Отвъд принципа на удоволствието
"Отвъд принципа на удоволствието" е книга на Зигмунд Фройд за първи път публикувана на немски език през 1920 г. под заглавието "Jenseits des Lustprinzips". Преведена на френски за първи път от Самюел Жан-Келевич през 1927 г. под заглавие "Au-dela du principe de plaisir", а на английски език е преведена през 1922 г. от К. Дж. М. Хубек под заглавие "Beyond the Pleasure Principle", после повторно е преведена от Джеймс Страчи през 1950 г. без промяна в заглавието[1]. На български език е преведена през 1992 г.
Главното значение на есето е в пoразителната картина на човешкото същество, борещо се между два противоположни инстинкта или нагона: Ерос, творчество, хармония, сексуална връзка, размножаване и самозапазване; Танатос за разрушение, повторение, агресия, компулсия и самоунищожение.
В глави IV и V Фройд постулира, че процесите, които предизвикват клетъчна смърт на микроскопично ниво могат да се развият, за да дадат на човешкото същество инстинкт за смърт като индивиди. Тази теория е основно съмнителна.
Фройд също има възможност да говори за основните различия, както той ги вижда, между неговия подход и този на Карл Юнг и обхваща историята на изследванията на нагоните дотогава. (Глава VI)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Рудинеску Ел., Плон М.: Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000, стр. 61
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beyond the Pleasure Principle“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |