33] и е източник на транс-субективност и трансективност,[34] както при мъжете, така и при жените. Етингър преосмисля човешкия субект, както е информиран от архаичната връзка с майчиното, и предлага идеята за сложността на Деметра-Персефона.[35]

Феминистка психоаналитична теория

[редактиране | редактиране на кода]

Феминистки теоретици като Джулиет Мичъл, Нанси Чодороу, Джесика Бенджамин, Джейн Галъп, Брача Етингър, Шошана Фелман, Гризелда Полок,[36] Люс Иригаре и Джейн Флакс са разработили феминистка психоанализа и твърдят, че психоаналитичната теория е жизненоважна за феминистката проект и трябва, подобно на други теоретични традиции, да бъде критикувана от жените, както и трансформирана, за да го освободи от следите от сексизъм (т.е. да бъде цензурирана). Шуламит Файърстоун в „Диалектиката на пола“ нарича фройдизма заблуден феминизъм и обсъжда как фройдизмът е почти напълно точен, с изключение на един съществен детайл: навсякъде, където Фройд пише „пенис“, думата трябва да бъде заменена с „мощ“.

Критици като Елизабет Грос обвиняват Жак Лакан в поддържане на сексистката традиция в психоанализата.[37] Други, като Джудит Бътлър, Брача Етингър и Джейн Галъп използват работата на Лакан, макар и по критичен начин, за да развият изследванията на пола.[38][39][40] Според Дж. Б. Марчанд „Изследванията на пола и киуър теорията са доста неохотни, враждебни към психоаналитичния подход.“[41] За Жан-Клод Гийбо изследванията на пола (и активистите на сексуалните малцинства) са „обсадени“ и разглеждат психоанализата и психоаналитиците като „новите свещеници, последните защитници на гениталната нормалност, морал, морализъм или дори мракобесие“.[42]

Притесненията на Джудит Бътлър относно психоаналитичната перспектива, според която сексуалната разлика е „неоспорима“ и патологизирането на всяко усилие да се внуши, че тя не е толкова първостепенна и недвусмислена.[43] Според Даниел Боне и Катерина Реа изследванията на пола „често критикуват психоанализата за увековечаване на патриархален семеен и социален модел, основан на твърда и вечна версия на родителския ред”.[44]

Литературна теория

[редактиране | редактиране на кода]

Психоаналитично ориентираният френски феминизъм през цялото време се фокусира върху визуалната и литературната теория. Наследството на Вирджиния Улф, както и „призивът на Ейдриън Рич за ревизии на литературни текстове от страна на жените, а също и на историята, подтикна поколение феминистки автори да отговорят със свои собствени текстове“.[45] Гризелда Полок и други феминистки артикулират Мита и поезията и литературата[46][47][48] от гледна точка на пола.

Постмодерно влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Появата на постмодернистичните теории повлиява на изследванията на пола[49], причинявайки движение в теориите за половата идентичност далеч от концепцията за фиксираната или есенциалистка полова идентичност към постмодерна,[50] флуидна идентичност[51] или множество идентичности.[52] Въздействието на постструктурализма и неговия литературно-теоретичен аспект постмодернизъм върху изследванията на пола е най-видно в предизвикателството на големите разкази. Постструктурализмът проправя пътя за появата на куиър теория в изследванията на пола, което налага полето да разшири обхвата си до сексуалността.[53] В допълнение към разширяването за включване на изследвания на сексуалността под влиянието на постмодернистичните изследвания на пола също насочват обектива си към изследванията на мъжествеността, благодарение на работата на социолози и теоретици като Р.У. Конъл, Майкъл Кимъл и E. Антъни Ротундо.[54][55] Тези промени и разширения водят до някои спорове в областта, като този между феминистките от втората вълна и куиър теоретиците.[56] Линията, очертана между тези два лагера, се крие в проблема, както го виждат феминистките, на куиър теоретиците, които твърдят, че всичко е фрагментирано и няма не само големи разкази, но и тенденции или категории. Феминистките твърдят, че това изтрива категориите на пола като цяло, но не прави нищо, за да антагонизира динамиката на властта, овеществена от пола. С други думи фактът, че полът е социално конструиран, не отменя факта, че има слоеве на потисничество между половете.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Обособяването на областта е академичен резултат от утвърждаването на феминизма през 60-те и 70-те години на 20 век и начина, по който съществуващите дотогава теории в социалните науки са критикувани заради липсата на видимост на женския опит и гледна точка, както и заради безкритичното приемане на йерархичните отношения между половете.

