Емил Видлички

Емил Видлички
български поет, писател и юрист
Роден	Емил Илиев Стефанов 1 януари 1921 г. Фердинанд, Царство България
Починал	10 август 2011 г. Пенсилвания, САЩ
Литература
Псевдоним	Емил Видлички

Емил Видлички (псевдоним на Емил Илиев Стефанов) е български поет, писател и юрист.

Биография

Роден е на 1 януари 1921 г. в град Фердинанд, в дома на Илия Стефанов и Тодорка Първанова.

Дядо му, Стефан Николов, е доброволец, награден с орден „За храброст“ от Сръбско-българската война и по-късно кмет на град Фердинанд в периода 1897 – 1899 г. – създател на пожарна команда, построяване на черква и др.

Баща му, Илия Стефанов е запасен поручик от Първата световна война с Медал за Храброст, завършва право в Швейцария, работи като съдия, прокурор, адвокат, собственик и редактор на местния вестник „Лъч“, отразяващ събитията в града и страната.

Семейството му се премества в Лом, където се сприятелява с Виктор Райчев, по-късно диригент и композитор. На 12-годинишна възраст се установява в София, за да учи в немската гимназия „Дойче Шуле“.

След гимназията става студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет. Последната година от образованието си заминава с Хумболтова стипендия за Германия – във Фрайбург, Брайсгау, за да направи и докторат по право. Завръща се в България няколко дни преди 9 септември 1944 г.

Веднага след Деветосептемврийския преврат, на 10 септември 1944 г., е арестуван заедно с баща си в полицията. Баща му Илия Стефанов, е убит без съд и присъда на 5 октомври 1944 г. На близките му дълги години е казвано, че е изселен и накрая е обявен за безследно изчезнал. Истината за жестоката смърт на Илия Стефанов се разкрива едва след 1989 г., след падането на комунизма в България.

Отнето му е правото да практикува адвокатура, работи като юрист-консулт в различни предприятия: „Елпром“, „Електра“, Силнотоков завод „Васил Коларов“, Промкомбинат „Витоша“, „Телевизионни и Радио Сервизи“.

През 1968 г., заедно с редица други български интелектуалци, е изселен за две години от София. Завършва трудовата си кариера на пенсионна възраст и изцяло се отдава на писателския си талант.

След 1989 г. се установява със съпругата си в САЩ при двете си дъщери. Получава американско поданство през 2005 г. и тогава написва своята автобиографична книга „Ласките на орисницата“, в която предава случки от собствения си живот, спомени от оперетната среда, за композитори, постановчици, артисти, балетисти, почитатели на оперетния жанр в България.

През 2006 г. Музикалният театър организира за широка публика Бенефис на Голямата сцена на Държавния музикален театър, по повод публикуването на автобиографичната му книга и като признателност за дългогодишния му принос към оперетния жанр. Присъстват: авторът Емил Видлички, издателят Васил Станилов, директорът на музикалния театър проф. Зарко Донев, литературният критик Константин Карапетров, организаторът А. Аронов, и артисти от театъра, които поднасят откъси от любими оперетни произведения за многобройната публика. Емил Видлички е назован с прозвището Маестрото на оперетно-сценичния жанр и получава отличие „Златна лира“ от Съюза на българските музикални и танцовите дейци.

Умира на 10 август 2011 г. в САЩ.

Творчество

Автор е на четири либрета за оперети за възрастни, по които музика написва композиторът Виктор Райчев:

• „Младостта на Маестрото“ – музика Виктор Райчев, (Посветена на Маестро Георги Атанасов) – 1957, 1958 г., издържала над 110 представления на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ (ДМТ)
• „Бал на жените“ – музика Виктор Райчев, 1959, 1960 (ДМТ)
• „Щастливецът“ – музика Виктор Райчев (посветена на живота на Алеко Константинов, 1964 (ДМТ) също играна над 100 представления.
• „Хъшове“ – музика Виктор Райчев, 1985 (ДМТ); Либретото изградено върху Вазовите произведения: повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“ както и редица стихотворения на народния поет.

Автор е на четири детски оперети:

• „Приказният сън“ – поставена в Росток (1960), Марконойкирхен (1965), Германия и получила златен медал и лауреатска награда в Грузия, поставена и в Москва (1958, 1970 г.) Сочи (1964) и Ставропол (1964). Излъчва се по Московската телевизия като текст и снимки се публикуват в сп. „Огоньок“ – музика Илия Илиев;
• „Кривата пътека“ – с музика от Димитър Петков;
• „Доброто сърце“ – с музика на Парашкев Хаджиев (1951);
• „Златното момиче“ – написана за читалището в Козлодуй, с музика на Димитър Вълчев (1987).

