Елма (предприятие)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елма
Типакционерно дружество
ИндустрияЕлектротехническа промишленост
Основаване1943 г.
ОснователМарин Стаевски
Закриване2012 г.
СедалищеТроян,  България
Продуктиелектромотори
42.8894° с. ш. 24.717° и. д.
Местоположение в Троян

„Елма“ АД (до 1989 година – „Елпром“ – Троян) е бивш български завод специализиран в производството на електродвигатели. Предприятието е известно главно с производството на асинхронни двигатели.[1][2] Заводът е определян като най-големия завод за електромотори в България и на балканите.[3]

През 2012 г. Елма-АД е обявена в несъстоятелност, а през 2016 г. активите на завода стават собственост на фамилията Мондешки. Новият собственик на завода връща старото наименование на завода, с който е известен до 1989 г., а това е Електромоторен завод „Елпром Троян“.[4]

Елпром Троян води началато си от далечната 1943 г., но с оглед специфичните политико-икономически отношения в България до 1989 г. е било прието, че е основан през 1945 г. с оглед политиката на БКП (1944 – 1990), като летоброенето пропуска цели две години, които са началото и поставят основите на електротехническтата промишленост (абр. ЕЛПРОМ) в Троян, от където идва и наименвоанието на завода ЕЛПРОМ Троян.

През 2020 година Върховния Административен Съд (ВАС) взе своето окончателно Решение, че ЕЛПРОМ не е търговска марка, а нарицателно, съвкупонст от Електротехническа Промишленост, като част от Електронна промишленост в България, каквото значение е имало ваниги наименованието ЕЛПРОМ. Вж. съдебните актове: РЕШЕНИЕ 4662/21.04.2020 г. по адм.дело 8281/2019 г. на ВАС[5], с което се потвърждава РЕШЕНИЕ №3382 от 20 май 2019 г. по адм. дело №12608/2018 г. по описа на Административен съд – София – град, с което се потвърждава Решение №157 от 27 юли 2018 г. на председателя на Патентното ведомство. Тази юриспруденция е от изключителна важност, тъй като по този начин се запазва характеристиката на отрасъла – електротехническа промишленост и словния елемент за нея „ЕЛПРОМ“ остава свободен за употерба. От друга страна ЕЛПРОМ Троян, предишното наименование на ЕЛМА (до 1989 г.) е един от символите на елктротехническата промишленост в страната и Европа.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през 1943 г. в град Троян, в годините след 1947 г. е част от ДСО „Елпром“.[7] и опериращо чрез „Електроимпекс“. „Елпром Боркен“ е търговското представителство в Германия, такива се откриват и в Италия, Русия, Малта и др.

През 1943 г. в малката електроремонтна работилница на Марин Стаевски се изработва силов трансформатор, който работи безупречно пет години. Това поражда идеята за електропромишленост в Троян.

През септември 1945 г. по инициатива на Марин Стаевски на базата на малката електроремонтна работилница, се основава електротехническа кооперация на „Елпром“ (ЕЛКООП). Нейните основатели са четирима: Марин Стаевски, Цочо Цоневски, Цонко Якимов и Павел Йовевски. На 1 септември 1945 е регистрирана кооперацията „ЕЛКООП“-Троян.[1][2]

През 1949 г. електротехническата кооперация става държавно предприятие от системата на електропромишлеността – учредява се фабрика „Елпром“ – Троян, чийто пръв директор е Марин Стаевски. На 2 март 1949 се извършва национализация на кооперацията „ЕЛКООП“-Троян. Електромоторната фабрика след това се настанява в нова сграда.[1][2]

С обособяването на ДСО „Елпром“ – София, което става пряка висшестояща организация, се създават условия за по-нататъшното развитие на завода.[1][2]

През 1956 г. на предприятието се възлага за първи път държавна поръчка за износ на електродвигатели в Чехословакия.[1][2]

През 1961 г. от технологичния отдел се оформя самостоятелен инструментален отдел с ръководител Пейо Радков. Същата година се създава и металургичен отдел под ръководството на инж. Цочо Цветков.

През 1962 г. се организира отдел за нестандартни съоръжения, който разработва редица специфични за производството на завода машини и транспортни средства.

През 1963 г. влизат в действие първите агрегатни машини за лагерен щит, автоматичните преси „Шулер“ в пресовия цех и пневматичната серия за безкасово формене в леярния цех.

В периода 1960 – 1965 г. настъпва нов етап в развитието на „Елпром“ (Троян), като заводът увеличава своята производствена програма два и половина пъти.

През 1966 – 67 г. завода се разширява до близо 60 000кв.м производствени помещения на централната площадка. В него се настаняват механичен, пресов, бобинажен, монтажен, бояджийски и опаковъчен цех. Годишният капацитет за завода става 600 000 електромотора.[8]

През 1968 г. в „Елпром“ (Троян) е създаден отдел НОТ (Научна организация на труда) с ръководител Дочо Шейтанов. В него работят още Иванка Митева, Стефан Попов, Гергина Дацова и Цочо Цоневски. Една година по-късно отделът има нов ръководител – Марин Ковачев.