Понастоящем многобройни университети в цял свят предлагат магистърски и докторски програми по Изследвания на пола.

Теоретични подходи

[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на изследванията на пола е тясно свързано с развитието на феминистката теория. Основополагащо за областта е твърдението на Симон дьо Бовоар, че „човек не се ражда жена, а става такава“, което утвърждава социално-конструктивисткото разбиране за пола. Макар да е утвърдено и до днес, то не е единствено и не по-малко влиятелни са например психоаналитичното разбиране за пола на Жак Лакан, Люс Иригаре, Юлия Кръстева и други, както и постмодерната визия за пола като перформативен.

През 1985 г. историчката Джоан Скот обособява три теоретични подхода в изследванията на пола – теория на патриархата, марксистки подход и психоаналитичен (тук се включват френския постструктуралистки подход и англо-американския теоретичен подход на обектните отношения)[57].

Джудит Бътлър на церемонията на наградата „Адорно“ през 2012 г.

През 1990 г. Джудит Бътлър прекроява полето с фундаменталния си труд „Безпокойствата около родовия пол“ и критиката си на разграничението биологичен – социален пол (sex-gender).

През 21 век един от най-утвърдените подходи е теорията на пресечностите, която наред със значението на пола отчита и взаимоотношението му с категориите класа, раса и етнос за конституиране на социалните взаимоотношения между половете.[58]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Бовоар, Симон дьо. Вторият пол: [Т.] 1 – 2 София: Колинс-5, 1996
  • Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. София: Критика и хуманизъм, 2003
  • Миглена Николчина, съст. Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 1997.
  • Миглена Николчина, Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. 1997.
  • Милена Кирова, Корнелия Славова, Теория през границите – Въведение в изследванията на рода[неработеща препратка], София: изд. Полис, 2001. (ISBN 954-90728-3-5)
  • Миглена Николчина, Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература. 2002.
  • Красимира Даскалова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Ренета Рошкева, Румяна Стоилова, Татяна Коцева, състав., Техните собствени гласове. София: Полис, 2003, 437 с.
  • Красимира Даскалова и Корнелия Славова, състав., Женски идентичности на Балканите. София: Полис, 2004.
  • Милена Кирова, съст., Корнелия Славова, Род и ред в българската култура, изд. Фондация ЦИПЖ, 2005.
  • Милена Кирова, съст., Български писателки от Възраждането до Втората световна война, поредица Неслученият канон, София: изд. Алтера, 2009.
  • Скот, Джоан. Ехо-фантазия: Историята и конструирането на идентичността. София: ИК СемаРШ, 2005
  • Снежа Гунев, съст. Феминисткото знание, Полис, 2002.
На английски
  • Butler, Judith, 1993. „Bodies That Matter: On the Discursive Limits of 'Sex“, New York: Routledge. ISBN 0-415-90366-1 OCLC 27897792.
  • Chodorow, Nancy. The Reproduction of Motherhood. Berkeley, Los Angeles and London: University of California Press, 1978
  • Cranny-Francis, Anne, Joan Kirkby, Pam Stavropoulos, Wendy Waring, eds., 2003. „Gender studies: terms and debates“, Basingstoke: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-77612-7 OCLC 50645644.
  • De Beauvoir, Simone, 1989. The Second Sex. New York: random House Inc. ISBN 0-679-72451-6 OCLC 20905133.
  • Healey, Joseph F., 2003. Race, Ethnicity, Gender and Class: the Sociology of Group Conflict and Change. London: Pine Forge. ISBN 0-7619-8763-0 OCLC 50604843.