Преводач е от немски език и същевременно автор на адаптацията на сценичния текст и стиховете на следните оперети поставени на сцената на ДМТ „Стефан Македонски“ в периода 1981 – 1987 г.:

• „Бал в Савоя“ от Пал Абрахам
• „Една нощ във Венеция“ стиховете с музика от Й.Щраус
• „Фраскита“ от Фр. Лехар
• „Брачна Клопка“ – Телеман
• „Неопростената нощ“ – Пал Дьонд
• „Магьосникъ от Оз“ – Арлен
• „Баядерка" – Имре Калман, играна и на сцената във Велико Търново.

Преводач е на операта „Юлий Цезар“ от Хендел – за оперния театър в Русе

Преводач е на мюзикъли, играни на сцената на театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново:

• „Моят приятел Бънбъри“ – Герд Начински;
• „Госпожица мама“ – Джон Зееберг;
• „Весел Уикенд“;
• „Приятел на семейството“.

Автор е на редица детски книжки в стихове:

• Книжка „Веселушка“, с илюстрации на карикатуриста Радослав Маринов-РЕМЕ, 1957 г., изд. „Народна младеж“;
• Книжка „Фър, фър Калинке“ 1963 г., изд. „Народна младеж“, художник Мира Йовчева
• „Китка“ – сборник стихове за деца, издание на „Народна младеж“, 1956 г.
• „Поетичен кръговрат, Есен, Зима“, Велико Търново (в. „Абагар“) – стихчета за деца.

Източници

• в. „Монт-Прес“, 82, 2003, „Стефан Николов – поборник от 1885 г. Кмет на Фердинанд, 1897 – 1899; от Йордан Герасимов
• в. „Истина“, февруари, 2003, „Жертви на Комунистическия терор“ от Тома Мислиев
• в. „Народна култура“, бр. 49, 28 декември 1957. „Нова Българска оперета“ – съобщение за премиерата на Младостта на Маестрото
• в. „Народна култура“, бр. 6, 1958 г. 8 февруари – „Новата българска оперета Младостта на Маестрото“. От музикалния критик К. Карапетров
• в. „Работническо дело“ бр.27, 26 февруари, 1958 – „Младостта на Маестрото“ Л. Манкова
• в. „Вечерни Новини“, бр. 2008, 31 януари 1958 – „Младостта на Маестрото“ от Любомир Сагаев
• в. „Работническо дело“ бр. 86, 27 март 1959 – Гостуването на нашия музикален театър в Москва – В. Гешаков
• в. „Народна култура“, бр. 13, 28 март, 1959 г. „Какво пише Съветската критика“ от Михаил Тероганян
• в. „Отечествен Фронт“, 14 май, бр. 4886, 1960 – Успех на българска оперета в ГДР (приказният сън)
• ЦДА, Албум 73-11-1 – Снимки от постановката на Младостта на Маестрото – стр. 61 – 69, на сцената на ДМТ Стефан Македонски
• ЦДА, Албум 73-11-1, Снимки от младостта на Маестрото – стр. 109
• ЦДА, Албум 73-11-1, Снимки от оперетата ревю, „Бал на Жените“, ДМТ Стефан Македонски
• в. „Култура“, бр. 52 от 26 декември 1964, „Нова Българска Оперета „Щастливеца“, статия от Венелин Кръстев
• в. „Култура“, бр. 37, 12 септември 1959, „Българска детска оперета на съветска сцена“ – гостуване на детската оперета „Приказният сън“ в Москва.
• „Norddeutsche Zeitung“, 21 април 1960. Eine Operette fur Kinder
• „Norddeutsche Neusete Nachrichten“, Rostok, 22 април 1960. Eine Marchentraim
• в. „Култура“, бр.26, 26 юни 1965, „Една нощ във Венеция“ – превод от немски на Емил Видлички
• „Ласките на орисницата“ – издадена от Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2006 г.
• Каракостова, Румяна, „Изкуствоведски четения“ 2010, Институт за изследване на изкуствата, БАН, стр. 317 – 329
• в. „Слово“, 2011, Стихчета за деца: Поетичен кръговрат Есен и Поетичен кръговрат Зима – творчески колектив с Емил Видлички.
• „Китка“ Сборник стихове за деца, издание на „Народна младеж“ 1956, колектив с Емил Видлички
• „Книжка Веселушка“ – стихове за деца, автор Емил Видлички; издание на „Народна младеж“ 1957 г.
• „Фър, фър Калинке“ – книжка със стихове за деца от Емил Видлички, изд. „Народна младеж“, 1963 г.