Виктор Райчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Райчев
Роден
Починал

Виктор Иванов Райчев е български диригент и композитор, брат на композитора Александър Райчев и на оперния диригент Ромео Райчев. В продължение на 30 години, от 1952 до 1982 година, е диригент и директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София в семейството на занаятчия. Започва да учи музика на 14-годишна възраст, но дълго време заниманията му са само любителски. През 1944 година завършва стопански науки в Софийски университет. След това, докато отбива редовната си военна служба, основава и ръководи самодеен ансамбъл към I дивизия. Така решава да продължи да се занимава с музика професионално.

През 1952 година Виктор Райчев завършва Държавната консерватория в класа по диригентство на Асен Димитров и класа по композиция на Парашкев Хаджиев. Още докато следва, става ръководител на Ансамбъла при профсъюзния дом „Георги Димитров“ (1948­-57). С дипломирането си започва работа в Музикалния театър „Стефан Македонски“ първо като диригент, през 1959 г. като главен диригент, а от 1962 до 1967 година – като директор. На сцената на театъра поставя за първи път множество оперети на български, съветски и западноевропейски автори.[1] През 1982 година заболява и се оттегля от активна творческа и диригентска дейност.[2]

Първите си композиционни опити Райчев започва през 1939 година. По време на следването си пише хорови и солови вокални творби, детски песни и композиции за пиано, като в интонационно отношение, творбите му се определят най-близо до естрадата, градските романси и маршовете. По-късно се ориентира към оперетния жанр. По-значимите му произведения са оперетите „Младостта на маестрото“ (посветена на Маестро Георги Атанасов) и „Балът на жените“, а сред песните – „Воювай за светъл живот“ и „Мирно небе“.

През 1959 година Виктор Райчев е удостоен с орден „Кирил и Методий“ II степен.[1] През 1971 година песента му „Дон Кихот“ печели второ място на фестивала „Златният Орфей[3], през 1976 година трето място на същия фестивал заема песента му „Ще си отидеш“, изпълнена от Йорданка Христова[4].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Опера
„Сянката“ – комична приказка по Еди Шварц (1966, София, ДМТ).
Оперети
„Младостта на Маестрото“ – по либрето на Емил Видлички (1957, София, ДМТ);
„Покорител на земи и сърца“ (още известна като „Женски герой“) – по либрето на Коста Наумов и П. Стефанов по Плавт (1958, София, ДМТ);
„Бал на жените“ – по либрето на Емил Видлички (1959; 1960, София, ДМТ);
„Щастливецът“ (1964, София, ДМТ);
„Къщичка от карти“ (1969, София, ДМТ);
„Срещи“ (1974, София, ДМТ);
„Хъшове“ (романт. опера) по Иван Вазов (1975, София, ДМТ).
Хорово-оркестрови
„Молитва от Ботев връх“ ­ балада (1980);
„Смъртта на Самуила“ ­ балада за смесен хор, солист и оркестър, и други.
Камерни
„Серенада“ (1967).
12 пиеси за пиано, и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]