Теория на обектните отношения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Теорията на обектните отношения е психодинамична теория, като част от психоаналитичната теория. Теорията обяснява динамичните процеси на развитието на психиката като израстваща в отношенията между реалните други в обкръжаващата среда. "Обектите" в името на теорията тук се свързват с реалните други в света на човека, както и с интернализираните образи на другите. Обектните отношения са оформени първоначално от ранните взаимодействия с родителите, тоест първите хора, които отдават грижата си. Тези ранни модели могат да бъдат променени в опита, но често продължават да упражняват влияние през целия живот. Терминът "обектни отношения" е формално измислен от Фейърбърн през 1952,[1] но линията на мислене се свързва с активността във формирането на психоанализата от 1917 нататък.[2] Теорията на обектните взаимоотношения е доста новаторски разработвана през 40-те и 50те от британските психолози Роналд Фейърбърн, Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Хари Гънтрип и други.

Обектите отначало са схващани в детската психика чрез техните функции и се обозначават като "частични обекти". Гърдата, която храни гладното бебе е "добрата гърда". Гладното бебе, което не намира гърда е във връзка с "лошата гърда". Чрез повторяемо преживяване вътрешните обекти са формирани от модели, изплуващи в нечие субективно преживяване на грижата от страна на обкръжаващата среда. Тези интернализирани образи може да бъдат или да не бъдат точни изображения на сегашните, външни други.

Теория на обектните отношения на Клайн[редактиране | edit source]

Несъзнателна фантазия[редактиране | edit source]

Клайн нарича психологическите аспекти на инстинктивно несъзнателно "фантазия" (на английски с "phantasy", за да го разграничи от думата "fantasy"). Фантазията е даден психичен живот, който се движи навън към света. Тези образи-потенциали са дадени априори с нагони и евентуално позволяват развитието на по-сложни състояния на душевния живот. Несъзнателната фантазия на изплуващия душевен живот на детето е модифициран от околната среда като детето има контакт с реалността[3].

От момента, когато детето започне да взаимодейства с външния свят, то е заето в тестването на своите фантазии в реална обстановка. Искам да подскажа, че произхода на мисленето лежи в този процес на тестване на фантазията срещу реалността; това е, такова мислене, което не само е контрастирано с фантазията, но е основано и произлиза от нея.[3]

Ролята на несъзнаваната фантазия е същността в развитието на капацитета на мисленето. В термините на Уилфред Бион образа на фантазията е предварителна представа, която не е мислене докато преживяването не се комбинира с реализацията в света на опита. Предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да заемат форма като концепция, която може да бъде мислене.[4][5][6] Класически промер за това се крие във вглеждането на детето в зърното в първите часове на живота. Обезпечаването на зърното доставя реализацията в света на опита и чрез това време, чрез повторяемо преживяване, предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да създадат концепция. Капацитета на душевността строи върху предишни преживявания като обкръжаваща среда и детето взаимодействат.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fairbairn, W.R.D., (1952). Psychoanalytic Studies of the Personality. London: Routledge and Kegan Paul, 1981.
  2. Ogden, T. (2005). This Art of Psychoanalysis: Dreaming undreamt dreams and interrupted cries. NY: Routledge. (p. 27).
  3. а б Segal, Hanna. The work of Hanna Segal: A Kleinian approach to clinical practice. New York, NY, Jason Aronson, 1981. ISBN 9780876684221.
  4. Bion, W. (1962) "A theory of thinking". In Second thoughts: Selected papers on psycho-analysis (pp. 111–119). London: Karnac. 1967
  5. Bion, W. (1977). Two papers: The grid and caesura. Karnac: London.
  6. Ogden, T. (1990). The matrix of the mind: Object relations and the psychoanalytic dialogue. Lanham, MD: Aronson.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Object relations theory“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.