Александър Райчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Райчев
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Професии композитор, педагог
Награди Димитровска награда“ (два пъти)
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Уебсайт

Александър Иванов Райчев е български композитор и музикален педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 април 1922 година в град Лом.[1] Израства в бедно семейство, в което всички синове стават музиканти. Негови братя са оперния деец Ромео Райчев и диригента и композитор Виктор Райчев.[2] През 1947 година завършва пиано и композиция при Панчо Владигеров в Държавната музикална академия. След дипломирането си, специализира композиция и дирижиране в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща, където е възпитаник на диригента Ярош Ференчик и композитора Золтан Кодай.[1]

Негово дело е симфонична, камерна, хорова, детска, музикално-сценична и филмова музика. Творчеството му включва четири опери, шест симфонии, два балета, хорови и детски песни, увертюри, сюити и концерти за различни инструменти и музикални състави. Автор е на музиката към българските игрални филми „Наша земя“ (1952), „Години за любов“ (1957), „Капитанът“ (1963) и „Опак човек“ (1973).[1]

Извършва също педагогическа дейност. През 1950 година започва да преподава в Държавната музикална академия. Впоследствие става професор по хармония, а по-късно по композиция. От 1972 до 1979 година е ректор на консерваторията.[1]

Член е на различни организации, сред които са Съюз на българските композитори, Съюз на българските филмови дейци, Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (почетен член-академик) и Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (почетен член).[1]

Удостоен е с различни награди и ордени. Той е два пъти носител на Димитровска награда. Обявен е също за народен артист и герой на социалистическия труд.[2] Депутат в 6, 7, 8 и 9 народно събрание[3].

Умира на 28 октомври 2003 година.[1]

Частично творчество[редактиране | редактиране на кода]

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мост“;
  • „Вашето присъствие“ (радиопера);
  • „Тревога“;
  • „Хан Аспарух“.[1]

Балети[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хайдушка песен“;
  • „Изворът на белоногата“.[1]

Симфонии[редактиране | редактиране на кода]

Увертюри[редактиране | редактиране на кода]

  • „Светъл ден“;
  • „Сияйна зора“;
  • „Академична“;
  • „Фестивална“;
  • „Възхвала“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Александър Райчев – Биография. // Съюз на българските композитори. Посетен на 14 април 2015.
  2. а б Сагаев, Любомир. Книга за операта. Издателство „Музика“, София, 1983
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 40