Стоян Брашованов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Брашованов
български музиковед
Роден
Починал
16 октомври 1956 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Лайпцигски университет
Работил в Държавна музикална академия
Публикации „История на музиката“ (1946)

Проф. Стоян Костов Брашованов е български музиколог-фолклорист и общественик, преподавател и ректор в Държавната музикална академия. Считан е за първия български професионален музиколог.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1888 г. в Русе. За кратко през 1908 г. учи философия и музикология в Берлин, но после продължава следването си в Лайпцигския университет, където през 1923 година защитава докторска дисертация по музикални науки.

Завръщайки се в България, Брашованов първо работи като гимназиален учител, а по-късно е поканен за хоноруван преподавател по музикална естетика, музикална педагогика и история на музиката в Държавната музикална академия. Назначен е на щат през 1931 г., а през 1938 г. е избран за професор. Между 1937 и 1940 г. заема поста директор на учебното заведение.[2] През 1947 г. в Академията е учредена катедра по музикални науки (днес катедра „История на музиката и етномузикология“) и за първи неин ръководител е избран проф. Стоян Брашованов.[1]

Той е автор на няколко монографии и около 120 публицистични статии и рецензии, които излизат в специализирани издания в страната и чужбина, както и в ежедневния и периодичния печат. Статиите му, публикувани в България, до голяма степен отразяват и коментират обществения, културния и музикалния живот и имат историко-биографичен, педагогически и естетически характер. Чрез статиите си за чуждестранни печатни издания и енциклопедии той прави опити да популяризира в чужбина българската музикална култура и българския фолклор.

Един от най-важните трудове на Брашованов е монографията му „История на музиката“ от 1946 г., в която разглежда развитието на музикалната култура у различните народи, в това число и у българите. Значима е и докторската му дисертация на тема „Über die Rhytmik und Metrik des bulgarischen Volksliedes“, която разглежда същността на неравноделните тактове, което е второто подобно изследване на българския музикален фолклор след „Метричните и ритмичните основи на българската народна музика“ на Добри Христов от 1913 г. През 1956 г. пише биографична студия за известния фолклорист Васил Стоин (1880 – 1938).[2]

Стоян Брашованов умира през 1956 г. в София.[3]

Личният му архив се съхранява във фонд 2055К в Централен държавен архив. Той се състои от 459 архивни единици от периода 1888 – 2002 г.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б История на катедра „История на музиката и етномузикология“, сайт на НМА
  2. а б ((bg))  Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 185.
  3. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 380
  4. ((bg))  Стоян Костов Брашованов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 октомври 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]