  • Scott, Joan W. „Gender: A Useful Category of Historical Analysis“, in Gender and the Politics of History (New York: Columbia University Press, 1988).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 90-те: фрагментация, разпиляване, разединение // Архивиран от оригинала на 2007-01-25. Посетен на 2009-08-27.
  2. ↑ Wiesner-Hanks, Merry. Women and Gender in Early Modern Europe. 4. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2019. ISBN 9781108683524. с. 1–22. Посетен на 7 декември 2021.
  3. ↑ Gender Studies // Whitman College. Архивиран от оригинала на 2012-12-12. Посетен на 1 май 2012.
  4. ↑ Gottschall, Marilyn. The Ethical Implications of the Deconstruction of Gender // Journal of the American Academy of Religion 70 (2). 2002. DOI:10.1093/jaar/70.2.279. с. 279–99.
  5. ↑ Krijnen, Tonny, van Bauwel, Sofie. Gender and Media: Representing, Producing, Consuming. New York, Routledge, 2015. ISBN 978-0-415-69540-4.
  6. ↑ About – Center for the Study of Gender and Sexuality (CSGS) // University of Chicago. Посетен на 1 май 2012.
  7. ↑ Healey, J. F. (2003). Race, Ethnicity, Gender and Class: The Sociology of Group Conflict and Change.
  8. ↑ Department of Gender Studies // Indiana University (IU Bloomington). Посетен на 1 май 2012.
  9. ↑ Garrett, S. (1992). "Gender", с. vii.
  10. ↑ Salime, Zakia. Between Feminism and Islam: Human Rights and Sharia Law in Morocco. Minneapolis: University of Minnesota Press, 2011.
  11. ↑ Essed, Philomena, Goldberg, David Theo, Kobayashi, Audrey. A Companion to Gender Studies. Wiley-Blackwell, 2009. ISBN 978-1-4051-8808-1. Посетен на 7 ноември 2011.
  12. ↑ Butler, Judith. Gender Trouble: Feminism and the Subversion of Identity. 1999. с. 163–71, 177–8.
  13. ↑ Anne-Marie Smith, Julia Kristeva: Speaking the Unspeakable (Pluto Press, 1988).
  14. ↑ Griselda Pollock, "Inscriptions in the Feminine" and "Introduction" to "The With-In-Visible Screen", в: Inside the Visible edited by Catherine de Zegher. MIT Press, 1996.
  15. ↑ Pollock, Griselda. Art in the Time-Space of Memory and Migration: Sigmund Freud, Anna Freud and Bracha L. Ettinger in the Freud Museum. Leeds, London, Wild Pansy Press & Freud Museum, 2013.
  16. ↑ Škof, Lenart. Antigone's Sisters: On the Matrix of Love. SUNY Press, 2021.
  17. ↑ Gutierrez-Albilla, Julian. Aesthetics, Ethics and Trauma in the Cinema of Pedro Almodovar. Edinburgh UP, 2017.
  18. ↑ de Zegher, Catherine, ed. (1996). Inside the Visible. MIT Press, 1996.
  19. ↑ Pollock, Griselda, ed. (2006). Psychoanalysis and the Image. Oxford, Blackwell, 2006.
  20. ↑ Horney, Karen (1973), "On the Genesis of the Castration Complex in Women (1922)", in Miller, J. B. (ed.), Psychoanalysis and Women, New York: Bruner/Mazel
  21. ↑ Lacan, Jacques. Encore. Paris, Seuil, 1975.
  22. ↑ Wright, E. Lacan and Postfeminism (Postmodern Encounters). 2003.
  23. ↑ Kristeva, Julia. Powers of Horror. Columbia University Press, 1982. ISBN 9780231053464.
  24. ↑ Ettinger, Bracha L. Régard et éspace-de-bord matrixiels. Brussels, La Lettre Volée, 1999. (на френски)
  25. ↑ Ettinger, Bracha L. Matrixial Subjectivity, Aesthetics, Ethics. Vol 1: 1990-2000. Selected papers. Palgrave Macmillan, 2020.
  26. ↑ de Zegher, Catherine M., ed. (1996).Inside the Visible. Cambridge and London, MIT Press, 1996.
  27. ↑ Bracha L. Ettinger, Proto-ética matricial. Spanish Edition translated and Introduced by Julian Gutierrez Albilla (Gedisa 2019)
  28. ↑ Carol Armstrong and Catherine de Zegher. Women Artists at the Millennium. October Books/MIT Press, 2006 2006.