През 1970 г. от този отдел се оформят два нови: „Организация и системи на управление“ (АСУ) и „Комплексна автоматизация за производство и управление (АПУ).[8]

От 1970 г. за началник е назначен Димитър Генешки. Отделът си сътрудничи с „Грюн Хайн“ – електромоторен завод в тогавашната Германската демократична република (ГДР).[8]

През 1977 г. е сключен договор между НПО „Автоматизация“ и ДСО „Елпром“ за разработка и внедряване задачите на АСУ на базата на закупения от френска фирма лиценз на метода „Пропие“.[9]

Електромоторният завод „Елпром“ – Троян, се специализира като едно голямо предприятие за производство на асинхронни електродвигатели с габарити 0, I, II, III с мощност до 4 кВт и за производство на електрически машини като електрошмиргели, вентилатори, помпи и др.[1][2][10]

През 1981 г. в АСУ е поставена многопултова система за подготовка на данни за магнитни ленти МСПДМЛ/Е/ 9003. След подготовката на специално помещение се утвърждава щат за оператори, които минават курс на обучение. Системата е приета на 17 юни 1981 г. Това е дата на която се появява първата електронна машина – както в завода, така и в града. На 1 март 1984 г. е доставена втората миникомпютърна изчислителна система, а през 1988 г. стават три.[8]

„Елпром Троян“ се профилира в производството на асинхронни електромотори и работни машини към тях. Разработват се и някои модификации като двускоростни мотори, еднофазни мотори с пусков кондензатор и други двигатели със специални цели. Номенклатурата на завода става голяма, което налага отделянето на микроколекторните електромотори и електромашини в отделно предприятие.[8]

В резултат на това се създава ново предприятие „Елпром“ (Ловеч). По същия начин „Елпром“ (Троян) поставя началото на още две промишлени предприятия, които впоследствие се развиват и укрепват – „Елпром“ (Тетевен) и „Елпром“ (Етрополе).[8]

На 2 октомври 1987 г. профсъюзни активисти от електромоторен завод „Елпром“ (Троян) поставят в запечатана капсула послание до идните поколения: „Обичайте завода и колектива си, борете се за по-големи постижения от нашите, за да пребъде напред във времето името на завода, за да има диря за вашите последователи!“.[8][11]

През 1989 г. с Решение №50 от 30 март 1989 г. на Министерски съвет на НРБ, съгласно Указ 56 за Стопанската дейност всички активи и пасиви на „Елпром Троян“ следва да се прехвърлят, в новоучредена държавна фирма „ЕЛМА“, която е правоприемник на „Елпром Троян“.

През 1989 г. Елпром Троян, с Технологичен институт за асинхронни електродвигатели и регулируеми електрозадвижвания – Троян, бива преобразуван и преструктуриран в Държавна Фирма ДФ „ЕЛМА Троян“ ЕАД с Решение №25 от 12 април 1989 г. на Окръжен съд Ловеч и на основание Указ №56 за Стопанската дейност Елма-АД вече е правен субект и правоприемник на Елпром Троян.[12]

През 1996 г. Елма-АД е включена в списъка за масова приватизация, след което основният дял в него е изкупен от фонда за масова приватизация на Николай Банев АКБ Форес.[13] На общо събрание на Елма-АД, проведено на 23 април 1997 г. в гр. София, ПФ АКБ поема управлението, като след безуспешно обжалване от ПФ „Св. Никола“ на Борис Бояджиев, на 1 май 1997 г. ръководството на Елма-АД се поема от екипа на ПФ АКБ.[14]

През периода 2008 – 2011 г. Елма-АД става жертва на вандализма на основния държател на собствеността Николай Банев, който в този период започва бракуването и рязането на активи на Елма-АД, на машини, съоръжения, сгради и разпродажба на активи. Работниците не получават възнагражденията си и излизат на национален протести и стачки срещу Николай Банев.[15][16][17][18][19]

През 2012 г. Елма-АД е обявена в несъстоятелност с Решение № 30 от 25 юли 2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на Ловешкия окръжен съд.[20] Молбата за несъстоятелност е подадена на 08.12.2011г. от Елком-ООД, Италия представлявана от г-н Владиков, като това вземане се продава през 19.05.2017г. на фирма "Глобекс" ЕООД, представлявана от Борис Бояджиев (който е свързван с конкурентен бизнес на Елма "Елпром Харнали" и неуспешния опит за приватизация от 1996/97г.чрез фонда за масова приватизация "Св.Никола" на който той е изп. директор).[21]

През 2016 г. основната част от активите на „Елма“ са продадени на фирма на фамилията Мондешки,[3][22] която възстановява производството под старото име на завода Електромоторен завод „Елпром Троян“.[23][24]

