Изследвания на пола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Науки за пола)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изображение на амазонка, жена воин от елинската митология.

Изследванията на пола (на английски: gender studies, други преводи на български са науки за пола, науки за пола и рода, също така родови изследвания[1], както и изследвания на социалния и културния пол, социални и културни изследвания на пола, както и всички други появили се или предстоящи да се появят интерпретации на термина на английски gender) е интердисциплинарно академично поле в социалните и хуманитарните науки, което третира проблемите на пола (джендъра) и половата идентичност. Областта е тясно свързана с други теоретични полета като история на жените, изследвания на жените, куиър изследвания и изследвания на мъжете. Тук се включват теоретизации в рамките на многобройни дисциплини като социология, психология, антропология, история и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Обособяването на областта е академичен резултат от утвърждаването на феминизма през 60-те и 70-те години на 20 век и начина, по който съществуващите дотогава теории в социалните науки са критикувани заради липсата на видимост на женския опит и гледна точка, както и заради безкритичното приемане на йерархичните отношения между половете.

Понастоящем многобройни университети в цял свят предлагат магистърски и докторски програми по Изследвания на пола.

Теоретични подходи[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на изследванията на пола е тясно свързано с развитието на феминистката теория. Основополагащо за областта е твърдението на Симон дьо Бовоар, че „човек не се ражда жена, а става такава“, което утвърждава социално-конструктивисткото разбиране за пола. Макар да е утвърдено и до днес, то не е единствено и не по-малко влиятелни са например психоаналитичното разбиране за пола на Жак Лакан, Люс Иригаре, Юлия Кръстева и други, както и постмодерната визия за пола като перформативен.

През 1985 г. историчката Джоан Скот обособява три теоретични подхода в изследванията на пола – теория на патриархата, марксистки подход и психоаналитичен (тук се включват френския постструктуралистки подход и англо-американския теоретичен подход на обектните отношения)[2].

Джудит Бътлър на церемонията на наградата „Адорно“ през 2012 г.

През 1990 г. Джудит Бътлър прекроява полето с фундаменталния си труд „Безпокойствата около родовия пол“ и критиката си на разграничението биологичен – социален пол (sex-gender).

През 21 век един от най-утвърдените подходи е теорията на пресечностите, която наред със значението на пола отчита и взаимоотношението му с категориите класа, раса и етнос за конституиране на социалните взаимоотношения между половете.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бовоар, Симон дьо. Вторият пол : [Т.] 1 – 2 София : Колинс-5, 1996
  • Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. София: Критика и хуманизъм, 2003
  • Миглена Николчина, съст. Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 1997.
  • Миглена Николчина, Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. 1997.
  • Милена Кирова, Корнелия Славова, Теория през границите – Въведение в изследванията на рода, София: изд. Полис, 2001. (ISBN 9549072835)
  • Миглена Николчина, Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература. 2002.
  • Красимира Даскалова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Ренета Рошкева, Румяна Стоилова, Татяна Коцева, състав., Техните собствени гласове. София: Полис, 2003, 437 с.
  • Красимира Даскалова и Корнелия Славова, състав., Женски идентичности на Балканите. София: Полис, 2004.
  • Милена Кирова, съст., Корнелия Славова, Род и ред в българската култура, изд. Фондация ЦИПЖ, 2005.
  • Милена Кирова, съст., Български писателки от Възраждането до Втората световна война, поредица Неслученият канон, София: изд. Алтера, 2009.
  • Скот, Джоан. Ехо-фантазия: Историята и конструирането на идентичността. София: ИК СемаРШ, 2005
  • Снежа Гунев, съст. Феминисткото знание, Полис, 2002.
На английски
  • Butler, Judith, 1993. „Bodies That Matter: On the Discursive Limits of 'Sex“, New York: Routledge. ISBN 0-415-90366-1 OCLC 27897792.
  • Chodorow, Nancy. The Reproduction of Motherhood. Berkeley, Los Angeles and London: University of California Press, 1978
  • Cranny-Francis, Anne, Joan Kirkby, Pam Stavropoulos, Wendy Waring, eds., 2003. „Gender studies: terms and debates“, Basingstoke: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-77612-7 OCLC 50645644.
  • De Beauvoir, Simone, 1989. The Second Sex. New York: random House Inc. ISBN 0-679-72451-6 OCLC 20905133.
  • Healey, Joseph F., 2003. Race, Ethnicity, Gender and Class: the Sociology of Group Conflict and Change. London: Pine Forge. ISBN 0-7619-8763-0 OCLC 50604843.
  • Scott, Joan W. „Gender: A Useful Category of Historical Analysis“, in Gender and the Politics of History (New York: Columbia University Press, 1988).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 90-те: фрагментация, разпиляване, разединение
  2. Скот, Джоан „Род:една полезна категория за исторически анализ“
  3. Healey, J. F. (2003). „Race, Ethnicity, Gender and Class : the Sociology of Group Conflict and Change“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Центрове, организации и учебни програми