  29. ↑ Gutierrez-Albilla, Julian. Aesthetics, Ethics and Trauma in the Cinema of Pedro Almodovar. Edinburch University Press, 2017.
  30. ↑ Pollock, Griselda. Encounters in the Virtual Feminist Museum. Taylor and Francis, 2010 .
  31. ↑ Ettinger, Bracha L. Matrix and metramorphosis // differences: A Journal of Feminist Cultural Studies 4 (3). 1992. с. 176–208.
  32. ↑ Ettinger, Bracha L. Diotima and the Matrixial Transference: Psychoanalytical Encounter-Event as Pregnancy in Beauty // Across the Threshold. NY, Peter Lang, 2007.
  33. ↑ Bracha L. Ettinger, The Matrixial Borderspace. Minneapolis: University of Minnesota Press, 2006 (articles 1994–99). ISBN 0-8166-3587-0.
  34. ↑ Ettinger, Bracha L. Matrixial Trans-subjectivity // Theory, Culture & Society 23 (2–3). May 2006. DOI:10.1177/026327640602300247. с. 218–222.
  35. ↑ Public lecture at EGS (2012) в
  36. ↑ Pollock, Griselda. Encounters in the Virtual Feminist Museum: Time, Space and the Archive. Routledge, 2007.
  37. ↑ Grosz, Elizabeth. Jacques Lacan: A Feminist Introduction. London, Routledge, 1990.
  38. ↑ Butler, Judith. Gender Trouble: Feminism and the Subversion of Identity. 1999.
  39. ↑ Ettinger, Bracha L. (2006), "The Matrixial Borderspace", in Ettinger, Bracha L. (ed.), Collected Essays from 1994–1999, University of Minnesota Press
  40. ↑ Gallop, Jane. The Daughter's Seduction: Feminism and Psychoanalysis. Cornell University Press, 1993.
  41. ↑ EDK Editions.
  42. ↑ Guillebaud, Jean-Claude, Abécassis, Armand, Houziaux, Alain. La psychanalyse peut-elle guérir?. Paris, Éditions de l'Atelier, 2005. с. 43.
  43. ↑ Butler, Judith и др. Pour ne pas en finir avec le 'genre'... table ronde // Sociétés & Représentations 2 (24). May 2006. DOI:10.3917/sr.024.0285. с. 285–306.
  44. ↑ Beaune, Daniel, Rea, Caterina. Psychanalyse sans Œdipe: Antigone, genre et subversion. Paris, L'Harmattan, 2010. с. 78.
  45. ↑ Mica Howe & Sarah A. Aguier (eds). He said, She Says. Fairleigh Dickinson University Press, 2001.
  46. ↑ Zajko, Vanda; Leonard, Miriam, eds. (2006). Laughing with Medusa. Oxford University Press, 2006.
  47. ↑ Humm, Maggie. Modernist Women and Visual Cultures. Rutgers University Press, 2003. ISBN 0-8135-3266-3.
  48. ↑ Cornyetz, Nina. Dangerous Women, Deadly Words. Stanford University Press, 1999.
  49. ↑ Wright, E. Lacan and Postfeminism (Postmodern Encounters). 2003.
  50. ↑ Grebowicz, Margret. Gender After Lyotard. NY, SUNY Press, 2007.
  51. ↑ PostGender. Cambridge Scholars Publishing, 2009.
  52. ↑ Seyla Benhabib|Benhabib, S. (1995). "Feminist Contentions: A Philosophical Exchange", and Butler, J. (1995), "Feminist Contentions: A Philosophical Exchange".
  53. ↑ Gender and Sexuality Studies – New York University // nyu.edu. Посетен на 26 юли 2015.
  54. ↑ E. Anthony Rotundo. American Manhood: Transformations in Masculinity From The Revolution to the Modern Era. Basic Books, 1994-05-13. ISBN 9780465001699.
  55. ↑ Reeser, Masculinities in Theory, 2010.
  56. ↑ Goodloe, Amy. Lesbian-Feminism and Queer Theory: Another "Battle of the Sexes"? // amygoodloe.com. Посетен на 26 юли 2015.
  57. ↑ Скот, Джоан „Род:една полезна категория за исторически анализ“
  58. ↑ Healey, J. F. (2003). „Race, Ethnicity, Gender and Class: the Sociology of Group Conflict and Change“.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Центрове, организации и учебни програми

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Изследвания_на_пола&oldid=12366110“.