Здравко Манолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Здравко Манолов
Роден
Починал
Националност Българин

Здравко Христов Манолов е български композитор и музикален педагог, професор. Син е на композитора Христо Манолов и е внук на композитора и диригент Емануил Манолов.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пловдив на 5 август 1925 г. Завършва Държавната музикална академия, специалност композиция при Парашкев Хаджиев, през 1952 г. От 1952 г. е асистент по полифония. От 1968 г. е композитор на мъжки хор „София“. През 1970 г. е избран за професор. От 1972 г. преподава и във Висшия музикално-педагогически институт. През 1978 г. завежда катедрата по теория на музиката в Българската държавна консерватория, а през 1979 г. е заместник-ректор. Почива на 25 септември 1983 г. в Ню Йорк по време на концертно турне.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Здравко Манолов пише произведения за симфоничен и духов оркестър, камерно-инструментални творби., сюити за камерен оркестър, хорови песни. Обработва народни песни. Автор е на песните за мъжки хор „Тъпан бие“ и „Дилмано, Дилберо“. През 1960 г. е издадено теоретичното му изследване „Теория и употреба на аугментацията в полифонията“.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2710.
  2. а б в ((bg))  Здравко Манолов. // Съюз на българските композитори. Посетен на 11.08.2015.