Направо към съдържанието

Александър Райчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Райчев
български композитор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационална музикална академия
НаградиДимитровска награда
Почетно звание „Народен“
Герой на социалистическия труд
Музикална кариера
Стилопера
Участник вБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
Братя/сестриРомео Райчев
Виктор Райчев

Уебсайт

Александър Иванов Райчев е български композитор и музикален педагог.

Роден е на 11 април 1922 година в град Лом.[1] Израства в бедно семейство, в което всички синове стават музиканти. Негови братя са оперния деец Ромео Райчев и диригента и композитор Виктор Райчев.[2] През 1947 година завършва пиано и композиция при Панчо Владигеров в Държавната музикална академия. След дипломирането си, специализира композиция и дирижиране в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща, където е възпитаник на диригента Ярош Ференчик и композитора Золтан Кодай.[1]

Негово дело е симфонична, камерна, хорова, детска, музикално-сценична и филмова музика. Творчеството му включва четири опери, шест симфонии, два балета, хорови и детски песни, увертюри, сюити и концерти за различни инструменти и музикални състави. Автор е на музиката към българските игрални филми „Наша земя“ (1952), „Години за любов“ (1957), „Капитанът“ (1963) и „Опак човек“ (1973).[1]

Извършва също педагогическа дейност. През 1950 година започва да преподава в Държавната музикална академия. Впоследствие става професор по хармония, а по-късно по композиция. От 1972 до 1979 година е ректор на консерваторията.[1]

Член е на различни организации, сред които са Съюз на българските композитори, Съюз на българските филмови дейци, Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (почетен член-академик) и Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (почетен член).[1]

Паметна плоча на Александър Райчев в София
Домът на композитора на ул. „Цанко Церковски“

Удостоен е с различни награди и ордени. Той е два пъти носител на Димитровска награда. Обявен е също за народен артист и герой на социалистическия труд.[2] Депутат в VI, VII, VIII и IX народно събрание[3].

Умира на 28 октомври 2003 година и е погребан в Централните софийски гробища.[1][4]

На професор Александър Райчев е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Частично творчество

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Мост“;
  • „Вашето присъствие“ (радиопера);
  • „Тревога“;
  • „Хан Аспарух“.[1]
  • „Хайдушка песен“;
  • „Изворът на белоногата“.[1]
  • „Светъл ден“;
  • „Сияйна зора“;
  • „Академична“;
  • „Фестивална“;
  • „Възхвала“.[1]
  1. а б в г д е ж з и к Александър Райчев – Биография // Съюз на българските композитори. Посетен на 14 април 2015.
  2. а б Сагаев, Любомир. Книга за операта. Издателство „Музика“, София, 1983
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 40
  4. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.