Печатни издания на „Елпром Троян“ и „Елма“[редактиране | редактиране на кода]

  • Вестниците „Елпромска Искра“ и „Електромотор“ са две издания на завода в периода 1961 – 1974 година, а копия от тях се съхраняват дигитализирани във фонда на Националната библиотека София.[25]
  • Каталог на Министерство на машиностроенето и електрониката и ДСО „ЕЛПРОМ“ представящ произвежданите електромотори на електромоторен завод „Елпром Троян“.[10]
  • Каталог на Елпром Троян, издаден 1985 г., четириезичен Български, Руски, Немски и Английски, 46 сраници, тираж 6000 бр., Издателство ДП „Офсетграфик“, София.[26]
  • Каталог на Елпром Троян, издаден 1985 г., двуезичен Българо-Немски, 15 страници, Издателство ДП „Офсетграфик“, София.[27]
  • Юбилейно издание на ЕЛМА-АД по повод 50 години от създаването на завода.[28]
  • Юбилейно издание на ЕЛМА-АД по повод 55 години от създаването на завода.[29]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Златни медали от Търговската палата в Пловдив през 1955 г., 1956 г. и 1960 г.[1][30][31]
  • Орден „Червено знаме на труда“ по повод 25 години от създаването на завода.[32]
  • Златни медали от Международен мострен панаир в Пловдив през 1964 г. и 1966 г.[1][30]
  • Златни медали от Международен технически панаир в Пловдив през 1970 г., 1978 г., 1988 г., 1993 г. и 2000 г.[1][30]
  • Орден „Народна Република България“ II степен, през 1986 г.[32]
  • Международна награда „Златен Меркурий“ през 1981 г. за развитие на производството и международно сътрудничество.[1][2]
  • Сребърен медал от Международен мострен панаир в Пловдив 1960 г.[30][33]
  • Сребърен медал от Международен мострен панаир в Пловдив 1964 г.[32]
  • Медал на Станкостроителен завод Москва[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л История на сайта на фирмата
  2. ↑ а б в г д е ж Представяне и каталог на производството
  3. ↑ а б Заводът „Елма“ – от Николай Банев към фамилия Мондешки
  4. ↑ www.capital.bg
  5. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2023-06-26. Посетен на 2022-05-17.
  6. ↑ Решение №4662 // www.sac.government.bg. Посетен на 4 май 2021.[неработеща препратка]
  7. ↑ Каталог – Министерство на машиностроенето и електрониката, ДСО „Елпром“
  8. ↑ а б в г д е ж statii.troyan21.com
  9. ↑ Как един завод се превърна в легенда – историята на „Елпром Троян“
  10. ↑ а б Каталог на Електромоторен завод Елпром Троян
  11. ↑ troyanpress.com
  12. ↑ „Елпром Троян“, актове
  13. ↑ „Елма“ – лидер на електротехническата промишленост в България
  14. ↑ dnevnik.bg
  15. ↑ „Елма“ – троянското „Кремиковци“?!
  16. ↑ Страдалците от „Елма“ се жалваха пред „Частен случай“
  17. ↑ Елпромци на бунт срещу Банев
  18. ↑ Николай Банев: На работниците в „Елма“ да плати държавата
  19. ↑ Николай Банев: На работниците в „Елма“ да плати държавата, „mediapool“
  20. ↑ Съдебно дело, архив на оригинала от 9 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181209165439/http://www.lovech.justice.bg/img/File/SPRAVKI%20PO%20DELA/SD/2013/0213/2/0074eb12_00220613.htm, посетен на 16 декември 2018 
  21. ↑ https://statii.troyan21.com/2019/02/blog-post_12.html
  22. ↑ „Елма“ АД (в несъстоятелност) – продадена!
  23. ↑ www.troyan21.com
  24. ↑ www.engineering-review.bg
  25. ↑ „Елпромска искра“, issuu.com
  26. ↑ issuu.com Каталог на Елпром Троян, издаден 1985 г., четириезичен
  27. ↑ issuu.com Каталог на Елпром Троян, издаден 1985 г., двуезичен
  28. ↑ issuu.com Юбилейно издание на ЕЛМА-АД по повод 50 години от създаването на завода
  29. ↑ issuu.com Юбилейно издание на ЕЛМА-АД по повод 55 години от създаването на завода
  30. ↑ а б в г Вестник „Електромотор“ брой 13 – 14 от 05.09.1974 г., стр.116 – 117 на слайдера с дигитализираните копия, Национална библиотека София
  31. ↑ Грамоти
  32. ↑ а б в Издание 55 години ЕЛМА-АД, стр. 3
  33. ↑ Елпром Троян, златни медали от Търговската палата в Пловдив през 1955 г., 1956 г. и 1960 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Икономика“         Портал „Икономика“          Портал „Техника“         Портал „Техника“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елма_(предприятие)&oldid=12193780“.