Музикология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Музикология, в България и в много други европейски страни е прието да се нарича Музикознание (от гръцки: μουσική = „музика“ and λόγος = „дума“ или „разум“, на английски: musicology) е сложна наука в музикалното изкуство, която изучава произходът и историческото развитие на музиката, теорията на музикалните елементи, както и общи проблеми в музикалното изкуство, появили се в процеса на неговото развитие.

Музикознанието включва различни и много специфични отрасли като:

Музикознанието е академична наука, която се изучава в музикално-теоретичните факултети на музикалните академии, а музикантите, които завършват тази специалност се наричат музиковеди.

Музикознанието в България[редактиране | редактиране на кода]

По проблематиката на музикалното изкуство се занимават композиторите от т.нар. „Първо поколение“, като Добри Христов събира от всички краища на страната ни българско народно творчество, научно и обосновано го описва в сборник „Българско народно творчество“.[1] .

Първият български професионален музиковед е [2] проф. Стоян Брашованов, който през 1923 година защитава в Лайпцигския университет докторска дисертация, посветена на българския музикален фолклор и по-специално неравноделните тактове.

В България Музикознанието се обособява като отделна научна специалност в музикално – теоретичните факултети на двете музикални академии – Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, както и в Института по музикознание в БАН.

Сред известните музиковеди и преподаватели в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ са проф.Лада Брашованова, Дора Георгиева – Маринска, проф.Камен Попдимитров, проф.Иван Пеев, проф.Иван Хлебаров, проф.Киприяна Беливанова, проф.Елена Стоянова, проф.Пенчо Стоянов, Звезда Йонова, проф.Нева Кръстева ; в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство : проф.Асен Диамандиев, проф.Здравко Манолов, проф.Пенка Минчева, проф.Дора Славчева, проф.Пламен Арабов, проф.Мария Самокувлиева, доц.Василка Имандиева, проф.Юлиян Куюмджив, Аделина Калудова, Велина Варимезова, Мария Бояджиева – Луизова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Английска уикипедия, частичен превод на Musicology.
  1. ((bg))  Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 185.
  2. История на катедра „История на музиката и етномузикология“, сайт на НМА