Никола Атанасов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Атанасов.

Никола Атанасов
Роден
Починал
Стил класическа музика
Професии композитор
Уебсайт

Никола Атанасов Китанов е композитор и музикален педагог, автор на първата българска симфония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кюстендил през 1886 г. Завършва Педагогическото училище в родния си град. Негов учител е чешкият композитор и педагог Карел Махан. Постъпва в Загребската консерватория през 1906 г., където учи при Франьо Дуган, Вьекослав Розенберг-Ружич, Кирил Юнек и Вацлав Хумел. По време на следването си създава първата българска соната за пиано (1911). Дипломната му работа, написана през 1912 г., е Симфония №1 в сол минор в четири части, издържана в духа на късния романтизъм и считана за първата българска симфония. Изпълнена е за първи път на 25 юни 1912 г. в залата на Хърватския музикален институт в Загреб. Първото ѝ представяне в България е на 18 януари 1918 г. във Военния клуб в София от Гвардейския оркестър, с диригент Маестро Георги Атанасов.[1]

След завършване на образованието си учителства в Стара Загора (1912 – 1922), Плевен (1915) и София (1922 – 1924). От 1923 г. е преподавател в Държавната музикална академия, от 1929 г. е професор по музикално-теоретични дисциплини, а в периода 1934 – 1937 г. – ректор на Академията. През 1929 г. Никола Атанасов написва Трио за цигулка, виолончело и пиано – неговото най-популярно и най-често изпълнявано произведение. Автор е на маршове, хорови и солови песни.

Заслужил артист (1954). Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1963 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Симфонични[редактиране | редактиране на кода]

  • Симфония №1 (1912)
  • Увертюра „Христо Ботев“ (1927)
  • Симфония №2 (1928)
  • Симфония №3 (1931)
  • Увертюра „Стонът на гората“ (1931)

Камерни[редактиране | редактиране на кода]

  • Трио за цигулка, виолончело и пиано (1929)
  • Три сонати за пиано (1911 – 1919)
  • 10 песни за глас и пиано

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Гъделева, Ирена. Български съкровища: Първата българска симфония. // Българско национално радио, 2 март 2016 г.. Посетен на 2 март 2016 г.. (на български)

Източници[редактиране | редактиране на кода]