Карен Хорни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карен Хорни
Karen Horney
германски психолог

Родена
Починала
4 декември 1952 г. (67 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Образование Фрайбургски университет
Университет „Фридрих-Вилхелм“
Работила в Чикагски психоаналитичен институт
Нюйоркски психоаналитичен институт
Карен Хорни в Общомедия
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Карен Хорни (на немски: Karen Horney, правилно произношение от английски език: Хорнай) е германска психодинамична психоложка от норвежки и холандски произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни Фройдистки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифицирана като неофройдист.

Теория[редактиране | редактиране на кода]

Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия – базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че е „изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят“ и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:

  1. да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност);
  2. да се движиш срещу хората (власт, експлоатация);
  3. да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).

Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията:

  • отстъпчив тип – (движещ се към хората);
  • враждебен тип – (движещ се срещу хората);
  • откъснат тип – (отдалечаващ се от хората).

Другото основно понятие на Хорни – идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Kampf in der Kultur in: Joachim Wach et al.: Das Problem der Kultur und die ärztliche Psychotherapie. Sechs Vorträge zu Freuds „Unbehagen in der Kultur“, gehalten im Wintersemester 1930/31. Thieme, Leipzig 1931, S. 105–118 (Vorträge des Instituts für Geschichte der Medizin an der Universität Leipzig Band 4, hrsg. von Henry E. Sigerist)
  • The Neurotic Personality of Our Time, New York 1937 / Der neurotische Mensch unserer Zeit, Stuttgart 1951
  • New Ways in Psychoanalysis, New York 1938 / Neue Wege in der Psychoanalyse, München 1977
  • Self-Analysis, New York 1942 / Selbstanalyse, München 1974
  • Our Inner Conflicts, New York 1945 / Unsere inneren Konflikte, München 1973
  • Neurosis and Human Growth, New York 1950 / Neurose und menschliches Wachstum, München 1975
  • Feminine Psychology, посмъртно издание New York 1967 / Psychologie der Frau, München 1977
  • Final Lectures, посмъртно издание New York 1987 / Analytische Technik, Frankfurt am Main 1990

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, Наука и изкуство (1998), ред. Дж. Корсини

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]