Петко Наумов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Наумов
Petko Naumov.jpg
Информация
Роден
Починал
5 март 1933 г. (53 г.)
Националност българин
Професии композитор, цигулар, диригент
Инструменти цигулка
Петко Наумов в Общомедия

Петко Йорданов Нау̀мов е български композитор, цигулар, диригент, музикален публицист, музикален педагог и общественик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юни 1879 г. в Берковица. През 1896-1899 г. учи цигулка в консерваторията в Прага, а през 1903 г. завършва Парижката консерватория. След завръщането си в България е сред основателите на Частното музикално училище в София през 1904 г. В него преподава до 1912 г. От 1912 до 1921 е преподавател в Държавното музикално училище. През 1923 г. е директор на Софийската народна опера. Между 1925 и 1930 г. преподавател по цигулка и в Духовната семинария. През 1931 г. е директор на Държавната музикална академия. Основава струнен оркестър и струнен квартет. Няколко пъти е избиран за член на Управителния съвет на Българската оперна дружба. Подпредседател е на Българския музикален съюз и сред основателите на Българската народна филхармония.[1][2]

Негови ученици са Саша Попов, Любен Владигеров, Тодор Въжаров, Елисавета Златарева.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Петко Наумов е автор на симфонии, увертюри, пиеси за оркестър, клавирни творби, песни за глас и пиано.[2] През 1933 г. композира операта „Страхил войвода“.[1]

Публицистична дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пише статии по въпроси, свързани с изграждането на музикалните институции, портрети на известни български музиканти.[1] Сътрудничи на вестниците „Ден“, „Вечерна поща“, „Час“, „Балканско ехо“, „Балканска трибуна“, „Напредък“, както и на списанията „Музикален вестник“, „Съвременно изкуство“, „Сила“, „Съвременна илюстрация“, „Листопад“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2990.
  2. а б в г Петко Наумов. В: сп. „Съвременна илюстрация“, бр. 9-10/1920, с. 12